&format=webp)
Да напуснеш с гръм и трясък: Новата тенденция служителите да превръщат оставката си в спектакъл
Разказите за хора, които напущат работното си място с гръм и тропот, от дълго време към този момент не са единични случаи. Днес те по-скоро оформят цяла нова наклонност.
От маршови оркестри до видеа в TikTok, чиновници по целия свят към този момент трансформират своето корпоративно прощаване в пълнометражен театър, който освен разтоварва напрежението, само че и постоянно им отваря нови порти в професионален проект.
Историята на Джоуи Ла Нев ДеФранческо е емблематична, споделя The Guardian. През 2011 година, след близо четири години като обслужващ личен състав в първокласен хотел в Провидънс, Род Айлънд, той доближава до своя лимит. Заплащането е едвам 5,50 $ за час, промените са безкрайни и изтощителни, ръководителите прибират част от бакшишите, а капката, която прелива чашата, е опитът за синдикализиране.
Всички тези дребни унижения, както и възбраната даже да седнеш, до момента в който приемаш поръчки по телефона, се оказват повода ДеФранческо шумно да подаде оставката си – в дословния смисъл на думата.
Той наема седемчленен духов оркестър, влиза в служебните пространства и оповестява на шефа си: „ Тук съм, с цел да ви кажа, че напущам “, преди да си тръгне гръмко, съпроводен от звуците на тържественото „ Joey quits “.
Сцената е снимана от негов другар и качена в YouTube, като тя бързо набира известност и през днешния ден има близо 10 млн. гледания в платформата. „ Никога не сме си мислели, че ще събере такова внимание “, споделя към този момент 36-годишният музикант и деятел от Ню Йорк.
Чувството съгласно него сигурно е освобождаващо, а страхът, че сходен край ще затвори професионалните му порти за в бъдеще, се оказва непотребен, тъй като скоро след напускането си стартира работа в музей, а видеото в никакъв случай не е било спънка. „ Честно казано, в никакъв случай не е ставало дума за него на изявление. Даже може би е нещо, което човек може умерено да постави в автобиографията си, “ споделя той.
Тази „ реваншистка оставка “ от дълго време не е индивидуален случай. Днес тя е всеобщо събитие, което се подхранва мощно от въздействието на обществените мрежи. Дори духовници се включват в наклонността – през юли отец Пат Бренън изненадва енорията си с прощално стихотворение, в което атакува „ недоволните и неприятни “ миряни, които популяризират „ злословия “ със светите си устни.
Glassdoor предизвестява още в края на предходната година за „ вълна от реваншистки оставки “, която се чака през 2025 година, на фона на спада в удовлетворението от работата. Според изследване на Reed, оповестено през юли, 15% от чиновниците във Англия към този момент са напускали демонстративно. „ Социалните мрежи форсират процеса, “ счита ръководителят Джеймс Рийд.
Бриана Слотър, на 26 години, е образец за това. Тя е американка, която живее в Киото и се изправя против нова мениджърка, която я порицава за всичко – от минута забавяне до „ обидни татуировки “. След месеци, прекарани в стрес и със скромни приходи – 100 000 йени (около 500 паунда) за цялостен месец – Слотър взема решение да работи. В известно TikTok видео (1,2 млн. гледания) тя декларира: „ Два месеца? Щастливци сте, в случай че ви дам две седмици. Дадох ви два часа, бейби. Тръгвам си в този момент. “
Вместо да пострада, кариерата ѝ бързо набира скорост – единствено през първия месец тя печели 7 000 $ като основател на наличие. „ Тези корпорации могат да те уволнят за един ден и да те оставят без нищо. Ако искаш да си тръгнеш – тръгни си, бейби, “ споделя тя.
Младите са най-склонни към сходни дейности. 26% от хората на възраст сред 18–34 години, както и 22% от тези сред 35–44 години във Англия признават, че са правили нещо сходно, спрямо едвам 8% от 45–54-годишните. В Съединени американски щати, съгласно Conference Room, разликата в удовлетворението е 15% сред най-младите и най-възрастните служащи.
25-годишната Карли от Алабама също напуща със представление. След като я претрупват с позиции и голям брой злословия в офиса, тя взема решението да изпрати имейл до всички мениджъри. Започва с учтиво: „ Реших, че е време да поема по нов път “, само че бързо минава към остри рецензии: назовава краткотрайния си заместител „ безусловно тъп като камък “ и разказва „ всекидневен стрес, който постоянно се превръщаше в под паника офанзиви и нощи, прекарани в сълзи “. Завършва с: „ Лаптопът и ключовете ми са оставени на бюрото. “
„ Можех да си съблека облеклата и да пробягам гола чак до у дома. Цялата тревога и стрес изчезнаха, “ споделя тя за възприятието на облекчение.
Подобни оставки постоянно наподобяват и като предизвестие за корпорациите. Например Кейти Остлър от Австралия, която стартира работа в супермаркет на 16 години, взема решение да си тръгне, когато вижда по какъв начин управител крещи на 15-годишната ѝ колежка.
Когато към този момент е на 18 години, тя работи като барманка, влиза в стаята за изявление на шефа си, връчва писмото си и споделя: „ Не работете тук – ето моята оставка. “
Сцените може да са разнообразни, само че посланието е едно и също – новото потомство чиновници не се опасява да постави край обществено и шумно. За едни това е акт на правдивост, а за други – трамплин към нови благоприятни условия. И въпреки да наподобява рисковано, за мнозина „ revenge quitting “ се трансформира в най-успешното професионално решение.
От маршови оркестри до видеа в TikTok, чиновници по целия свят към този момент трансформират своето корпоративно прощаване в пълнометражен театър, който освен разтоварва напрежението, само че и постоянно им отваря нови порти в професионален проект.
Историята на Джоуи Ла Нев ДеФранческо е емблематична, споделя The Guardian. През 2011 година, след близо четири години като обслужващ личен състав в първокласен хотел в Провидънс, Род Айлънд, той доближава до своя лимит. Заплащането е едвам 5,50 $ за час, промените са безкрайни и изтощителни, ръководителите прибират част от бакшишите, а капката, която прелива чашата, е опитът за синдикализиране.
Всички тези дребни унижения, както и възбраната даже да седнеш, до момента в който приемаш поръчки по телефона, се оказват повода ДеФранческо шумно да подаде оставката си – в дословния смисъл на думата.
Той наема седемчленен духов оркестър, влиза в служебните пространства и оповестява на шефа си: „ Тук съм, с цел да ви кажа, че напущам “, преди да си тръгне гръмко, съпроводен от звуците на тържественото „ Joey quits “.
Сцената е снимана от негов другар и качена в YouTube, като тя бързо набира известност и през днешния ден има близо 10 млн. гледания в платформата. „ Никога не сме си мислели, че ще събере такова внимание “, споделя към този момент 36-годишният музикант и деятел от Ню Йорк.
Чувството съгласно него сигурно е освобождаващо, а страхът, че сходен край ще затвори професионалните му порти за в бъдеще, се оказва непотребен, тъй като скоро след напускането си стартира работа в музей, а видеото в никакъв случай не е било спънка. „ Честно казано, в никакъв случай не е ставало дума за него на изявление. Даже може би е нещо, което човек може умерено да постави в автобиографията си, “ споделя той.
Тази „ реваншистка оставка “ от дълго време не е индивидуален случай. Днес тя е всеобщо събитие, което се подхранва мощно от въздействието на обществените мрежи. Дори духовници се включват в наклонността – през юли отец Пат Бренън изненадва енорията си с прощално стихотворение, в което атакува „ недоволните и неприятни “ миряни, които популяризират „ злословия “ със светите си устни.
Glassdoor предизвестява още в края на предходната година за „ вълна от реваншистки оставки “, която се чака през 2025 година, на фона на спада в удовлетворението от работата. Според изследване на Reed, оповестено през юли, 15% от чиновниците във Англия към този момент са напускали демонстративно. „ Социалните мрежи форсират процеса, “ счита ръководителят Джеймс Рийд.
Бриана Слотър, на 26 години, е образец за това. Тя е американка, която живее в Киото и се изправя против нова мениджърка, която я порицава за всичко – от минута забавяне до „ обидни татуировки “. След месеци, прекарани в стрес и със скромни приходи – 100 000 йени (около 500 паунда) за цялостен месец – Слотър взема решение да работи. В известно TikTok видео (1,2 млн. гледания) тя декларира: „ Два месеца? Щастливци сте, в случай че ви дам две седмици. Дадох ви два часа, бейби. Тръгвам си в този момент. “
Вместо да пострада, кариерата ѝ бързо набира скорост – единствено през първия месец тя печели 7 000 $ като основател на наличие. „ Тези корпорации могат да те уволнят за един ден и да те оставят без нищо. Ако искаш да си тръгнеш – тръгни си, бейби, “ споделя тя.
Младите са най-склонни към сходни дейности. 26% от хората на възраст сред 18–34 години, както и 22% от тези сред 35–44 години във Англия признават, че са правили нещо сходно, спрямо едвам 8% от 45–54-годишните. В Съединени американски щати, съгласно Conference Room, разликата в удовлетворението е 15% сред най-младите и най-възрастните служащи.
25-годишната Карли от Алабама също напуща със представление. След като я претрупват с позиции и голям брой злословия в офиса, тя взема решението да изпрати имейл до всички мениджъри. Започва с учтиво: „ Реших, че е време да поема по нов път “, само че бързо минава към остри рецензии: назовава краткотрайния си заместител „ безусловно тъп като камък “ и разказва „ всекидневен стрес, който постоянно се превръщаше в под паника офанзиви и нощи, прекарани в сълзи “. Завършва с: „ Лаптопът и ключовете ми са оставени на бюрото. “
„ Можех да си съблека облеклата и да пробягам гола чак до у дома. Цялата тревога и стрес изчезнаха, “ споделя тя за възприятието на облекчение.
Подобни оставки постоянно наподобяват и като предизвестие за корпорациите. Например Кейти Остлър от Австралия, която стартира работа в супермаркет на 16 години, взема решение да си тръгне, когато вижда по какъв начин управител крещи на 15-годишната ѝ колежка.
Когато към този момент е на 18 години, тя работи като барманка, влиза в стаята за изявление на шефа си, връчва писмото си и споделя: „ Не работете тук – ето моята оставка. “
Сцените може да са разнообразни, само че посланието е едно и също – новото потомство чиновници не се опасява да постави край обществено и шумно. За едни това е акт на правдивост, а за други – трамплин към нови благоприятни условия. И въпреки да наподобява рисковано, за мнозина „ revenge quitting “ се трансформира в най-успешното професионално решение.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ