Щастлив съм, че имам работа
РАШКО МЛАДЕНОВ е роден на 8 февруари 1947 година в София. Завършва Музикалното учебно заведение, по-късно - актьорско майсторство във ВИТИЗ " Кръстьо Сарафов ". Започва кариерата си по систематизиране в Русенския спектакъл. Играл е в Театър " София " и в Младежкия. Бил е шеф на Сатиричния спектакъл (1997-2006), на държавна такса " Н. Вапцаров " в Благоевград и на Русенския спектакъл от декември 2009 до 9 януари 2012 година, когато е пенсиониран. Младенов има функции в сериали и филми. Поставял е пиеси, създател е на театрална музика. Заедно с Ицко Финци, Николай Бинев и Тодор Колев е създател и участник в истинската поредност концерти с " известна класика ". Вече 38 години е част от екипа на Празниците на изкуствата " Аполония ". В интервала 2006 - 2009 година работи в Българския културен център в Москва. През 2017 година е назначен за министър на културата в служебното държавно управление.
- " До финален дух " се споделя книгата Ви и едноименният моноспектакъл, който играете в ТР " Сфумато ". Духът ли е това, което ни съхранява при всички условия?
- По някакъв метод го свързвам с възрастта. Все по-често си давам сметка, че колкото и човек да желае да е в крайник с времето, с работата, с специалността си, въобще с наличието си на този свят, тялото е нещо, което не всеки път позволява това. Или както Цочо Бояджиев споделя: " Тялото все по-трудно следва духа... "
Изградил съм си един метод на битие - постоянно да имам две-три неща отсега нататък, които да знам, че могат да се захванат, дори от нула, с цел да се правят. Името и понятието дух за мен е доста значимо, когато има мощен дух, когато той се поддържа, това въздейства и на физическото положение. Оттам идва и заглавието на книгата и на спектакъла ми.
- Актьорската Ви стратегия е много интензивна. Играете в " NeoДачници " по Горки в Народния спектакъл, в " Платонoff " по Чехов, " Носталгично дивертименто " с поезията на Цочо Бояджиев, " О, щастливи дни " от Бекет и " До финален дух " в ТР " Сфумато ".
- Слава Богу, аз съм доста благополучен, че имам работа. Срещам мои връстници сътрудници, които си седят у дома и доста тъжно живеят. Когато бях млад и работех в Театър " София ", който тогава беше в подема си и неотдавна основан, се построи новата постройка и ние безусловно живеехме там. Когато с десетилетия това ти е метод на живот и в един миг ти кажат: " Стига, ти си дотук! ", е ужасно...
- По друг метод ли подхождате през днешния ден към творбите, в които играете, към пресъздаването на облиците спрямо по-ранните години на Вашата креативна кариера?
- Единствената разлика е затруднената памет, която одобрявам като старешки белег, няма по какъв начин. Много ми е мъчно със заучаването на текста. В последните две представления, в които вземам участие - " Платонoff " и " Носталгично дивертименто ", се срещам с младежи, на множеството от които мога да съм дядо. Когато бях млад, забелязах, че възрастните сътрудници гледат снизходително на младите и са склонни да ги поучават. Подобно чувство имаше и у мен, струваше ми се, че са повърхностни, тъй като в този момент животът е цялостен с всевъзможни странични занимания, и че за тях театърът не е главно и само нещо. Тези две представления са предхождани от ателиета, които " Сфумато " прави. В продължение на 20 дни се събират 80-90 професионални актьори, всичките младежи, и репетират по 4 часа дневно. Единствените по-възрастни бяхме аз, Веско Мезеклиев и Цецо Алексиев. Тогава видях каква мощност има в тези младежи, които театърът, в дълбокия му смисъл, притегля, на който те са се обрекли и желаят да бъдат правилни. Открих, че има доста млади, които жадуват да се занимават със сериозен спектакъл, с изкуство. /> - Бяхте министър на културата в служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Макар за няколко месеца, само че какво Ви остана като усещане, чувство от този опит? Какво е в положение да направи Министерството на културата и какво не зависи от него или от положителната воля и старания на министъра?
- Много тежък въпрос, на който не знам дали имам точна дефиниция и отговори. Остана общо взето една горчилка. Каквато ни е страната, такава ни е и културата - приказвам към този момент като част от публичния живот. Тогава взех решение да се захвана със задания, които може да се свършат за 2-3 месеца, а не да се впускам в задълбочени опити да се прави нещо, което след това ще се обезсмисли. Набелязах си 2-3 неща, които изпълних. За това време в министерството беше безкрайна върволяк от хора, които желаеха среща с министъра, всеки със своите проблеми. Опитах се да оказа помощ на множеството от тях с това, което беше във опциите тогава. Но видях, че в това министерство, в което кабинетът на министъра е на шестия етаж, надолу има дирекции, отдели, канцеларии, един административен уред, който седи там с години и знаят повече от следващия министър. Също и по какъв начин да го люшнат по всички страни, да не употребявам по-тежък израз....
Ако по-късно мое малко престояване още веднъж ми бяха предложили, даже цялостен мандат, изрично щях да откажа. Защото не съм сигурен, че може да се прави сериозна работа. Всичко на всички места е политизирано и положението в министерството е доста тежко.
- Вие сте управлявали три театъра. Имате ли пояснение за какво и по какъв начин се случи така наречен театрална спекулация с източването на държавни средства?
- Както множеството ми сътрудници, с които беседваме за това, не мога да разгадая схемата. Но не може да се случи, без да е взел участие някой от министерството. В същото време съм подготвен да оневиня самия министър, в случай че има нападки към него, тъй като съм непосредствен другар с Найден Тодоров и съм сигурен, че е почтен човек, с изключение на всичко останало, което е неуместно.
В " Контра-азът ", моноспектакъл на Рашко Младенов в Сатирата, 2002 година
Вероятно има театри, в които са вероятни такива далавери, така наречен методика за субсидиране на културните институти дава малки врати за сходно нещо. Например, можеш да скъсаш 100 билета, без да е имало зрелище, и казваш, че на тази дата се е играла тази пиеса. Прави се доклад за 100-те билета, предаваш и парите за тях, само че дотацията, която е 4 лева на левче, неведнъж надвишава сумата. Някои се подхлъзват по това, тъй като не им стигат парите за всички разноски.
Както знаете, в България в тези години имаше 56 театъра. В множеството тогава окръжни градове се построиха великански здания, които нямаше проблем да се устоят, само че в този момент това е доста тежко задължение за всички, които ги населяват. В някаква степен е добре, че се случи това, тъй като още веднъж дава мотив да се намерения, че тази система на субсидиране на театралните изкуства по някакъв метод може да бъде съборена.
Когато бях в министерството, направих опит да предложа за идващото управление една смяна в тази методика, имайки поради по-малките театри отвън София, които бедстват. За театъра във всеки град да се пресметна каква посещаемост има, градът каква потребност има, театърът да разполага с най-малък наложителен бюджет, с който да може най-малко да си поеме режийните и заплатите. Направихме такава скица с Боил Банов, който беше мой заместител. Събрахме шефовете на всички театри да поговорим с тях до каква степен е допустимо и какво мислят по въпроса, биха ли добавили хрумвания и така нататък Всички софийски и няколко театъра в по-големите градове скочиха против тази концепция, тъй като методиката, която съществува сега, ги облагодетелства. Всяка вечер салоните им са цялостни и по най-проста сметка ще разберете какви пари отиват при тях. Ще е доста мъчно да се работи в посока смяна, тъй като има огромен разнобой вътре в съсловието.
- КОВИД-пандемията нанесе и материални, и морални вреди на създателите и на културните институти. Като човек на изкуството по какъв начин преминахте през този интервал? И върна ли се изцяло публиката в театралните салони?
- През този интервал можех да си седнал съм у дома, да си пиша, да отстранявам повече време на пианото, тъй като на тази възраст ръцете би трябвало да се упражняват. Жена ми от 20 години се занимава с деца от домове в нейната изложба " Прегърни ме ", в която, доколкото мога, й оказвам помощ. Тогава бяхме принудени да затворим галерията. КОВИД беше чудовищно нещо, само че го преживяхме. Човек в такива случаи би трябвало да има самообладание, вяра, че ще отмине.
Рашко Младенов и Константин Цеков в авторския театър " Ла "
Що се отнася до феновете, мисля, че най-малко в София публиката се върна по театрите. Но столицата е съвсем двумилионен град, в който има какви ли не занимания, споделят, че се случвали по 400 събития всеки ден. В този смисъл - аудитория има за всичко. " Сфумато ", в който играя сега, прави старания да запази изкуството и си има своята аудитория, която държи да отиде навръх това място за съществено изкуство. И по други театри се раждат доста хубави неща.
- Вашият внук към този момент би трябвало да е младеж...
- Така е, да, стана на 13 години преди два месеца.
- Сигурно четете и чувате какви провокации и рискове има пред днешните деца. Не може ли да се откри метод посредством изкуството да се откъснат от безсмислените занимания и придобиването на неприятни привички?
- Не може. Защото от теб персонално зависи дали детето ти ще посегне към вейп или балон с божествен газ. Нямам това безпокойствие за внука ми, тъй като знам къде е израснал, знам с какво се занимава, какво му е в мозъка, знам накъде желае да отиде. Това е негов свободен избор, само че той е учтив по този начин, че и родителите, и дядо му може да са спокойни, че няма да има дръзки отклонения и ще следва един собствен път. Не мога да се начудя, че има родители, които упрекват страната. Ако не си съумял по този начин да общуваш с детето си и да го изпуснеш до такава степен, че да посегне към нездравословните привички, твоя е виновността, не е на страната, не е и на учебното заведение. Детето се учи от това, което гледа у дома, и става подобен човек, каквато му е средата.
- Ще има ли продължение " До финален дух " - книгата и спектакълът? Или замисляте нещо ново?
- В момента пиша една пиеска - за разликите в поколенията. Персонажите са един доста остарял човек и едно напълно младо момиче, студентка. За да може да следва и да се устоя, се записва в курс и е изпратена при този уединен остарял човек като обществен асистент. Оттам нататък ще забележим какво ще стане... Разбира се, музиката ще участва в някаква степен.
Другото нещо, над което работя, е втора част на книгата. В интервала от 7-8 години, откогато тя излезе, се натрупаха прекалено много истории, които паметта ми възстановява и си ги протоколирам. Установено е, че с възрастта човек би трябвало да си тренира мозъка, като най-хубавото средство е свиренето на пиано и ученето на езици.
За пианото съм признателен на първо място на благата ми майка, която се беше отдала изцяло на моята подготовка до завършването ми на Музикалното учебно заведение. В музиката, изключително в струнните принадлежности, когато наложително се стартира на възраст 5-6 години, се образува всичко у един човек: учи се на дисциплинираност, възприятие на отговорност. Има дълбоки душевни безредици да се занимаваш с музика, където всичко е чувство.
- " До финален дух " се споделя книгата Ви и едноименният моноспектакъл, който играете в ТР " Сфумато ". Духът ли е това, което ни съхранява при всички условия?
- По някакъв метод го свързвам с възрастта. Все по-често си давам сметка, че колкото и човек да желае да е в крайник с времето, с работата, с специалността си, въобще с наличието си на този свят, тялото е нещо, което не всеки път позволява това. Или както Цочо Бояджиев споделя: " Тялото все по-трудно следва духа... "
Изградил съм си един метод на битие - постоянно да имам две-три неща отсега нататък, които да знам, че могат да се захванат, дори от нула, с цел да се правят. Името и понятието дух за мен е доста значимо, когато има мощен дух, когато той се поддържа, това въздейства и на физическото положение. Оттам идва и заглавието на книгата и на спектакъла ми.
- Актьорската Ви стратегия е много интензивна. Играете в " NeoДачници " по Горки в Народния спектакъл, в " Платонoff " по Чехов, " Носталгично дивертименто " с поезията на Цочо Бояджиев, " О, щастливи дни " от Бекет и " До финален дух " в ТР " Сфумато ".
- Слава Богу, аз съм доста благополучен, че имам работа. Срещам мои връстници сътрудници, които си седят у дома и доста тъжно живеят. Когато бях млад и работех в Театър " София ", който тогава беше в подема си и неотдавна основан, се построи новата постройка и ние безусловно живеехме там. Когато с десетилетия това ти е метод на живот и в един миг ти кажат: " Стига, ти си дотук! ", е ужасно...
- По друг метод ли подхождате през днешния ден към творбите, в които играете, към пресъздаването на облиците спрямо по-ранните години на Вашата креативна кариера?
- Единствената разлика е затруднената памет, която одобрявам като старешки белег, няма по какъв начин. Много ми е мъчно със заучаването на текста. В последните две представления, в които вземам участие - " Платонoff " и " Носталгично дивертименто ", се срещам с младежи, на множеството от които мога да съм дядо. Когато бях млад, забелязах, че възрастните сътрудници гледат снизходително на младите и са склонни да ги поучават. Подобно чувство имаше и у мен, струваше ми се, че са повърхностни, тъй като в този момент животът е цялостен с всевъзможни странични занимания, и че за тях театърът не е главно и само нещо. Тези две представления са предхождани от ателиета, които " Сфумато " прави. В продължение на 20 дни се събират 80-90 професионални актьори, всичките младежи, и репетират по 4 часа дневно. Единствените по-възрастни бяхме аз, Веско Мезеклиев и Цецо Алексиев. Тогава видях каква мощност има в тези младежи, които театърът, в дълбокия му смисъл, притегля, на който те са се обрекли и желаят да бъдат правилни. Открих, че има доста млади, които жадуват да се занимават със сериозен спектакъл, с изкуство. /> - Бяхте министър на културата в служебното държавно управление на проф. Огнян Герджиков. Макар за няколко месеца, само че какво Ви остана като усещане, чувство от този опит? Какво е в положение да направи Министерството на културата и какво не зависи от него или от положителната воля и старания на министъра?
- Много тежък въпрос, на който не знам дали имам точна дефиниция и отговори. Остана общо взето една горчилка. Каквато ни е страната, такава ни е и културата - приказвам към този момент като част от публичния живот. Тогава взех решение да се захвана със задания, които може да се свършат за 2-3 месеца, а не да се впускам в задълбочени опити да се прави нещо, което след това ще се обезсмисли. Набелязах си 2-3 неща, които изпълних. За това време в министерството беше безкрайна върволяк от хора, които желаеха среща с министъра, всеки със своите проблеми. Опитах се да оказа помощ на множеството от тях с това, което беше във опциите тогава. Но видях, че в това министерство, в което кабинетът на министъра е на шестия етаж, надолу има дирекции, отдели, канцеларии, един административен уред, който седи там с години и знаят повече от следващия министър. Също и по какъв начин да го люшнат по всички страни, да не употребявам по-тежък израз....
Ако по-късно мое малко престояване още веднъж ми бяха предложили, даже цялостен мандат, изрично щях да откажа. Защото не съм сигурен, че може да се прави сериозна работа. Всичко на всички места е политизирано и положението в министерството е доста тежко.
- Вие сте управлявали три театъра. Имате ли пояснение за какво и по какъв начин се случи така наречен театрална спекулация с източването на държавни средства?
- Както множеството ми сътрудници, с които беседваме за това, не мога да разгадая схемата. Но не може да се случи, без да е взел участие някой от министерството. В същото време съм подготвен да оневиня самия министър, в случай че има нападки към него, тъй като съм непосредствен другар с Найден Тодоров и съм сигурен, че е почтен човек, с изключение на всичко останало, което е неуместно.
В " Контра-азът ", моноспектакъл на Рашко Младенов в Сатирата, 2002 година
Вероятно има театри, в които са вероятни такива далавери, така наречен методика за субсидиране на културните институти дава малки врати за сходно нещо. Например, можеш да скъсаш 100 билета, без да е имало зрелище, и казваш, че на тази дата се е играла тази пиеса. Прави се доклад за 100-те билета, предаваш и парите за тях, само че дотацията, която е 4 лева на левче, неведнъж надвишава сумата. Някои се подхлъзват по това, тъй като не им стигат парите за всички разноски.
Както знаете, в България в тези години имаше 56 театъра. В множеството тогава окръжни градове се построиха великански здания, които нямаше проблем да се устоят, само че в този момент това е доста тежко задължение за всички, които ги населяват. В някаква степен е добре, че се случи това, тъй като още веднъж дава мотив да се намерения, че тази система на субсидиране на театралните изкуства по някакъв метод може да бъде съборена.
Когато бях в министерството, направих опит да предложа за идващото управление една смяна в тази методика, имайки поради по-малките театри отвън София, които бедстват. За театъра във всеки град да се пресметна каква посещаемост има, градът каква потребност има, театърът да разполага с най-малък наложителен бюджет, с който да може най-малко да си поеме режийните и заплатите. Направихме такава скица с Боил Банов, който беше мой заместител. Събрахме шефовете на всички театри да поговорим с тях до каква степен е допустимо и какво мислят по въпроса, биха ли добавили хрумвания и така нататък Всички софийски и няколко театъра в по-големите градове скочиха против тази концепция, тъй като методиката, която съществува сега, ги облагодетелства. Всяка вечер салоните им са цялостни и по най-проста сметка ще разберете какви пари отиват при тях. Ще е доста мъчно да се работи в посока смяна, тъй като има огромен разнобой вътре в съсловието.
- КОВИД-пандемията нанесе и материални, и морални вреди на създателите и на културните институти. Като човек на изкуството по какъв начин преминахте през този интервал? И върна ли се изцяло публиката в театралните салони?
- През този интервал можех да си седнал съм у дома, да си пиша, да отстранявам повече време на пианото, тъй като на тази възраст ръцете би трябвало да се упражняват. Жена ми от 20 години се занимава с деца от домове в нейната изложба " Прегърни ме ", в която, доколкото мога, й оказвам помощ. Тогава бяхме принудени да затворим галерията. КОВИД беше чудовищно нещо, само че го преживяхме. Човек в такива случаи би трябвало да има самообладание, вяра, че ще отмине.
Рашко Младенов и Константин Цеков в авторския театър " Ла "
Що се отнася до феновете, мисля, че най-малко в София публиката се върна по театрите. Но столицата е съвсем двумилионен град, в който има какви ли не занимания, споделят, че се случвали по 400 събития всеки ден. В този смисъл - аудитория има за всичко. " Сфумато ", в който играя сега, прави старания да запази изкуството и си има своята аудитория, която държи да отиде навръх това място за съществено изкуство. И по други театри се раждат доста хубави неща.
- Вашият внук към този момент би трябвало да е младеж...
- Така е, да, стана на 13 години преди два месеца.
- Сигурно четете и чувате какви провокации и рискове има пред днешните деца. Не може ли да се откри метод посредством изкуството да се откъснат от безсмислените занимания и придобиването на неприятни привички?
- Не може. Защото от теб персонално зависи дали детето ти ще посегне към вейп или балон с божествен газ. Нямам това безпокойствие за внука ми, тъй като знам къде е израснал, знам с какво се занимава, какво му е в мозъка, знам накъде желае да отиде. Това е негов свободен избор, само че той е учтив по този начин, че и родителите, и дядо му може да са спокойни, че няма да има дръзки отклонения и ще следва един собствен път. Не мога да се начудя, че има родители, които упрекват страната. Ако не си съумял по този начин да общуваш с детето си и да го изпуснеш до такава степен, че да посегне към нездравословните привички, твоя е виновността, не е на страната, не е и на учебното заведение. Детето се учи от това, което гледа у дома, и става подобен човек, каквато му е средата.
- Ще има ли продължение " До финален дух " - книгата и спектакълът? Или замисляте нещо ново?
- В момента пиша една пиеска - за разликите в поколенията. Персонажите са един доста остарял човек и едно напълно младо момиче, студентка. За да може да следва и да се устоя, се записва в курс и е изпратена при този уединен остарял човек като обществен асистент. Оттам нататък ще забележим какво ще стане... Разбира се, музиката ще участва в някаква степен.
Другото нещо, над което работя, е втора част на книгата. В интервала от 7-8 години, откогато тя излезе, се натрупаха прекалено много истории, които паметта ми възстановява и си ги протоколирам. Установено е, че с възрастта човек би трябвало да си тренира мозъка, като най-хубавото средство е свиренето на пиано и ученето на езици.
За пианото съм признателен на първо място на благата ми майка, която се беше отдала изцяло на моята подготовка до завършването ми на Музикалното учебно заведение. В музиката, изключително в струнните принадлежности, когато наложително се стартира на възраст 5-6 години, се образува всичко у един човек: учи се на дисциплинираност, възприятие на отговорност. Има дълбоки душевни безредици да се занимаваш с музика, където всичко е чувство.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ