Разбирането за света на източните мъдреци, събрано в техните философски

Разбирането за света на източните мъдреци, събрано в техните метафизичен умозрения, е толкоз притегателно през днешния ден за западния човек, точно заради голямата си разлика в светоусещането сред западния и източния човек.

Възприемането на източната позиция по отношение на човешкото създание, предназначението на човешкия живот и методите за реализиране на вътрешен баланс е може би последното избавление за невротизирания западен човек през днешния ден.

Когато всичките ти намерения са ориентирани единствено към едно, нищо не може да те спре.

Човек, изпълнен с религия е в положение да влияе на нещата, да трогне небето и земята, боговете и душите на прадедите, да прекоси вселената. Нито бездна, нито водовъртеж, нито пламък – нищо няма да го спре. Един човек повярвал в неистина и нищо не му попречило. Още повече пък в случай че и двете страни са откровени.

Вниманието към външното постоянно притъпява вниманието към вътрешното – да вземем за пример оня, който играе майсторски, когато залагат керемида, ще почне да се вълнува, в случай че залагат сребърна закопчалка и ще изгуби мозъка си в случай че залагат злато. Изкуството е едно и също, само че е задоволително единствено да се появи нещо скъпо и вниманието се трансферира към външното.

Истински сръчен е оня, чиято воля не се разпръсва, а се събира в душата.

Най-висшите слова са без слова, най-висшето деяние е бездействието.

Онова познание, което е налично за всички, не е надълбоко.

Човек който е постигнал хармонията, по всичко наподобява на останалите неща. Нищо не може нито да го нарани, нито да го спре. А той може всичко – да минава през метал и камък; да стъпва по вода и пламък.

Ако си кадърен да привлечеш другите, би трябвало да си кадърен и да не ги привличаш. Срещата ти с тях може да донесе оскърбление, което ще те разколебае. Тяхното дребнаво бърборене е отрова за Човека.

Действай почтено, само че прогонвай далеко самодоволството и ще те обикнат на всички места, където и да отидеш.

Пътят към непрекъснатите победи се назовава уязвимост. Пътят към непрекъснатите провали се назовава мощ. Лесно се разбират тези два пътя, само че хората не ги знаят. Силният се стреми да изпревари по-слабите, слабият – по-силните. Оня, който върви пред слабите е заплашен от равните нему. Оня, който върви пред по-силните от него не е заплашен от заплаха. Така хората побеждават личното си тяло. Това точно се назовава победа без победи.

Искаш ли да бъдеш корав, запазвай неотстъпчивост благодарение на мекост. Искаш ли да бъдеш мощен, запазвай силата благодарение на уязвимост.

Оня, който събира меко ще стане корав. Оня, който събира едва ще стане мощен. Наблюдавай това, което се събира с цел да узнаеш какво ще настъпи: благополучие или злощастие.

Силният побеждава тези, които са по-слаби от него, а от ръката на еднакъв нему умира. Слабият побеждава тези, които са по-силни от него, неговата мощ е неизмерима.

Мекото и слабото са спътници на живота. Твърдото и мощното са спътници на гибелта.

Мъдрият се сближава с сходен нему по разум и се отдръпва от сходния нему по образ. Ограниченият се сближава с сходен нему по образ, а се отдръпва от сходния нему по разум.

Човекът може да има сърце на звяр; птицата или звярът могат да имат сърце на човек. Обикновеният човек, който търси истината като се придържа единствено към образа, няма да я откри.

При съществата, които имат кръв и витална сила, няма огромна разлика в сърцето и знанията. Затова свещените мъдреци не пропущали никого, когато обучавали и наставлявали.

С помощта на своите познания мъдрецът примамва тълпата простаци. Оставяйки названието и същността непроменени, той съумява да провокира у глупците ту яд, ту наслада. Точно по този начин се примамва в клетка по-глупаво творение.

Странствайки във външния свят, не знаеш по какъв начин да наблюдаваш вътрешния. Който странства във външния свят, търси цялост в другите неща. Който следи вътрешния, намира задоволство в самия себе си. Да намираш задоволство в себе си – това е същинското в странстванията. Да търсиш цялост в другите неща – това е неистинското в странстванията. При същинските странствания не знаят къде отиват; при същинското наблюдение не знаят какво гледат. Истинността е в странстванията.

Всички желаят да съзрат невижданото - гледай това, което другите не гледат. Всички желаят да овладеят недостъпното - заеми се с това, с което никой не се занимава.

Пътят на природата се образува от единствено себе си; безстрастният път на природата се движи от единствено себе си. Никой и нищо не може да го наруши; нито мъдрият, нито знаещият могат да се опълчват, нито духовете могат да го излъгват. Естествеността ръководи, тя е безстрастна и ни води, тя ни посреща.

Всичко става от единствено себе си, а не от желанието или макар него. Желанието е единствено част от естествения развой.

Истинският човек седи като мъртъв, движи се като вързан, не знае за какво седи, за какво не седи, за какво се движи, за какво не се движи. Чувствата и външността ми не се трансформират под погледите на тълпата и при неналичието им. Той самичък потегля и се връща, самичък влиза и излиза, кой би могъл да му попречи?

Различни по осанка, всички хора биват обединени от пътя и се подчиняват на ориста. Така работи тълпата. Всеки има вяра на себе си и не се интересува от другите.

Почти триумфът наподобява на триумфа, само че той не е даже начало на успеха; съвсем несполуката наподобява на несполуката, само че тя не е даже начало на несполуката. Заблудата се поражда от сходството. Границите на сходството са неразличими, само че оня който ги вижда няма да се бои от злощастие извън, няма и да се радва на вътрешното благополучие.

Оня който роптае против недълговечността, не схваща съдбата; оня който роптае против бедността и несполуките, не схваща времето си.

Само оня, който мери всичко без нищо да мери, придобива цялостното и няма загуби. Но не тъй като познава цялостното и загубите.

Приживе да се съжаляват един различен, след гибелта да се напущат един различен. В това има истина: „ Да се съжаляват ” – значи освен възприятие, само че и подготвеност да се помогне на нуждаещия се. „ Да се напущат ” – това не значи да не се оплаква покойника, а да не се отрупва със скъпи блага.

Ето по какъв начин да се грижиш за живота си:

Да не си пречиш, да не се възпираш.

Да живееш свободно, това е всичко. Ушите желаят музика и да им се пречи – това значи да се притъпява слухът; Очите желаят хубост и цветове и да им се пречи – това значи да се притъпява зрението; Носът желае да вдъхва аромати и да му се пречи – това значи да се притъпява обонянието; Устата желае да приказва за същинското и неистинското и да й се пречи – това значи да се притъпява умът; Тялото желае да откри успокоение в прелестното и приятното и да му се пречи – това значи да се лишава то от положително самочувствие; Мисълта желае независимост и да й се пречи – значи да не й се разрешава да върви напред. Всички тези спънки са жестоки деспоти. Ако ги премахнеш, ще живееш радостно чак до гибелта.

Живите хора се уморяват по 4 аргументи: дългоденствие, популярност, рангове, благосъстояние.

Такива хора аз назовавам бягащи от човешката природа. Съдбата им се взема решение извън. Който не върви срещу ориста, не жадува за дълголетие; който не се хвали със знатност, не желае слава; оня който не желае власт, не ще и рангове; който не ламти за благосъстояние не жадува за пари. Такъв човек ще нарека подобаващ на човешката природа. Той няма противници. Съдбата му се взема решение от вътрешната страна.

Какво още търси във външното оня, който има богат дом, хубави ястия и красиви дами? Ако подобен човек продължава да търси още нещо във външното, значи характерът му е неутолим. Ненаситният темперамент разяжда като молец.

Бъди деликатен в думите и с тях ще се съгласят. Бъди деликатен в постъпките и ще ги последват!

Мъдрите хора са следили излизащия, с цел да схванат влизащия; следили са предишното с цел да схванат бъдещето. Ето в това се състои естественият закон на предвиждането. Мярката е в тебе, а потвърждението (опита) – в другите. Онзи който желае да разбере мярката и потвърждението без обучение, можем да съпоставим с оня, който излиза не през вратата; върви само че не по пътя. Ще му е мъчно да реализира нещо потребно.

Мъдрият човек опознава не обстоятелствата, а техните аргументи. Ако се учиш да стреляш и си улучил, би трябвало да знаеш за какво си улучил. Тогава си овладял майсторството.

Трудното при ръководене на царството не е в това да си интелигентен, а да намираш умни.

Изпълненият с хубост е горделив, изпълненият със мощ е несдържан. С тях не може да се беседва за учението. Затова до момента в който не побелеят, с тях не си коства да се беседва за учението, а още по-малко за неговото реализиране. На необуздания хората не могат да дават препоръки, по тази причина той остава уединен, без помощници. Умният разчита на хората, по тази причина и на старини не грохва, знанията му са изчерпващи и не поражда комплициране.

Никога не се придържай към несъмнено държание. Всичко зависи от случая.

От , превод Мария Арабаджиева, изд. Мириам
Илюстрация (заглавна): Sakyamuni, Lao Tzu, and Confucius, 1368-1644