Как климатичните промени влияят на сектор земеделие?
Растителните организми са фенологични знаци на времето и климата и постоянно се използват като безинструментално средство за неговия разбор. Реакциите на земеделските култури, техните напредък и развиване са директен резултат от изискванията на околната среда. Слънчевата радиация, температурата на въздуха и преваляванията са главните фактори, които дефинират продуктивността им. В търсене на връзката околна среда – растение е зародила науката земеделска метеорология. В тази обява са систематизирани някои съществени провокации пред земеделието и съществени ограничения за акомодация на бранша към актуалните климатични условия.
Климатични промени и провокации
Специалният отчет на Междуправителствения панел по климатични промени IPCC от август 2019 година за климатичните промени и земята, основан от 107 специалисти от 52 страни, изследва връзката сред изменението на климата и ландшафтите по целия свят и какво значи това за бъдещето на хората. Той е оповестен по-малко от година след сигнала, че светът би трябвало да предприеме незабавни, преобразуващи дейности, с цел да предотврати най-тежките последствия от изменението на климата след стопляне от 1,5°C, дефинирани в бранш земеделие в таблица 1.
Таблица 1. Очакван резултат върху земеделската продукция и отглеждането на животни
Основните заключения, които отчетът прави са няколко:
На първо място – климатичните промени към този момент оказват въздействие върху хората и екосистемите : рисковите събития, породени от изменящите се метеорологични модели, в това число наводнения, суша, горски пожари и рискови горещини стават все по-чести по целия свят. Изменението на климата директно визира сигурността на храните и водите. Всяко стопляне може да докара до понижаване на добивите в условия на възходящо търсене на храна и първични материали.
И второ – измежду аргументите за изменението на климата се маркират и антропогенните действия като промени в структурата и използването на земята, които предизвикват почти една четвърт (23%) от човешките емисии; производството на храни, обезлесяване и опустиняване са измежду аргументите за климатични изменения на сушата; деградиралите земи нямат способността да всмукват въглерод и в действителност могат да отделят въглерод.
Възможно е изменението на климата и човешките действия да навредят на земята до точката, в която тя да стане чист източник на въглеродни излъчвания, а с изключение на това почвата е детайл, който може да има значителен резултат върху климатичните промени според от управническите решения. Над 2,7 милиарда души в международен мащаб са засегнати от опустиняването, което значи, че
близо 1/3 от международното население е изгубило продуктивни земи ,
които да употребява за аграрни цели. Правилното ръководство на почвите може да се приложи към обезвредени почви на повърхност, малко по-голяма от Европа, подобрявайки поминъка и икономическите благоприятни условия на хората.
И трето – за съответен отговор на климатичните провокации са нужни дейности като отбрана на екосистемите, тъй като почти 72% от заледената земя е наранена от човешката активност. Сред направените заключения е и тезата, че
поддържането на дивите и свободни от човешки напън зони е от решаващо значение за спасяването на биологичното многообразие и намаляването на излъчванията.
Необходимо е да се промени и просвета и здравословния метод на хранене, свързани и с понижаване на отпадъците. Ако отпадъците от храненето се понижат, в допълнение един милиард души ще имат обезпечена храна. Намаляването на потреблението на храни с скотски генезис може да способства за намаляване на замърсяването от отглеждането на животни.
Измененията и съмненията на климата водят до смяна на изискванията на напредък и развиване на земеделските култури. Това има директна връзка с метода, по който светът създава, разпределя и употребява храна. Климатът е директно обвързван с метода и вероятностите за световното произвеждане, належащо за поддържане на човешкото население. Очакванията са броя на хората в света да нарасне до 10 милиарда до 2050 година Това изправя международната общност пред голямото предизвикването по какъв начин да изхрани 2,3 милиарда души в допълнение посредством щадящи природата способи и в условия на климатични промени.
Сектор земеделие концентрира вниманието на еколозите, защото производството на храни е измежду главните аргументи за световните промени в околната среда: селското стопанство заема 40% от международното произвеждане на земя, а питателните артикули са виновни за 21% от излъчванията на парникови газове в международен мащаб и 70% от потреблението на сладка вода. В подтекста на няколко основни мотори на смяната (демографски и стопански напредък, изменящи се модели на ползване, софтуерни прогрес, интеграция на световната търговия или изменението на климата), които всички ще повлияят на селскостопанската верига на цената, агро-хранителният бранш ще би трябвало да се приспособява към това възходящо търсене на храна, като в същото време се оправи с провокациите за резистентност и здраве.
Климатични промени в България и връзката им със бранш земеделие
Някои климатични модели симулират увеличение на температурата на въздуха за България през 21 век с сред 2⁰С и 5⁰С при удвояване на количеството на въглероден диоксид в атмосферата. Проекциите са за повече превалявания през студеното полугодие, в интервала на влагонатрупване, когато при растенията не се следи вегетация. През топлото полугодие преваляванията ще запазят равнищата си или ще намалеят, което ще се ускори интензивността и честотата на засушаванията и проливните превалявания. Съвременните климатични прогнози имат ориентировъчен темперамент и дават насоки и за развиване на секторите.
Какво демонстрират действителните проучвания все още? В началото на 21 век (към 2017 г.) в България учените от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) регистрират покачване на междинната температура на въздуха с 0,8⁰С по отношение на интервала 1961 – 1990 година, както и смяна в разпределението на преваляванията (Marinova et.al, 2017). За разлика от края на предишното столетие, когато наклонността към покачване беше добре изразена в Североизточна България (Koleva & Alexandrov, 2008), сега проучванията демонстрират повишение на температурата и в Южна и Югоизточна България, избрана като зона с чести засушавания, в която развъждането на пролетни култури е рисково във връзка с изискванията на овлажнение по принцип. Наблюдава се повишаване на броя на горещи дни (t max. <32 ⁰С) през последните десетилетия. В множеството станции е записана статистически значима наклонност на повишаване на броя на горещите дни приблизително с 3(4) цели дни на декада. При ледените дни, които имат отношение към характера на зимата, се вижда статистически значимо понижение с 2 до 3 цели дни (Господинов, И. ред. (2020). Разбира се, един подобен общ взор не може да бъде прибавен директно в земеделието, тъй като тук са нужни прецизни, местни изследвания, свързани с условия на обособените региони. В тази посока са насочени и проучванията в региона на агрометеорологията и агроклиматологията. Отчита се, че повишението на температурата е по-осезаемо през вегетационния интервал или фитоклиматичните сезони пролет, лято и есен. Това води до смяна на продължителността на евентуалния вегетационен интервал, до по-бързо набиране на нужните температурни суми и съкращаване на междуфазните интервали, което се отразява върху добива от земеделските култури. Изисква прецизиране на агротехническите периоди на сеитба, времето и нормите на напояване, асортимент на подобаващи типове и сортове култури.
Формулираните ограничения за акомодация, действия у нас
Според изследване на Комисията по земеделие и развиване на селските региони на Европейския парламент през 2019 година са предложени ограничения, които да включват:
- способи на генетика и селекцията;
- потреблението на култури с по-висока хранителна стойност;
- IoT (Internet of things – интернет на нещата) технологии за събиране и издание на информация за индустриалните процеси и фермата;
- автоматизация на селското стопанство;
- автоматизирано ръководство, мониторинг и анализ на почви, площи, здравен статус;
- усъвършенстване на процесите в земеделието;
- бистрота, успеваемост и отчетност по веригата от производител до консуматор.
У нас напъните включват синьо-зелени държавни политики, ориентирани към вложения в прецизни научни проучвания и стабилно развиване в бранша.
Водните запаси са директно свързани със земеделието.
Седемдесет % от водните запаси се образуват при по-голяма надморска височина и горска растителност като 60% от тях задоволяват потребностите за напояване. Напояването е дейна мярка за влияние, която е нужна както във връзка със засушаването, по този начин и по принцип. Очакваните стопляне и съкращаване на валежните количества, изключително през топлото полугодие, засягат директно водните количества. Поради положението на напоителните уреди, напояването не се употребява рационално. В тази посока се открояват няколко начинания:
наново потребление на пречистена вода
Основната цел на плана SuWaNu е да се разработят технологии, предлагащи услуги за транснационално съдействие в границите на „ клъстери с научноизследователска устременост “, включващи университети, локални управляващи, проучвателен центрове, софтуерни компании, предприятия, фермери и аграрни сдружения, свързани с филтриране на отпадни води и селското стопанство от пет разнообразни страни: Германия, Испания, Гърция, Малта и България. Тези услуги ще обезпечат и улеснят обмена на познания за другите възможности на вода и хранителни запаси за всички членове на плана, ще основат бизнес благоприятни условия в региона на фокусирането и по-нататъшно разширение на поддръжката от заинтригувани страни от страни отвън консорциума, като по едно и също време с това дават решения на гореспоменатите проблеми, пред които е изправена Европа.
Двете схеми се оферират за възстановяване на положението на напояването в страната, които станаха мотив и не престават да са обект на полемики и разискване:
„ Проектни оферти от „ Напоителни системи “ ЕАД “, „ Проектни оферти от сдружения за напояване и други юридически лица за възобновяване на съществуващи хидромелиоративни уреди за напояване “. По първата ще се подкрепят единствено планове, подадени от сдружението. Общият размер на финансовата помощ по тази процедурата е 45 419 274 евро. Максималният размер за един план е 6 млн. евро. По втората възможни претенденти са юридически лица, учредени и регистрирани по реда на Закона за сдружения за напояване (ЗСН) и вписани в регистъра на Сдруженията за напояване и юридически лица, както и учредени и регистрирани Закона за кооперациите. Общият размер на финансовата помощ по процедурата е 5 046 586 евро. Максималният размер на допустимите разноски за целия интервал на използване на ПРСР 2014 – 2020 година за претендент е 1,5 млн. евро.
Националната научна стратегия „ Здравословни храни за мощна биоикономика и качество на живот “ се финансира от Министерство на образованието и науката. Тя подтиква обединяване на научни проучвания и политики в направления „ Продоволствена сигурност, стабилно селско и горско стопанство, морски проучвания и биоикономика “ в обсега на Рамковата стратегия на Европейския съюз за научни проучвания и нововъведения Хоризонт 2020 (Horizon 2020: 9. Food security, sustainable agriculture and forestry, marine, maritime and inland water research and the bioeconomy) и бъдещата Рамкова Програма за научни проучвания 2021 – 2027 ‚Хоризонт Европа ”. Националната научна стратегия “Храни ” прави оценка положението и дава насоки за новаторските агро-хранителни вериги. Важни акцент при тактиките за мощна биоикономика са климатичните промени, опазването на естествените запаси и по здравословните хранене и околна среда.
През 2021 година е утвърдено финансиране на две нови стратегии (Фигура 1).
Националната стратегия „ Интелигентно растениевъдство “, финансирана от Министерството на образованието и науката (МОН) със период до 2024 година и с общ бюджет от 4,5 млн. лева планува посредством целенасочени научни и приложни проучвания, свързани с приложението на изкуствения разсъдък в земеделието, да се реализира понижаване на разноските за земеделските стопани, възстановяване на ръководството на почвите и качеството на водите. Целта е да се ограничи потреблението на торове и пестициди, да се понижат излъчванията на парникови газове, да се усъвършенства биологичното многообразие и да се сътвори по-здравословна околна среда за земеделските стопани и жителите.
Втората програма „ Интелигентно отглеждане на животни “ планува да се основат новаторски способи и средства за интелигентно и дейно развиване на отглеждането на животни с понижени човешки запаси и понижено влияние върху околната среда. Изследователите и животновъдите ще имат елементарен и следен онлайн достъп до средства, запаси и принадлежности за съдействие, до високопроизводителни осведомителни и информационни технологии за калкулации. Ще имат благоприятни условия за свързване, за предпазване на данни, за достъп до виртуални научноизследователски екосистеми и потребителски мрежи.
Своевременната информация, бистрота и полемиките на една по-широка база, включваща както политици и учени, по този начин и производители и консуматори, има своето място в битката с климатичните промени и адаптирането на земеделието. Предвидените вложения в уреди, технологии и научни проучвания, свързани с климата и бранша, би трябвало да подобрят икономическата успеваемост и устойчивостта на развъждането на храна и първични материали в страната. Антропогенната интервенция в природата не следва да се прави непременно, а на база научно обосновани, прецизни проучвания и рационални решения, щадящи околната среда.
Автор: Надежда Шопова / Климатека
В обявата са употребявани материали от:
- Александров, В. 2010. Климатични промени. Национален институт по метеорология и хидрология – Българска академия на науките, София
- Александров, В. 2010. Сушата в България
- Аграрен отчет Б-я, 2018
- Господинов, И . ред. (2020). Състояние на климата, атмосферата, въздуха и водите и агрометеорологичните условия в България през 2019 година
- IPCC Special report on Climate Change and Land, 2019
- Kirova, M., Montanari, F., Ferreira, I., Pesce, M., Albuquerque, J.D., Montfort, C., Neirynck, R., Moroni, J., Traon, D., Perrin, M., Echarri, J., Arcos Pujades, A., Lopez Montesinos, E., Pelayo, E., (2019). Research for AGRICommittee – Megatrends in the agri-food sector, European Parliament, Policy Department for Structural and Cohesion Policies, Brussels.
- Marinova, T, Malcheva K., Bocheva L, Trifonova L. (2017). Climate profile of Bulgaria in the period 1988-2016 and brief climatic assessment of 2017. Bul. J. Meteo & Hydro 22/3-4 (2017): 2-15.
- http://www.suwanu.eu/defaultsite
- http://www.nnp-food.au-plovdiv.bg/
- https://bglobal.bg/
