Дебат: За левите – или зло, или нищо
Рая Апостолова е лекар по социология и основен помощник в Института по философия и социология, Българска академия на науките
"! ", писана на 24 февруари от леви деятели и оповестена на уеб страницата на списание " Диверсия ", раздра желязната преднамереност и прилежно граденото единодушие, че в целостта си лявото в България поддържа Путин. Петицията притегли интерес едвам на 22 март, когато проф. Искра Баева я показа в обществените мрежи и бе нападната отляво. Ден по-късно журналистът Диян Иванов ѝ придаде спомагателна гласност, като описа за нея пред читателите на вестник " Сега ". Оттогава насам не минава и ден, в който да не се сблъскаме с комплицирани интерпретатори в символичната и широкомащабната Facebook прокуратура. Петицията - рамкирана като " невиждана " поради политическата ориентировка на нейните създатели - осъжда Путин и декларира, че Русия би трябвало да спре войната в Украйна неотложно. Въпреки ясната антиокупационна и анти-Путин позиция на създателите ѝ " лявото " бе хомогенизирано, а оттова и морално наказано поради настояванията си за мир със средствата на мира и демокрацията, а не със средствата на войната.
Най-широк отзив получи текстът на Евгений Дайнов, озаглавен " Далеч от истината: по какъв начин левите оправдават войната на Путин в Украйна ", който реши да поучи " левичарите " по какъв начин да се самоинтерпретират и по какъв начин да вършат леви доктрини.
Встрани от мистичните " европейски левичари ", от диалози, с които проф. Дайнов съди за набъбването на някаква още по-мистична провоенна лява теория, създателят се обръща към читателите си, с цел да ги предизвести, че даже петицията на пръв взор да наподобява допустима, " слагането на равна нога на Кремъл и Вашингтон е остарял прийом на западните леви и в никакъв случай не е бил правилен ". Изглежда, проф. Дайнов е пропуснал настоящите рецензии на украински социалисти, отправени към западни " левичари ", в които се осъжда неспособността им да разнищят съдържателните и логистични разлики сред американския и съветския империализъм или разочарованието на биещите се на терен леви украинци, че някои техни съидейници вляво се въвличат в, който държи сметка само на Съединени американски щати, само че не и на Русия и Иран. Тезата на Дайнов, че " левичарите " са се снишили и чакат свише някаква теория, не се удостоверява нито от горното, нито от разгорещените диспути в всеобщо посетената транснационална, нито от проведената от " Руско социалистическо придвижване " конференция, която, или от ежеседмичните в София; все събития, които предхождат неговия коментар.
Реклама
Невъзможно и безконтролно е да приказваме за теория вляво. От години " лявото " в България и по света се тресе от вътрешнополитически и идейни спорове. Множество леви коментатори не един и два пъти са писали за нуждата от идейно обновяване, което да възроди антирасистките и феминистките устои, битката против обезценяването на работната мощ, борбите за достъп до съответни обществени инфраструктури и грижи и да противостои на поелата по консервативния път Българска социалистическа партия, впила се в борби против инакомислещи с " партиен билет ". Даже в новото ляво идейното опълчване не е оригиналност и въпроси като половост, миграции на хора от страни отвън Европейския съюз и женските битки са давали мотив за значително раздори. Дори и по-видими леви синдикалисти да застават на проруски позиции, привиждайки в ръководството на Зеленски нацизъм, то тези гледища се оспорват в голям брой от изявленията на български леви уеб сайтове и в редица онлайн полемики.
Докато през днешния ден някои леви виждат в Путин единственото избавление за съветските жертви на нацистки отряди в Украйна, то групи като " Диверсия ", " ЛевФем ", " Феминистки мобилизации ", КОИ, хората към манифеста " " и значително други виждат в Путинова Русия нищо повече или по-малко от наказателен режим, който освен потиска всяка прогресивна опозиция, само че и си служи с едни от най-безчовечните механизми на заграбване на публични богатства, облагодетелствайки по пътя си шепа олигарси за сметка на милионите руснаци, лишени от демократични права и с обезстойностена работна мощ.
Разногласията вляво в България не са от през днешния ден или от началото на войната и те не засягат само бинарността про-/анти-Путин, про-/анти-Русия и така нататък, и така нататък Тази хетерогенност сякаш е преднамерено подценявана от някои коментатори в демократичния, ляво-либералния и десния набор. Съдейки по обществени мнения както в пресата, по този начин и в обществените мрежи, интелектуалци, смятащи че имат задълбочено схващане за лявото, сведоха множеството течения вляво до " лявото по принцип " и че " левите - нови и остарели " са " фенове на мощната ръка ", които " симпатизират на един нацистки режим ".
Петицията като че ускори нуждата от сходен дискурсивен прийом, който да заличи разликите вляво за сметка на построяването на едносъставен облик, който един път и вечно да си получи заслуженото. Окачествяването на петицията като " невиждана " се дължи не на друго, а на обстоятелството, че нейните създатели са леви. Огромният интерес към петицията не е ориентиран толкоз към нейното обръщение (видимо и от това по кое време доби публичност) - спрете окупацията, санкционирайте Путин и съветските олигарси, заемете антивоенна позиция - а към обстоятелството, че тя наруши границите на елементарно смилаемото позициониране на политическите сили в страната: левите поддържат Путиновата " денацификация ", десните осъждат съветската експанзия в суверенна Украйна.
Реклама
Този огромен роман е елементарен, обидно елементарен. Той утвърждава границата сред " аморалното " ляво и " моралното " дясно; открива опозиционни двойки, които провеждат знанието ни за това що е ляво и що е дясно и насочва дейностите и мислите ни според от това с коя политическа традиция се идентифицираме. Нарушаването на този баланс бе посрещнато с невиждана морална суматоха.
От позиция на създателите на петицията, измежду които съм и аз, този неин отзив не изведе дебата в посока, която да е градивна за обществото ни, камо ли пък да има някаква потребна стойност за украинци и руснаци . Такива въпроси биха били да вземем за пример: Кои стопански лостове в света вършат наказателната мощност на глобите в пъти по-жестока за елементарния съветски жител, в сравнение с за който и да било олигарх или политик в Русия? Дали затварянето на въздушното пространство е решението, което ще спре гибелта и нищетата, или ще проточи войната във времето и пространството? Сигурни ли сме, че украинските бежанци получават съответна обществена поддръжка в обеднената ни, ксенофобирана и етно национализирана страна?
В невиждани времена най-силно се нуждаем от невиждани идейни намеси. Но безпрецедентността не се крие в морализаторски клишета, че " лявото по принцип " е про-Путин. Във времена, в които не знаем какво идва на следващия ден и в които военната и икономическата мощност са съсредоточени в малцина ръце, основаването на условия за обществена сфера, която да закриля критическата рефлексивност, е от първостепенна значимост.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
"! ", писана на 24 февруари от леви деятели и оповестена на уеб страницата на списание " Диверсия ", раздра желязната преднамереност и прилежно граденото единодушие, че в целостта си лявото в България поддържа Путин. Петицията притегли интерес едвам на 22 март, когато проф. Искра Баева я показа в обществените мрежи и бе нападната отляво. Ден по-късно журналистът Диян Иванов ѝ придаде спомагателна гласност, като описа за нея пред читателите на вестник " Сега ". Оттогава насам не минава и ден, в който да не се сблъскаме с комплицирани интерпретатори в символичната и широкомащабната Facebook прокуратура. Петицията - рамкирана като " невиждана " поради политическата ориентировка на нейните създатели - осъжда Путин и декларира, че Русия би трябвало да спре войната в Украйна неотложно. Въпреки ясната антиокупационна и анти-Путин позиция на създателите ѝ " лявото " бе хомогенизирано, а оттова и морално наказано поради настояванията си за мир със средствата на мира и демокрацията, а не със средствата на войната.
Най-широк отзив получи текстът на Евгений Дайнов, озаглавен " Далеч от истината: по какъв начин левите оправдават войната на Путин в Украйна ", който реши да поучи " левичарите " по какъв начин да се самоинтерпретират и по какъв начин да вършат леви доктрини.
Встрани от мистичните " европейски левичари ", от диалози, с които проф. Дайнов съди за набъбването на някаква още по-мистична провоенна лява теория, създателят се обръща към читателите си, с цел да ги предизвести, че даже петицията на пръв взор да наподобява допустима, " слагането на равна нога на Кремъл и Вашингтон е остарял прийом на западните леви и в никакъв случай не е бил правилен ". Изглежда, проф. Дайнов е пропуснал настоящите рецензии на украински социалисти, отправени към западни " левичари ", в които се осъжда неспособността им да разнищят съдържателните и логистични разлики сред американския и съветския империализъм или разочарованието на биещите се на терен леви украинци, че някои техни съидейници вляво се въвличат в, който държи сметка само на Съединени американски щати, само че не и на Русия и Иран. Тезата на Дайнов, че " левичарите " са се снишили и чакат свише някаква теория, не се удостоверява нито от горното, нито от разгорещените диспути в всеобщо посетената транснационална, нито от проведената от " Руско социалистическо придвижване " конференция, която, или от ежеседмичните в София; все събития, които предхождат неговия коментар.
Реклама
Невъзможно и безконтролно е да приказваме за теория вляво. От години " лявото " в България и по света се тресе от вътрешнополитически и идейни спорове. Множество леви коментатори не един и два пъти са писали за нуждата от идейно обновяване, което да възроди антирасистките и феминистките устои, битката против обезценяването на работната мощ, борбите за достъп до съответни обществени инфраструктури и грижи и да противостои на поелата по консервативния път Българска социалистическа партия, впила се в борби против инакомислещи с " партиен билет ". Даже в новото ляво идейното опълчване не е оригиналност и въпроси като половост, миграции на хора от страни отвън Европейския съюз и женските битки са давали мотив за значително раздори. Дори и по-видими леви синдикалисти да застават на проруски позиции, привиждайки в ръководството на Зеленски нацизъм, то тези гледища се оспорват в голям брой от изявленията на български леви уеб сайтове и в редица онлайн полемики.
Докато през днешния ден някои леви виждат в Путин единственото избавление за съветските жертви на нацистки отряди в Украйна, то групи като " Диверсия ", " ЛевФем ", " Феминистки мобилизации ", КОИ, хората към манифеста " " и значително други виждат в Путинова Русия нищо повече или по-малко от наказателен режим, който освен потиска всяка прогресивна опозиция, само че и си служи с едни от най-безчовечните механизми на заграбване на публични богатства, облагодетелствайки по пътя си шепа олигарси за сметка на милионите руснаци, лишени от демократични права и с обезстойностена работна мощ.
Разногласията вляво в България не са от през днешния ден или от началото на войната и те не засягат само бинарността про-/анти-Путин, про-/анти-Русия и така нататък, и така нататък Тази хетерогенност сякаш е преднамерено подценявана от някои коментатори в демократичния, ляво-либералния и десния набор. Съдейки по обществени мнения както в пресата, по този начин и в обществените мрежи, интелектуалци, смятащи че имат задълбочено схващане за лявото, сведоха множеството течения вляво до " лявото по принцип " и че " левите - нови и остарели " са " фенове на мощната ръка ", които " симпатизират на един нацистки режим ".
Петицията като че ускори нуждата от сходен дискурсивен прийом, който да заличи разликите вляво за сметка на построяването на едносъставен облик, който един път и вечно да си получи заслуженото. Окачествяването на петицията като " невиждана " се дължи не на друго, а на обстоятелството, че нейните създатели са леви. Огромният интерес към петицията не е ориентиран толкоз към нейното обръщение (видимо и от това по кое време доби публичност) - спрете окупацията, санкционирайте Путин и съветските олигарси, заемете антивоенна позиция - а към обстоятелството, че тя наруши границите на елементарно смилаемото позициониране на политическите сили в страната: левите поддържат Путиновата " денацификация ", десните осъждат съветската експанзия в суверенна Украйна.
Реклама
Този огромен роман е елементарен, обидно елементарен. Той утвърждава границата сред " аморалното " ляво и " моралното " дясно; открива опозиционни двойки, които провеждат знанието ни за това що е ляво и що е дясно и насочва дейностите и мислите ни според от това с коя политическа традиция се идентифицираме. Нарушаването на този баланс бе посрещнато с невиждана морална суматоха.
От позиция на създателите на петицията, измежду които съм и аз, този неин отзив не изведе дебата в посока, която да е градивна за обществото ни, камо ли пък да има някаква потребна стойност за украинци и руснаци . Такива въпроси биха били да вземем за пример: Кои стопански лостове в света вършат наказателната мощност на глобите в пъти по-жестока за елементарния съветски жител, в сравнение с за който и да било олигарх или политик в Русия? Дали затварянето на въздушното пространство е решението, което ще спре гибелта и нищетата, или ще проточи войната във времето и пространството? Сигурни ли сме, че украинските бежанци получават съответна обществена поддръжка в обеднената ни, ксенофобирана и етно национализирана страна?
В невиждани времена най-силно се нуждаем от невиждани идейни намеси. Но безпрецедентността не се крие в морализаторски клишета, че " лявото по принцип " е про-Путин. Във времена, в които не знаем какво идва на следващия ден и в които военната и икономическата мощност са съсредоточени в малцина ръце, основаването на условия за обществена сфера, която да закриля критическата рефлексивност, е от първостепенна значимост.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Коментари и анализи
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ