Разказват, че когато Радек Шикорски (полски политик и активист на

Разказват, че когато Радек Шикорски (полски политик и деятел на Солидарност от 1980 г.) взел участие в полемиката на Oxford Students Union през ноември 1982 година дали да се изпрати съболезнователна депеша до Москва за гибелта на Леонид Брежнев, той декларирал следното: "Предлагам да не изпращаме депеша до Москва по две аргументи. Първо, умрелият господин Брежнев не беше член на нашия съюз (членството в Oxford Student Union e пожизнено, в случай че си бил студент). Второ, той не беше благородник. "
Това разяснява в профила си във „ Facebook “ Огнян Минчев.

Бог към момента не е призовал господин Решетников,, само че когато неизбежното един ден се случи - предлагам да не се изпращат съболезнователни телеграми. И фактът, че Решетников напълно явно не е благородник е най-малкия проблем. За страдание, той е и доста неприятно учтив, зле просветен и искрено злоумишлен човек.

Поведението му във връзка с България надминава и най-екстремните граници на безсрамие, нецензурност и настъпателност, които са присъщи за великодържавния империализъм от последните три епохи. Ние не можем да променим господин Решетников, още по-малко можем да променим държавно - политическата школа, която го е социализирала. Ние не би трябвало да отвръщаме на Решетников по същия метод и със същия жанр, който той самия практикува във връзка с България. Но ние, като страна и общество, сме задължени да заявим умерено и изрично, че отхвърляме сходна подигравка с българското национално достолепие.

За страдание, разграничени сме трагично по този въпрос. В българската политика и в публичния ни живот имат мощно наличие хора, които са подготвени да получат от Москва всякакво оскърбление - както персонално, по този начин и национално. Какво значи обществено да се лъже, че при посещаване на непознат посетител при президента не се е водил стенографски запис? Това е въпрос на протокол, не може да не се води запис.

Държавният глава въплъщава българското национално достолепие - какво значи опцията всеки влезнал - излязъл да го ругае на свободно определена тематика, а той да отхвърля да показа какво е дал отговор? Примерите могат безпределно да продължат. В случая с Решетников - поради на цялата история на неговата арогантна интервенция в българския обществен и политически живот - би трябвало най-малко да чуем публична позиция. А не гузно подминаване на следващата насмешка с България.