Ръстът на инфлацията ще се забави, защото навлизаме в рецесия.

Ръстът на инфлацията ще се забави, тъй като навлизаме в криза. Цените в магазините няма да станат по-ниски.

Политиците желаят да се хвалят, че са вдигнали пенсиите, само че за тази цел плащаме доста висока цена. Пазарът споделя на българската политическа класа: малко по-спокойно с популизма.

Това съобщи пред БГНЕС икономистът Стоян Панчев от Експертен клуб за икономическа политика (ЕКИП).

С него разясняваме дали страната ни се намира покрай криза на фона на все по-тревожните информации при нашите съществени търговски сътрудници от Европейски Съюз.

" Всички изпреварващи индикатори демонстрират това, имаме понижаване на поръчките, утежняване на обстановката с участниците на пазарувам, даже в този момент прочетох, че имаме спад на цените на парцелите в Нидерландия. Навлизаме в стопанска рецесия, оттова към този момент се върви към деиндустриализация в Европа. В Германия към този момент я следим и повода за нея е високата цена на силата ", разяснява икономистът и добави, че това ще бъде огромен проблем и за България.
 
Страната ни мъчно ще се възползва от преместването на индустриални мощности, тъй като въпреки и огромен производител на ток, той се продава по европейски цени.

" Ако производителите реалокират производството си от Германия в България, те няма да получат по-ниска цена на тока. Въпреки че сме огромен производител на електрическа енергия, тя въпреки всичко се продава на европейския пазар и не е на цени, които да привлекат вложители. Ситуацията с природния газ е същата, защото всички работим и на един газов пазар ", изясни Стоян Панчев.

Според него въпреки всичко има опция България да се трансформира в офшоринг дестинация, т.е. избрани производства да се реалокират у нас. Това е обвързвано с общата наклонност от деглобализация, понижаване на комерсиалните връзки сред Изтока и Запада и със скъсването на дългите вериги за доставки. " Може да се окаже, че това, което се създава на Изток не може да стигне до западните фабрики. Това дава опция тези производства да бъдат върнати по-близо до центровете на произвеждане, каквато е България, където има по-ниска цена на труда, някои по-добри данъчни условия. Ние имаме капацитет да притеглим такива производства, само че не и по линия на по-евтината сила ", разяснява икономистът.

Стоян Панчев означи, че в страната ни към този момент има проблем с бюджетния недостиг, само че към момента няма проблеми с дълга.

" Последния месец имаше емисия на държавни скъпи бумаги, което ни сподели, че пазарът желае да купува български дълг, само че на много по-високи цени. Даже част от излъчванията не се осъществиха, тъй като МФ реши, че тази рентабилност по ДЦК е прекомерно висока. Тоест, получаваме сигнал от пазарите, че общата обстановка е неприятна, че българските управляващи вършат огромни разноски, без да са обезпечили нужното количество доходи, изключително в обстановка, когато настава криза ", акцентира икономистът. Той напомни неотдавнашният отчет на МФ, съгласно който можем да забележим недостиг от 10% през 2023 година " А това е доста неприятно! ".

Панчев посочи, че проблем със обществените заплащания има от години и главно с пенсионната система, която постоянно е била на недостиг. „ Той се движи постоянно сред 40-60%, към това би трябвало да прибавим и влошаващата се демографската картина. Ние имаме една тиктакаща бомба доста от дълго време. В момента обаче обстановката се изостря, тъй като имаме политическа класа, която желае да каже, че е вдигнала доста пенсиите, само че за тази цел се заплаща висока цена. Както е споделила Маргарет Тачър сиренето е гратис единствено в клопката за мишки. За момента опитът е това да се финансира, като се тегли дълг, само че с помощта на валутния ръб, който лимитира взимането на задължения, ръцете на политиците са вързани. Пазарът споделя на българската политическа класа малко по-спокойно с популизма “, съобщи Панчев.

Икономистът изясни, че от основно значение е каква ще бъде обстановката през зимата. " Ако зимата е доста студена, се чака недостиг на газ. Друго, което в значимо да се следи е дали финансовата система в Европа ще издържи. Имаме съществени терзания за огромните банки като „ Креди Суис “ в Швейцария, " Париба " във Франция, „ Дойчебанк “ в Германия. Заради тази дългова рецесия и заради повишаване на лихвите слабите места във финансовата система ще стартират да подават. Тепърва ще забележим дали те ще устоят, или ще забележим нов " Лемън Брадърс ", единствено че в Европа ", съобщи Стоян Панчев.