Разработване на иновативен модел за оценка и проследяване на поведението,

Разработване на новаторски модел за оценка и следене на държанието, потребностите и удовлетвореността на потребителите на градския превоз – това е един от пловдивските приноси в границите на първия български план, финансиран от самодейността " Иновативни действия за градско развиване " на Европейски Съюз с наименованието „ Иноеър “. Проектът е за близо 4 милиона евро и се осъществя от Софийския университет, Пловдивския университет, 2 неправителствени организации, 2 компании и един народен институт под управлението на Столична община. Екипът на Факултета по стопански и обществени науки на ПУ " Паисий Хилендарски " показа главните резултати, като особено внимание беше отделено на резултатите, свързани с възстановяване на градската подвижност и качеството на въздуха. Проектът е уникален изобщо в Европа и цели създаване на различни направления за публичен превоз, ограничение на трафика и възстановяване на качеството на въздуха, изясни заместник-кметът на София по превоза Кристиан Кръстев. От страна на Пловдивския университет са създадени разнообразни модели и специфичен програмен продукт за следене на трафика въз основата на видеонаблюдение. До момента по плана са издадени и над 10 изявления, 8 от които са намерили място в влиятелните научни бази данни Scopus и Web Of Science, акцентира деканът на икономическия факултет професор Станимир Кабаиванов. 
Прочетете още
Още 19 изявления, 7 от които са в реферирани и индексирани издания в наукометричните бази данни Scopus и Web of Science бяха регистрирани по различен план на ФИСН „ Ефектите на глобализацията: хиперпотребление и (не)екологоустойчиво държание “ с началник доцент Теофана Димитрова, която е отпред на катедра „ Маркетинг и Международни стопански връзки “. Дейностите по плана са в 4 посоки: глобализацията, постмодерното общество, маркетинговата нравственос на транснационалните компании и устойч ивото развиване. В рамките на плана са осъществени проучвания на икономическия напредък на България и Европейски Съюз, занимателен от дълговото финансиране на бюджетите след рецесията, както и измененията на пазара на труда, подбудени от въздействието на спешните фактори в изискванията на глобализация. Реализирани са емпирични проучвания върху хиперпотреблението и устойчивото потребителско държание на българите, както и върху маркетинговата нравственос на пазара на банкови и мобилни услуги.

По същия план като специфичен теоретичен артикул бяха издадени и две монографии: едната е с създател професор Велин Станев и е отдадена на хиперпотреблението и връзката, а втората е на британски език и излезе от щемпел напълно скоро под заглавието „ The Reindustrialization of Bulgaria – Mission Possible: Best Practices and Cases from the Region of Plovdiv and Trakia Economic Zone “. („ Реиндустриализацията на България – задачата е допустима: положителни практики от района на Пловдив и Тракия икономическа зона “). Съставител и теоретичен редактор е доцент Атанас Владиков, който изрази твърдата си убеденост, че реиндустриализацията на страната ни е изцяло допустима, а Пловдив се постанова като нейно индустриално сърце. Пловдив неслучайно е водач в промишлеността, която е в развой на възобновяване, уточни също заместник-кметът Стефан Стоянов, като даде образци за доста производства, които започват точно от града на тепетата. Въпреки компликациите непрекъснато се афишират нови вложения и се получава засищане във високотехнологичните производства, акцентира още Стоянов.

Резултатите от осъществяването на двата плана бяха показани на среща-дискусия в Епископската базилика на Филипопол, най-голямата раннохристиянска черква в страната. Във форума се включиха представители на общините София, Пловдив и Асеновград, на Тракия икономическа зона, Българска стопанска камара, преподаватели, докторанти и студенти от ФИСН.