Разбира се, първата асоциация, която изплува в съзнанието ми, бе

Разбира се, първата асоциация, която изплува в съзнанието ми, бе с. Във на френската писателка и режисьорка Паскал Феран обаче метафората е показана безусловно и недвусмислено.

Гари Нюман е съучастник в огромна компания в Сан Франциско. Има 18-годишен брак и две деца. Пристига в Париж поради служебна среща по значим интернационален план, като идната му спирка е Дубай. След непрекъснати под паника офанзиви, дълбока и тревожна замечтаност и липса на всякаква дарба да се усмихва Гари стига до може би най-важното и мъчно решение в живота си –. Не се качва на борда на самолета за Дубай, остава в хотелската си стая в парижкия " Хилтън ", ситуиран директно до летището и с аспект към пистата с излитащи и кацащи самолети. Междувременно му се постанова да организира няколко телефонни диалога с сътрудници, съдружници и юристи, както и тежък скайп диалог със брачната половинка си, само че решението му е дефинитивно и изрично.

Камериерка в същия хотел е Одре – младо момиче, чието всекидневие се изчерпва в работа, пътешестване от вкъщи до работата и назад и наблюдение на живеещите в отсрещната постройка. Тя освен че няма персонален живот, само че май и не желае да има подобен. Колежката й я кани на празненство след работа, макар че знае, че Одре няма да се появи и този път.  Не желая да описвам сюжета на кино лентата. Само ще кажа, че Гари и Одре минават през много значими и забавни моменти и метаморфози, с цел да стигнат до същински значимата среща. Ключови герои и в същото време знак са врабчетата, всеки от двамата герои се среща с тях – тя, до момента в който пътува във влака на път за работа, той – по време на скайп диалога със брачната половинка си, малко откакто й е съобщил, че се разделя с нея. Прекрасното и скъпото на този филм е, че той е безусловно отвън всяко факсимиле на сантименталния род. Реално няма явна причина даже да го причисляваме към този род, в случай че не беше хубостта на финала. А той, от своя страна, е отворен – не дава обещание нищо несъмнено, с изключение на неспокойствие и размисли за личностната независимост, за смелостта да бъдеш себе си и за самодостатъчността на отвън клетката на всевъзможни условности. И една очарователна усмивка.

 



Save