Не може да има заем по споразумение по SAFE между кабинета и ЕК, ако парламентът не гласува разрешение за заемно споразумение за 3,26 млрд. евро, каза Атанас Запрянов
Не може да има заем по съглашение по SAFE сред държавното управление и Европейска комисия, в случай че Народното събрание не гласоподава позволение за заемно съглашение за 3,26 милиарда евро. Това сподели министърът на защитата в оставка Атанас Запрянов по време на чуване по настоящи въпроси в парламентарната комисия по защита в отговор на въпрос от Христо Гаджев от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС какво следва, откакто предходната седмица Европейска комисия разгласи, че е одобрила програмата по SAFE на българското държавно управление.
През предходната година пред държавното управление имаше две значими задания във връзка с защитата – първата беше дерогацията на клаузата от Пакта за непоклатимост, и втората – механизмът SAFE, сподели още Запрянов. България е от първите осем страни, за които действително има решение и чиито проекти са били утвърдени като наличие.
През януари Европейска комисия стартира процеса по внасяне в Съвета на предложение за взимане на решения за разпределяне на финансова помощ по механизма SAFE на страните членки, като на 15 януари Европейска комисия утвърди националния ни проект, а до 13 февруари се чака Съветът да одобри обособените решения за утвърждение на финансовите параметри на първата група страни, сподели Аделина Николова, заместник-министър на защитата. Паралелно на страните ще бъдат показани за сключване съглашението за заем и оперативно съглашение. Очакванията на Европейска комисия са заемното съглашение на първата група страни да бъде подписано до 19 март, а през април ще бъде допустимо и обезпечаването на предплатеното финансиране в размер на 15%, добави тя. По думите ѝ в границите на продължен бюджет съществува рискът за подписването на заемното съглашение.
В края на май Европейска комисия ще осведоми Европейския парламент за окончателните резултати по задействането на плана по SAFE на страните членки, сподели ген. Красимир Кънев, заместник-началник на защитата. Проектите, по които сме работили през последните осем месеца, са за придобиване на 3D радари, зенитно-ракетни комплекси за обезпечаване на противовъздушна защита на страната, развиване на качества за артилерийска поддръжка посредством придобиване на 155-милиметрови гаубици, придобиване на ракетни системи за залпов огън с нараснала подвижност, придобиване на системи за разкриване и противопоставяне на безпилотни летателни апарати и системи за електронна война, придобиване на противокорабни ракети и други, сподели още той. Сега сме във фаза, в която би трябвало да се пристъпи към по-конкретни разноски за реализиране на тези планове, след сключване на оперативното съглашение, добави ген. Кънев.
През предходната година пред държавното управление имаше две значими задания във връзка с защитата – първата беше дерогацията на клаузата от Пакта за непоклатимост, и втората – механизмът SAFE, сподели още Запрянов. България е от първите осем страни, за които действително има решение и чиито проекти са били утвърдени като наличие.
През януари Европейска комисия стартира процеса по внасяне в Съвета на предложение за взимане на решения за разпределяне на финансова помощ по механизма SAFE на страните членки, като на 15 януари Европейска комисия утвърди националния ни проект, а до 13 февруари се чака Съветът да одобри обособените решения за утвърждение на финансовите параметри на първата група страни, сподели Аделина Николова, заместник-министър на защитата. Паралелно на страните ще бъдат показани за сключване съглашението за заем и оперативно съглашение. Очакванията на Европейска комисия са заемното съглашение на първата група страни да бъде подписано до 19 март, а през април ще бъде допустимо и обезпечаването на предплатеното финансиране в размер на 15%, добави тя. По думите ѝ в границите на продължен бюджет съществува рискът за подписването на заемното съглашение.
В края на май Европейска комисия ще осведоми Европейския парламент за окончателните резултати по задействането на плана по SAFE на страните членки, сподели ген. Красимир Кънев, заместник-началник на защитата. Проектите, по които сме работили през последните осем месеца, са за придобиване на 3D радари, зенитно-ракетни комплекси за обезпечаване на противовъздушна защита на страната, развиване на качества за артилерийска поддръжка посредством придобиване на 155-милиметрови гаубици, придобиване на ракетни системи за залпов огън с нараснала подвижност, придобиване на системи за разкриване и противопоставяне на безпилотни летателни апарати и системи за електронна война, придобиване на противокорабни ракети и други, сподели още той. Сега сме във фаза, в която би трябвало да се пристъпи към по-конкретни разноски за реализиране на тези планове, след сключване на оперативното съглашение, добави ген. Кънев.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ