Разбирам, че трябва да изпитвам топли чувства към човека, който

Разбирам, че би трябвало да изпитвам топли усеща към индивида, който ме е оскърбил, само че постъпката му все е пред очите и всяко топло възприятие се изпарява. Казвам си: „ Той е добър, би трябвало да му простя ". А възприятията ми споделят: „ Той е лукавец и непрокопсаник и е невероятно да го обичам ". Какво да върша?— Хайде да поразсъждаваме разумно — предложих аз.
Сред нас в никакъв случай не е имало идеални хора и в никакъв случай няма да има.Но всички ние сме гърбави, глухи, слепи, куци телом и духом или душата ни е такава — всички сме обречени да стигнем при Бог. Днес нещо не умеем - на следващия ден ще се научим.Този, който ви е оскърбил, по своята същина си остава Божествен. А в човешки проект той ще става все по-добър - в случай че не през днешния ден - на следващия ден, в случай че не на следващия ден - то след месец. Тялото прекъсва своята еволюция, унищожава се. А еволюцията на вътрешните проекти продължава. Затова гледайте на човек като на дете, което през днешния ден не може да обича, само че след време ще се научи. И най-хубавото образование е да промениш себе си, тъй като променяйки себе си - ние променяме света към нас и тези, които са към нас. Но защото процесът на образование посредством лична смяна е много дълъг, можем да включим и втория аспект на възпитанието. Тоест да помогнем на другия човек в развиването му: като в нещо ще извиним, в нещо - ще се сдържим.Процесът на образование на различен човек - т.е. измененията - са тясно свързани с нашата лична смяна.
И в този момент за мен да простиш наподобява по този начин:приемане и самопризнание на Божествената воля в протичащото се;запазване на любовта към този, който ме е обидил. Или по-точно този, посредством който ми е обещано пречистване;готовност да се трансформира аз самият и да оказа помощ благотворно различен да се промени.Още един път желая да подчертая: наскърбяваме се на този, от който чакаме нещо. Колкото повече чакам от един човек, толкоз по-големи ще са унинието и обидата ми, в случай че аз не получа предстоящото. Очакването е взаимозависимост. Колкото повече подвластен от човешкото благополучие, толкоз по-малко обич имаме в себе си и толкоз повече са обидите и болката. Значи, колкото по-малко сме настроени да пожелаваме, да имаме искания и упования - толкоз по-бързо (в случая мъжът ви) ще се трансформира от продавач в магазина, от който вие изисквате нещо, тъй като сте си платили - в дете, от което вие нищо не очаквате, а просто разбирате, че да давате обич, внимание и грижа - към този момент е голямо благополучие. И тогава във всяка болежка, която той ви носи, ще виждате не разбойничество, а своето лично несъвършенство. 
И тогава всяка болежка ще ви подтикне не към опустошение, т.е. наказание, засегнатост и възмездие, а към амнистия и лична смяна. Да простиш на другия - това не е единствено да запазиш любовта си към него, само че и към себе си. Докато сме плебеи на човешкото благополучие, ние сме принудени да тъпчем някого - или другите, или себе си.

Как да стопираме програмата за самоизтребление

1. Преодоляване на най-опасните усеща - отчаяние и обезсърчение.
2. Поставяне на ясни цели и осъзнаване към какво се движите. колкото по-висока е задачата ви, толкоз по-големи са опциите и силата ви. висшата цел е единство с Бог.
3. Работа с горделивостта. Горделивостта е отдалечаване от Бог. Бог е обич.
4. Правилно смирение — смяна на отношението към предишното. 
5. Преодоляване на привързаности. Пост, недояждане, периодически аскетизъм, изключване от всички обстановки.
6. Умение за борба, вярно ръководство на споровете.
7. Сърдечно отношение към Света. Светът е Божественен и прелестен. Всичко, което ни се случва, ни е обещано свише.
8. Диалектическо мислене.
9. Не живейте в крайности.
10. Изпълнение на 10-те Божи заповеди.
11. Външна интензивност при вътрешно благодушие.
12. Увереност в себе си.

С.Н. Лазарев, Из " Диагностика на кармата. Книга 8. Диалог с читателите "