Левиатан / Левиафан
Разбира се, " Левиатан " беше един от шлагерите на София Филм Фест (заради пусти комплексарски снобизъм и срамно русофилство), за прожекциите билети нямаше дни напред (а Арт Фест на Китанов е закупил правата и от идната седмица филмът ще се демонстрира пред полупразни зали, но кой да чете). Неразбираема е тази нервност, в случай че Андрей Звягинцев е елитарен, фестивален и не изключително отзивчив режисьор ( " Завръщане " завоюва във Венеция и фактически беше нещо свежо и ново, скоро още веднъж гледах " Изгнание " по произведения на Уилям Сароян и този път много ми хареса, само че той е неравномерен и по-дълъг от нужното най-малко с половин час, а " Елена " е откриваем единствено по торентите, макар че е най-стегнатият и зрителски филм, което не му пречи да е вцепеняващ и дълбок). Всъщност " Левиатан " има 20 награди по света (например за сюжет в Кан и " Златна жаба " за оператора Михаил Кричман на Камеримаж), " Златен глобус " и номинация за " Оскар ", както и оценка 7,8 в IMDB.
Началото е тъмно и потискащо – крайбрежието на Баренцово море, изоставени изкорубени лодки, сив и неподвижен пейзаж, големи оглозгани скелети. И в същото време – бяла, спретната, чиста дървена къщурка съвсем до морето, на плитчините постоянно доверчиво излизат китове, автосервиз. Там живеят Коля (Алексей Серебряков), наедрял, жив, деятелен, рус и светлочервен 40-инагодишен мъж, бъбрив, троснат и раздразним, с циничен и колоритен език, умел монтьор, втората му брачна половинка Лиля (Елена Лядова), очарователна, отегчена и изящна красавица, и синът му Рома (Сергей Походаев), тъмен, необщителен, навъсен и пернат младеж.От Москва идва неговият другар от казармата (специален отряд) Дмитрий (Владимир Вдовиченков), гиздав, висок, образован и просветен красавец със стегната снага, прочут столичен юрист. Общината – разбирай кметът Вадим Шелевят (изключителен Роман Мадянов), затлъстял противоположен недостижим локален дерибей и феодал, безпардонен, лаком и безочлив, с непрекъснато зачервени от корист с алкохол свински злобни очички, проблясващи със заплашителна дяволита светлина върху необятното безпрепятствено лице, нашарено от спукани капиляри – желае да вземе парцела на Коля (всъщност към този момент е признато решението) за " свързочен център " (докато не сменят предназначението и градоначалника не го заграби и не си построи дворец, познато). Съдът е постановил 500 000 рубли обезщетение (при действително 10 пъти по висока пазарна стойност), а Дмитрий си схваща от работата и е събрал обемист компромат за Шелевят (когато Коля го прелиства, възкликва: " Не знаят ли горе, тоя е с ръце до лактите в кръв и е за пандиза! " ; " Някой нависоко го крепи, по-лесно се ръководи злепоставен човек, а след това се освобождаваш в нужния миг от него и му прехвърляш виновността " – отвърна правистът).
Отново губят, кметът се появява мъртвопиян да огледа " собствеността си ", а на другия ден московчанинът му хвърля в лицето досието – в това време под фиктивен претекст Коля е задържан и тикнат в ареста. Шелевят е паникьосан, комплициран и притиснат, гони го параноята (кой го изпраща този московчанин), съветва се с архиерея (много добър Валери Гришко), ояден двуличник, демагог и велзевул, който го наставлява, че " всяка власт е от Бога ", и че би трябвало " със мощ да отбрани властта си " (тези хора не са християни, а езичници, те виждат в Бог отмъстително, непознаваемо и ужасно висше създание, от което изпитват смут и желаят да си купят с блага и жертвоприношения помилван поради греховете си). Пълно слепване на " светско " и " духовно ", завързани и оплетени в неосъществим за разплитане и разрязване възел на корупция, безотговорност и произвол!Краят е като началото – тъмен и тягостен. И надали смиреният Йов ще дочака просветлението и Божието снизхождение.За малко ни се коства, че някак си положителните може и да победят, заражда се плаха вяра (знаем, че е обречена), само че Лиля и Дмитрий са любовници и това проваля всичко – изневярата се разкрива на превъзходно сниман ловджийски излет с приятелите на Коля, локални полицаи, елементарни примирени и смачкани хора, болтчета в системата и пиксели в матрицата, които стрелят по портрети на Сталин, Ленин, Брежнев ( " А от по-новите няма ли?: Липсва историческа вероятност! " ) Много прекрасен облик е приятелката на Лиля, брачната половинка на един от полицаите Анжела (Анна Уколова), цялостна обилна мъжкарана с язвително възприятие за комизъм и добра душа, която мята водките една след друга и замезва с риба от консерва...
Кметът бързо се окопитва, работи с необятен обсег и злобен порив, а положителните, чистите, скромните, отрудените, елементарните и запазили някакъв морал хора сами се провалят (те и по този начин имат най-малък късмет в тази безсъвестна вакханалия на извращения и изстъпления). С алкохолизъм, неистини, изневери, лековерие, отстъпчивост, липса на религия и кураж, пречупени от дълго време, без сами да го осъзнават, храна за хищната бездушна бюрократична машина (библейското страшилище Левиатан), вещо наставлявана и ръководена от столицата, която ще ги смели и ще изплюе мизерните слузести и обезкостени останки от тях... А може би в случай че бяха дружно, задружни, смели и непреклонни...
Лиля изчезва (разяждана от вина), Митя от дълго време е в Москва, а Коля... Злото победи, царува безизходност, примирие и скотско битие (оцеляване и мимикрия, а не заслужен живот), църквата се грижи за парцелите си, за светско самопризнание, а не за духа и вярата и натрупа алчно земни благосъстояния (кичозни, нови и блестящи с подправено лустро и доста злато нови храмове никнат навсякъде), полиция, прокуратура и съд са подчинени на политическата властническа власт...
Краят е като началото – тъмен и тягостен. И надали смиреният Йов ще дочака просветлението и Божието снизхождение, както проповядва отец Василий (Игор Сергеев), единственият безвъзмезден и безрезервен духовник в епархията.
Според една интелигентна, съобразителна и привлекателна другарка този филм е спонсориран от Кремъл, с цел да се внуши на масите, че няма излаз, светлина и вяра и съпротивата е безсмислена и обречена. Не е по този начин, само че въздействието му е тъкмо такова. Само че за това състояние, дублирам, са отговорни и самите " крепостни плебеи "!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в персоналния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Началото е тъмно и потискащо – крайбрежието на Баренцово море, изоставени изкорубени лодки, сив и неподвижен пейзаж, големи оглозгани скелети. И в същото време – бяла, спретната, чиста дървена къщурка съвсем до морето, на плитчините постоянно доверчиво излизат китове, автосервиз. Там живеят Коля (Алексей Серебряков), наедрял, жив, деятелен, рус и светлочервен 40-инагодишен мъж, бъбрив, троснат и раздразним, с циничен и колоритен език, умел монтьор, втората му брачна половинка Лиля (Елена Лядова), очарователна, отегчена и изящна красавица, и синът му Рома (Сергей Походаев), тъмен, необщителен, навъсен и пернат младеж.От Москва идва неговият другар от казармата (специален отряд) Дмитрий (Владимир Вдовиченков), гиздав, висок, образован и просветен красавец със стегната снага, прочут столичен юрист. Общината – разбирай кметът Вадим Шелевят (изключителен Роман Мадянов), затлъстял противоположен недостижим локален дерибей и феодал, безпардонен, лаком и безочлив, с непрекъснато зачервени от корист с алкохол свински злобни очички, проблясващи със заплашителна дяволита светлина върху необятното безпрепятствено лице, нашарено от спукани капиляри – желае да вземе парцела на Коля (всъщност към този момент е признато решението) за " свързочен център " (докато не сменят предназначението и градоначалника не го заграби и не си построи дворец, познато). Съдът е постановил 500 000 рубли обезщетение (при действително 10 пъти по висока пазарна стойност), а Дмитрий си схваща от работата и е събрал обемист компромат за Шелевят (когато Коля го прелиства, възкликва: " Не знаят ли горе, тоя е с ръце до лактите в кръв и е за пандиза! " ; " Някой нависоко го крепи, по-лесно се ръководи злепоставен човек, а след това се освобождаваш в нужния миг от него и му прехвърляш виновността " – отвърна правистът).
Отново губят, кметът се появява мъртвопиян да огледа " собствеността си ", а на другия ден московчанинът му хвърля в лицето досието – в това време под фиктивен претекст Коля е задържан и тикнат в ареста. Шелевят е паникьосан, комплициран и притиснат, гони го параноята (кой го изпраща този московчанин), съветва се с архиерея (много добър Валери Гришко), ояден двуличник, демагог и велзевул, който го наставлява, че " всяка власт е от Бога ", и че би трябвало " със мощ да отбрани властта си " (тези хора не са християни, а езичници, те виждат в Бог отмъстително, непознаваемо и ужасно висше създание, от което изпитват смут и желаят да си купят с блага и жертвоприношения помилван поради греховете си). Пълно слепване на " светско " и " духовно ", завързани и оплетени в неосъществим за разплитане и разрязване възел на корупция, безотговорност и произвол!Краят е като началото – тъмен и тягостен. И надали смиреният Йов ще дочака просветлението и Божието снизхождение.За малко ни се коства, че някак си положителните може и да победят, заражда се плаха вяра (знаем, че е обречена), само че Лиля и Дмитрий са любовници и това проваля всичко – изневярата се разкрива на превъзходно сниман ловджийски излет с приятелите на Коля, локални полицаи, елементарни примирени и смачкани хора, болтчета в системата и пиксели в матрицата, които стрелят по портрети на Сталин, Ленин, Брежнев ( " А от по-новите няма ли?: Липсва историческа вероятност! " ) Много прекрасен облик е приятелката на Лиля, брачната половинка на един от полицаите Анжела (Анна Уколова), цялостна обилна мъжкарана с язвително възприятие за комизъм и добра душа, която мята водките една след друга и замезва с риба от консерва...
Кметът бързо се окопитва, работи с необятен обсег и злобен порив, а положителните, чистите, скромните, отрудените, елементарните и запазили някакъв морал хора сами се провалят (те и по този начин имат най-малък късмет в тази безсъвестна вакханалия на извращения и изстъпления). С алкохолизъм, неистини, изневери, лековерие, отстъпчивост, липса на религия и кураж, пречупени от дълго време, без сами да го осъзнават, храна за хищната бездушна бюрократична машина (библейското страшилище Левиатан), вещо наставлявана и ръководена от столицата, която ще ги смели и ще изплюе мизерните слузести и обезкостени останки от тях... А може би в случай че бяха дружно, задружни, смели и непреклонни...
Лиля изчезва (разяждана от вина), Митя от дълго време е в Москва, а Коля... Злото победи, царува безизходност, примирие и скотско битие (оцеляване и мимикрия, а не заслужен живот), църквата се грижи за парцелите си, за светско самопризнание, а не за духа и вярата и натрупа алчно земни благосъстояния (кичозни, нови и блестящи с подправено лустро и доста злато нови храмове никнат навсякъде), полиция, прокуратура и съд са подчинени на политическата властническа власт...
Краят е като началото – тъмен и тягостен. И надали смиреният Йов ще дочака просветлението и Божието снизхождение, както проповядва отец Василий (Игор Сергеев), единственият безвъзмезден и безрезервен духовник в епархията.
Според една интелигентна, съобразителна и привлекателна другарка този филм е спонсориран от Кремъл, с цел да се внуши на масите, че няма излаз, светлина и вяра и съпротивата е безсмислена и обречена. Не е по този начин, само че въздействието му е тъкмо такова. Само че за това състояние, дублирам, са отговорни и самите " крепостни плебеи "!
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в персоналния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ