Не всичко е в главите ни: какво причинява на човешкото тяло страхът
Различните хора могат да изпитват боязън и безпокойствие по разнообразни способи и същото важи и за описанието на чувствата, които пораждат, когато се опасяваме. Някои изпитват болежка в гърдите, други изпитват болежка в корема. Но обичайно, дълго време, учените преглеждат единствено мозъка като място, където се ражда и дебне страхът. Защо хората го усещат с цялото си тяло?
Психиатърът Араш Джаванбахт от Университета на Уейн, Съединени американски щати, изяснява по какъв начин страхът въздейства на мозъка и тялото и какъв резултат оказва прекомерното безпокойствие върху тялото, пише ScienceAlert.
Има няколко области в човешкия мозък, които вземат участие интензивно в обработката на страха. Когато възникне заплаха и се уплашите, сензорните сигнали първо се изпращат до амигдалата. Това е дребна част от мозъка, която се намира до ушите. Тук се прави оценка настоящата обстановка и се реагира на нея. Тоест човек схваща дали би трябвало да се избавя или би трябвало да приема всичко по-спокойно. И тази реакция настава доста бързо.
Еволюцията е предиздвикала амигдалата да се развие по подобен метод, че сигналите заобикалят областите на мозъка, които вземат участие в логическото мислене и могат непосредствено да повлияят на физическите реакции.
Хипокампусът се намира до амигдалата и е тясно обвързван с нея. Той взе участие в запомнянето на това кое е рисково за вас и кое не. Например, в случай че човек огледа ревящ лъв в зоопарка, той се опасява, само че хипокампусът блокира страха, тъй като лъвът не съставлява опасност.
Префронталната кора, ситуирана над очите, взе участие главно в когнитивните и обществените аспекти на обработката на страха. Тоест, човек може да се опасява от змия, до момента в който не разбере, че тя не е отровна и не заплашва индивида.
Въпреки че префронталната кора контролира страстите, тя може също по този начин да научи човек да се опасява и всичко зависи от обществената ви среда. Тоест може да не се страхувате от среща с управлението, до момента в който сътрудник не ви каже, че има опасност от уволняване. Ако мозъкът реши, че страхът е оневинен в дадена обстановка, той задейства разнообразни невронни и хормонални връзки, с цел да може човек бързо да се приготви за нужните дейности.
В същото време мозъкът приготвя човешкото тяло за опцията за интензивно физическо натоварване, в случай че да вземем за пример би трябвало да избягате. Моторният кортекс изпраща бързи сигнали до мускулите, с цел да ги приготви за бързи придвижвания.
Тези мускули включват тези на сърцето и стомаха, които оказват помощ за отбраната на тези органи. Ето по какъв начин се появява болежка в гърдите или стомаха при стресови обстановки. Симпатиковата нервна система форсира сигналите на мозъка към тялото, а симпатиковите неврони са разпределени в цялото тяло и са изключително изобилни в сърцето, белите дробове и червата. Тези неврони карат надбъбречните жлези да създават хормони като адреналин, които пътуват през кръвта, да доближи до тези органи и да усили скоростта на техните реакции на боязън. За да се обезпечи съответно кръвоснабдяване на мускулите, сигналите от симпатиковата нервна система усилват сърдечната периодичност.
В белите дробове сигналите от симпатиковата нервна система уголемяват дихателните пътища и постоянно усилват скоростта и дълбочината на дишането. Следователно, когато човек е изплашен, може да се появи зной. Тези сигнали също забавят стомаха и червата и понижават притока на кръв, с цел да запазят кислорода и питателните субстанции за сърцето и мозъка. Поради това се появява дискомфорт в стомашно-чревния тракт.
Всички тези неприятни чувства в тялото се предават като сигнали назад към мозъка, който ги обработва. Инсулата е част от мозъка, която взе участие в съзнателната обработка на болката и други неприятни чувства в тялото. Префронталната кора на мозъка също обработва тези сигнали и индивидът или се усеща спокоен, тъй като няма нищо извънредно в това, което се случва с тялото, или, в противен случай, поражда още по-голямо възприятие на тревога, в случай че казусът е сериозен.
Тези чувства от време на време могат да основат цикъл на възходяща тревога, защото карат мозъка да се опасява повече от дадена обстановка заради неприятни чувства в тялото. Въпреки че възприятието на боязън и безпокойствие произлиза от мозъка, то може да се усети в цялото тяло, тъй като мозъкът трансформира функционалностите на тялото.
Психиатърът Араш Джаванбахт от Университета на Уейн, Съединени американски щати, изяснява по какъв начин страхът въздейства на мозъка и тялото и какъв резултат оказва прекомерното безпокойствие върху тялото, пише ScienceAlert.
Има няколко области в човешкия мозък, които вземат участие интензивно в обработката на страха. Когато възникне заплаха и се уплашите, сензорните сигнали първо се изпращат до амигдалата. Това е дребна част от мозъка, която се намира до ушите. Тук се прави оценка настоящата обстановка и се реагира на нея. Тоест човек схваща дали би трябвало да се избавя или би трябвало да приема всичко по-спокойно. И тази реакция настава доста бързо.
Еволюцията е предиздвикала амигдалата да се развие по подобен метод, че сигналите заобикалят областите на мозъка, които вземат участие в логическото мислене и могат непосредствено да повлияят на физическите реакции.
Хипокампусът се намира до амигдалата и е тясно обвързван с нея. Той взе участие в запомнянето на това кое е рисково за вас и кое не. Например, в случай че човек огледа ревящ лъв в зоопарка, той се опасява, само че хипокампусът блокира страха, тъй като лъвът не съставлява опасност.
Префронталната кора, ситуирана над очите, взе участие главно в когнитивните и обществените аспекти на обработката на страха. Тоест, човек може да се опасява от змия, до момента в който не разбере, че тя не е отровна и не заплашва индивида.
Въпреки че префронталната кора контролира страстите, тя може също по този начин да научи човек да се опасява и всичко зависи от обществената ви среда. Тоест може да не се страхувате от среща с управлението, до момента в който сътрудник не ви каже, че има опасност от уволняване. Ако мозъкът реши, че страхът е оневинен в дадена обстановка, той задейства разнообразни невронни и хормонални връзки, с цел да може човек бързо да се приготви за нужните дейности.
В същото време мозъкът приготвя човешкото тяло за опцията за интензивно физическо натоварване, в случай че да вземем за пример би трябвало да избягате. Моторният кортекс изпраща бързи сигнали до мускулите, с цел да ги приготви за бързи придвижвания.
Тези мускули включват тези на сърцето и стомаха, които оказват помощ за отбраната на тези органи. Ето по какъв начин се появява болежка в гърдите или стомаха при стресови обстановки. Симпатиковата нервна система форсира сигналите на мозъка към тялото, а симпатиковите неврони са разпределени в цялото тяло и са изключително изобилни в сърцето, белите дробове и червата. Тези неврони карат надбъбречните жлези да създават хормони като адреналин, които пътуват през кръвта, да доближи до тези органи и да усили скоростта на техните реакции на боязън. За да се обезпечи съответно кръвоснабдяване на мускулите, сигналите от симпатиковата нервна система усилват сърдечната периодичност.
В белите дробове сигналите от симпатиковата нервна система уголемяват дихателните пътища и постоянно усилват скоростта и дълбочината на дишането. Следователно, когато човек е изплашен, може да се появи зной. Тези сигнали също забавят стомаха и червата и понижават притока на кръв, с цел да запазят кислорода и питателните субстанции за сърцето и мозъка. Поради това се появява дискомфорт в стомашно-чревния тракт.
Всички тези неприятни чувства в тялото се предават като сигнали назад към мозъка, който ги обработва. Инсулата е част от мозъка, която взе участие в съзнателната обработка на болката и други неприятни чувства в тялото. Префронталната кора на мозъка също обработва тези сигнали и индивидът или се усеща спокоен, тъй като няма нищо извънредно в това, което се случва с тялото, или, в противен случай, поражда още по-голямо възприятие на тревога, в случай че казусът е сериозен.
Тези чувства от време на време могат да основат цикъл на възходяща тревога, защото карат мозъка да се опасява повече от дадена обстановка заради неприятни чувства в тялото. Въпреки че възприятието на боязън и безпокойствие произлиза от мозъка, то може да се усети в цялото тяло, тъй като мозъкът трансформира функционалностите на тялото.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ