Русенски етнограф: Размяната на мартениците не съществува във фолклора
"Размяната на мартениците е артикул на модерното общество, в обичайна, във фолклорната просвета такава процедура не съществува. "
Това сподели в изявление за етнографът от Русенския исторически музей Искра Тодорова.
Тя изясни, че във фолклорната просвета мартеницата е единствено една за всеки човек като най-възрастната жена в фамилията я създава от вълна преди изгрев слънце. "Вълната е натоварена с доста други смисли. Тя няма единствено прагматична функционалност в мисленото на фолклорно-митологичния човек. Всъщност тази мартеничка е извит бял и червен конец. Първи март се свързва с гранична обстановка, в която по календар се минава от зима към пролет. А в обичайното мислене това постоянно е рисков миг. Рисков миг е и смяната на обществения статус. Едно време нашите прародители са предприемали защитни практики. Една от главните функционалности на обичайна мартеница е да защищава уязвимите членове на фамилията - деца, младите булки, момите, даже и новородените животни в стопанския двор. На някои места се връзва мартеница и на овошките ", изясни Тодорова.
По думите ѝ свързването сред бялото и аленото се асоциира с началото на живота, с връзката сред мъжко и женско.
Хората си разменят мартеници от началото на предишния век
Практиката за замяна на мартеници стартира от началото на предишния век. "Освен че стартират да се създават фабрично мартеници, се появява и една друга нова процедура, взаимствана от Западна Европа - хората стартират да се поздравяват за Първи март с честитки, с картички. В хода на всички проучвания, отдадени на мартеницата, установихме, че при започване на 20-и век в България не се създават тематични картички за Първи март, а младежи и девойки, които имат усеща един към различен, си купуват картички, създадени в Германия. Закрепят на картичката копринена мартеничка в единия ъгъл и със съответното обръщение тя отива до обичания човек, описа Тодорова.
По думите ѝ от позиция на ЮНЕСКО мартеницата към този момент е вписана като нематериално културно завещание на човечеството. "В българската менталност се свързва с един от знаците на етничната ни еднаквост, т.е. за всички нас и за света към този момент мартеницата е културна полезност ", изясни експертът.
По думите ѝ в музеите участват единствено мартеници, направени от кураторите по изложение от теренни материали. "Стремежът на всички тях е да създадат допустимо "най-истинската " мартеница, която да илюстрира традицията. Понеже са копия тези мартеници не се завеждат в главен фонд, а в научно-спомагателен. По смисъла на закона предметите в научно-спомагателния фонд не се дефинират като културни полезности. За да бъдат такива, те би трябвало да бъдат включени в главен фонд ", разясни още Тодорова.
Музейните експерти изследват първомартенската обредност
Тодорова е началник на план на Русенския музей, финансиран от Националния фонд "Култура ", по който дружно със свои сътрудници изследва първомартенската обредност в Русенско. Организирани са теренни проучвания, като задачата е да се открият устойчиви практики и модерни трендове в отбелязването на празника "Баба Марта ". Тя описа, че музейните експерти са интервюирали майстори на мартеници, някогашни учители в детски градини, читалищни служащи, самодейци, художествени ръководители и дами, превъплътили се в облика на Баба Марта, които са споделили познания, умения, опит, мемоари и страсти.
Проучването е осъществено в разнообразни обитаеми места. "Успяхме да съберем повече от 290 мартеници и над 70 първомартенски картички. Хората, с които разговаряхме, ни предоставиха и доста фотоси от първомартенски събития ", изясни Тодорова.
Целта на експертите от Русенския музей е да запазят паметта за развилите се през 20-и век обичайни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно завещание посредством разнообразни форми на репрезентация и интерпретация. Основният резултат е основан виртуален азбучник, който съдържа 132 експоната. От тях 102 са мартеници. Към този азбучник има и раздел с аудио разкази със мемоари на интервюираните. Има и раздел с фолклорна книжовност.
Легенда за мартеницата
"Идеята ни е читателите да се срещнат с достоверния фолклорен текст. В медийното пространство доста постоянно се тиражира легендата за мартеницата. Повечето от хората, които я описват, твърдо имат вяра, че е достоверна легенда, само че не си дават сметка, че това е авторски текст. Една от авторските митове е на Васил Станилов, оповестена през 1980 година. Става дума за текста за Аспарух и неговата сестра Хуба или в различен вид за брачната половинка му Ахинора. Хората споделят този текст и се гордеят, че тази традиция потегля от хан Аспарух. Но от научна позиция това не е правилно ", изясни Тодорова.
По думите ѝ процесите на уеднаквяване и модернизиране на първомартенските практики са повсеместни, а социалистическата просвета е трансформирала доста неща в традицията. "Например, стара жена, облечена в носия и преобразена като Баба Марта, се среща на всички места - от Видин до Варна. Най-вероятно това е било централизирано и ръководено, тъй като няма по какъв начин да се случи непринудено във всеки един от тези градове, във всяка една детска градина. Хората са разпознали като своя тази традиция, харесват я и до момента я практикуват ", сподели Тодорова.
Щекотлив въпрос е дали връзването на мартеница е българска традиция
Според Тодорова доста трънлив въпрос е дали традицията за връзването на мартеници е българска. "От модерна позиция първомартенската процедура се среща при съвсем всички балкански нации. Ние можем да имаме вяра, че е българска, само че да твърдим, че е единствено българска и че ние сме я измислили, не е правилно, тъй като не може да се потвърди все още ", изясни етнографът.
Виртуалният азбучник, основан по плана, съдържа и четири къси кино лентата. Целта е да се отразят живите практики и трендовете на развиване на първомартенската тържественост. В едно от филмчетата Мария Браткова, занаятчия "Художествено плетиво - калоферска дантела ", демонстрира макраме, калоферска дантела, преплитане с пръсти, извъртане на червено-бяла нишка, с в допълнение преплитане на вълна в други цветове - синьо, зелено.
Милена Кръстева, занаятчия на червено-белите влакна, показва мартеници с български везбени претекстове, както и мартеници-помпони. Искра Тодорова споделя по какъв начин се вършат другите типове пискюли, по какъв начин се "раждат " облиците на фолклорните герои Пижо и Пенда, а етнографът Десислава Тихолова показва мартеници, основани с техниката плъстене и изплетени на една кука.
Русенски етнограф създава брошки-мартеници с техниката плъстене
"В нашето съвремие мартеницата носи освен оня смисъл на здраве и изобилие, както е било само в предишното, само че се трансформира и в аксесоар, който се носи цялостен месец и който в действителност ни краси. В тази връзка работя от доста години с най-различни материали. Установих, че мога да си направя плъстено цвете от вълна. В същото време, когато не му е вързан мартен конец, можем да го употребяваме като брошка ", сподели етнографът Десислава Тихолова.
По думите ѝ плъстенето не е доста сложен развой. "Като занаятчия не давам да се споделя, че едно нещо става просто, тъй като в случай че беше по този начин и в случай че ставаше единствено с гледане, кучетата касапи да бяха и всички да работеха. Ако въпреки всичко човек желае да се опитва, това е един от най-лесните способи за плъстене, тъй като се плъсти с игла, не се цапаме със сапун, не се мокрим с вода. С тази техника съумяваме да създадем форма на една безформена вълна ", изясни Тихолова.
За да не се разпада, се ползва техниката на сухото плъстене, иглонабиване. "Така тънките нишки вълна влизат едно в друго. Задължително работим върху основа от дунапрен, защото иглата наподобява на харпун, има нарези, с които се сплъстват вълнените нишки. Хубавото на тази техника е, че не е належащо човек да се упражнява доста. Трябва да внимава какво прави и да преценява логиката на преждата и на формата, която желаеме да се получи ", разясни Тихолова.
На противоположната страна се зашива закопчалка. Ако желаеме цветето да е стабилно и да съществува повече време, може да се напръска с лак за коса. Той го закрепва и го прави стабилно на атмосферни условия. "В случая бялото и аленото, в случай че не е в самото цвете, ще бъде оня украсителен връв. Той се закача на закопчалката и по този начин човек си носи брошката-мартеница с мартения конец. Когато пристигна първият щъркел или първата лястовица, махаме мартеницата и я връзваме на плодното дръвче или я слагаме под камък, тъй като с мартеничката се гадае за бъдещето изобилие - и на индивида и на природата. Така ни остава една красива брошка, с която се красим, до момента в който трае пролетта. Защото както знаем от легендите - Баба Марта обича младежи и красиви неща ", изясни с усмивка Тихолова.
По плана ще бъде готова и галерия с мартеници и атрибути, свързани с първомартенската обредност. Тя ще бъде открита в Регионалния исторически музей в Русе на Първи март.
"Нашата цел е да покажем живата и в този момент традиция. Нещо, което нито един музей не е направил и като изследване, и като чисто фондова работа, обвързвана с инвентиране на мартеници ", изясни Искра Тодорова.
Това сподели в изявление за етнографът от Русенския исторически музей Искра Тодорова.
Тя изясни, че във фолклорната просвета мартеницата е единствено една за всеки човек като най-възрастната жена в фамилията я създава от вълна преди изгрев слънце. "Вълната е натоварена с доста други смисли. Тя няма единствено прагматична функционалност в мисленото на фолклорно-митологичния човек. Всъщност тази мартеничка е извит бял и червен конец. Първи март се свързва с гранична обстановка, в която по календар се минава от зима към пролет. А в обичайното мислене това постоянно е рисков миг. Рисков миг е и смяната на обществения статус. Едно време нашите прародители са предприемали защитни практики. Една от главните функционалности на обичайна мартеница е да защищава уязвимите членове на фамилията - деца, младите булки, момите, даже и новородените животни в стопанския двор. На някои места се връзва мартеница и на овошките ", изясни Тодорова.
По думите ѝ свързването сред бялото и аленото се асоциира с началото на живота, с връзката сред мъжко и женско.
Хората си разменят мартеници от началото на предишния век
Практиката за замяна на мартеници стартира от началото на предишния век. "Освен че стартират да се създават фабрично мартеници, се появява и една друга нова процедура, взаимствана от Западна Европа - хората стартират да се поздравяват за Първи март с честитки, с картички. В хода на всички проучвания, отдадени на мартеницата, установихме, че при започване на 20-и век в България не се създават тематични картички за Първи март, а младежи и девойки, които имат усеща един към различен, си купуват картички, създадени в Германия. Закрепят на картичката копринена мартеничка в единия ъгъл и със съответното обръщение тя отива до обичания човек, описа Тодорова.
По думите ѝ от позиция на ЮНЕСКО мартеницата към този момент е вписана като нематериално културно завещание на човечеството. "В българската менталност се свързва с един от знаците на етничната ни еднаквост, т.е. за всички нас и за света към този момент мартеницата е културна полезност ", изясни експертът.
По думите ѝ в музеите участват единствено мартеници, направени от кураторите по изложение от теренни материали. "Стремежът на всички тях е да създадат допустимо "най-истинската " мартеница, която да илюстрира традицията. Понеже са копия тези мартеници не се завеждат в главен фонд, а в научно-спомагателен. По смисъла на закона предметите в научно-спомагателния фонд не се дефинират като културни полезности. За да бъдат такива, те би трябвало да бъдат включени в главен фонд ", разясни още Тодорова.
Музейните експерти изследват първомартенската обредност
Тодорова е началник на план на Русенския музей, финансиран от Националния фонд "Култура ", по който дружно със свои сътрудници изследва първомартенската обредност в Русенско. Организирани са теренни проучвания, като задачата е да се открият устойчиви практики и модерни трендове в отбелязването на празника "Баба Марта ". Тя описа, че музейните експерти са интервюирали майстори на мартеници, някогашни учители в детски градини, читалищни служащи, самодейци, художествени ръководители и дами, превъплътили се в облика на Баба Марта, които са споделили познания, умения, опит, мемоари и страсти.
Проучването е осъществено в разнообразни обитаеми места. "Успяхме да съберем повече от 290 мартеници и над 70 първомартенски картички. Хората, с които разговаряхме, ни предоставиха и доста фотоси от първомартенски събития ", изясни Тодорова.
Целта на експертите от Русенския музей е да запазят паметта за развилите се през 20-и век обичайни културни модели, свързани с първомартенските празнични практики. Стремежът е да се остойности материалното и нематериалното културно завещание посредством разнообразни форми на репрезентация и интерпретация. Основният резултат е основан виртуален азбучник, който съдържа 132 експоната. От тях 102 са мартеници. Към този азбучник има и раздел с аудио разкази със мемоари на интервюираните. Има и раздел с фолклорна книжовност.
Легенда за мартеницата
"Идеята ни е читателите да се срещнат с достоверния фолклорен текст. В медийното пространство доста постоянно се тиражира легендата за мартеницата. Повечето от хората, които я описват, твърдо имат вяра, че е достоверна легенда, само че не си дават сметка, че това е авторски текст. Една от авторските митове е на Васил Станилов, оповестена през 1980 година. Става дума за текста за Аспарух и неговата сестра Хуба или в различен вид за брачната половинка му Ахинора. Хората споделят този текст и се гордеят, че тази традиция потегля от хан Аспарух. Но от научна позиция това не е правилно ", изясни Тодорова.
По думите ѝ процесите на уеднаквяване и модернизиране на първомартенските практики са повсеместни, а социалистическата просвета е трансформирала доста неща в традицията. "Например, стара жена, облечена в носия и преобразена като Баба Марта, се среща на всички места - от Видин до Варна. Най-вероятно това е било централизирано и ръководено, тъй като няма по какъв начин да се случи непринудено във всеки един от тези градове, във всяка една детска градина. Хората са разпознали като своя тази традиция, харесват я и до момента я практикуват ", сподели Тодорова.
Щекотлив въпрос е дали връзването на мартеница е българска традиция
Според Тодорова доста трънлив въпрос е дали традицията за връзването на мартеници е българска. "От модерна позиция първомартенската процедура се среща при съвсем всички балкански нации. Ние можем да имаме вяра, че е българска, само че да твърдим, че е единствено българска и че ние сме я измислили, не е правилно, тъй като не може да се потвърди все още ", изясни етнографът.
Виртуалният азбучник, основан по плана, съдържа и четири къси кино лентата. Целта е да се отразят живите практики и трендовете на развиване на първомартенската тържественост. В едно от филмчетата Мария Браткова, занаятчия "Художествено плетиво - калоферска дантела ", демонстрира макраме, калоферска дантела, преплитане с пръсти, извъртане на червено-бяла нишка, с в допълнение преплитане на вълна в други цветове - синьо, зелено.
Милена Кръстева, занаятчия на червено-белите влакна, показва мартеници с български везбени претекстове, както и мартеници-помпони. Искра Тодорова споделя по какъв начин се вършат другите типове пискюли, по какъв начин се "раждат " облиците на фолклорните герои Пижо и Пенда, а етнографът Десислава Тихолова показва мартеници, основани с техниката плъстене и изплетени на една кука.
Русенски етнограф създава брошки-мартеници с техниката плъстене
"В нашето съвремие мартеницата носи освен оня смисъл на здраве и изобилие, както е било само в предишното, само че се трансформира и в аксесоар, който се носи цялостен месец и който в действителност ни краси. В тази връзка работя от доста години с най-различни материали. Установих, че мога да си направя плъстено цвете от вълна. В същото време, когато не му е вързан мартен конец, можем да го употребяваме като брошка ", сподели етнографът Десислава Тихолова.
По думите ѝ плъстенето не е доста сложен развой. "Като занаятчия не давам да се споделя, че едно нещо става просто, тъй като в случай че беше по този начин и в случай че ставаше единствено с гледане, кучетата касапи да бяха и всички да работеха. Ако въпреки всичко човек желае да се опитва, това е един от най-лесните способи за плъстене, тъй като се плъсти с игла, не се цапаме със сапун, не се мокрим с вода. С тази техника съумяваме да създадем форма на една безформена вълна ", изясни Тихолова.
За да не се разпада, се ползва техниката на сухото плъстене, иглонабиване. "Така тънките нишки вълна влизат едно в друго. Задължително работим върху основа от дунапрен, защото иглата наподобява на харпун, има нарези, с които се сплъстват вълнените нишки. Хубавото на тази техника е, че не е належащо човек да се упражнява доста. Трябва да внимава какво прави и да преценява логиката на преждата и на формата, която желаеме да се получи ", разясни Тихолова.
На противоположната страна се зашива закопчалка. Ако желаеме цветето да е стабилно и да съществува повече време, може да се напръска с лак за коса. Той го закрепва и го прави стабилно на атмосферни условия. "В случая бялото и аленото, в случай че не е в самото цвете, ще бъде оня украсителен връв. Той се закача на закопчалката и по този начин човек си носи брошката-мартеница с мартения конец. Когато пристигна първият щъркел или първата лястовица, махаме мартеницата и я връзваме на плодното дръвче или я слагаме под камък, тъй като с мартеничката се гадае за бъдещето изобилие - и на индивида и на природата. Така ни остава една красива брошка, с която се красим, до момента в който трае пролетта. Защото както знаем от легендите - Баба Марта обича младежи и красиви неща ", изясни с усмивка Тихолова.
По плана ще бъде готова и галерия с мартеници и атрибути, свързани с първомартенската обредност. Тя ще бъде открита в Регионалния исторически музей в Русе на Първи март.
"Нашата цел е да покажем живата и в този момент традиция. Нещо, което нито един музей не е направил и като изследване, и като чисто фондова работа, обвързвана с инвентиране на мартеници ", изясни Искра Тодорова.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ