5 страшни неща вижда детето
Различни страхове връхлитат дребното дете и то постоянно не може да се оправи единствено с тях. То мъчно разграничава действително от нереално. За него всичко е реалност. А, с цел да преодолее страха си, разчита само на вас.
В ранна възраст то се плаши най-често от непознатото – обстановки, места, хора, животни, от сънищата, от разлъка и от гибелта.
2-годишното може да писне при типа на чужд човек, който се явява на вратата на стаята. То ще се сгуши в мама, когато отидат на посетители и 2 часа може да не мръдне от скута й, до момента в който другите деца към него си играят.
От каквото и да е роден страхът, в прегръдката на родителите той се стопява като мартенски сняг, настояват психолози. Съветът им е: не отхвърляйте на детето да постои само че ръце или гушнато, до момента в който се успокои.
Животните
Много животни плашат децата най-много, тъй като те са чували разказите на родителите си, били са плашени, попаднали са в обстановка, която им е изкарала акъла, или пък са били ухапани...
Щом майката пищи при типа на паяк, няма по какъв начин синът ѝ да е смелчага.
Ако при всяка мълния тя се гуши в обятията на таткото, е доста евентуално и детето да се плаши от бурята. Ако тя държи крепко детето за ръка и го дърпа към себе си при всяко разминаване с куче, детето няма по какъв начин да не „ попие “ този боязън.
Или, в случай че родителите описват и разискват злокобни истории за ухапани или нападнати от кучета, детето живее с убеждението, че те са рискови. И постоянно страхът му се придвижва върху всички четирикраки, които им наподобяват.
Сънищата
5 часа откакто се роди, бебето към този момент сънува. И в ранна възраст възприема съня като реалност. Трудно е да разберем от какво се плаши, изключително във възрастта, когато не може да опише съня си, нито да го нарисува.
3-5-годишните постоянно приказват или плачат на сън. Може да се случи да седне в леглото и да плаче, а на сутринта да не помни нищо.
„ Насадените “ страхове
Често, когато не могат да се оправят с дадена обстановка, родителите употребяват закани: „ Ще те дам на баба меца “, „ Ако не си пиеш лекарството, ще идеш в болница “, „ Ей в този момент ще пристигна Торбалан “. Детето приема съществено вашите думи. Така, без да съзнавате, му насаждате още страхове.
