Раждането на здрави деца и техният щастлив живот в много

Раждането на здрави деца и техният благополучен живот в доста по-голяма степен зависят от връзката, която построяват родителите един към различен, от взаимната им обич, а не от външните условия. Това твърди в книгата си „ Пътищата на майчината обич “ Анатолий Некрасов. Бестселърът му се завърта към парадигмата, че несъразмерната майчина обич освен разглезва детето, само че и го разболява в дословния смисъл, както и закрепостява душата му и унищожава ориста му.
Усилията би трябвало да са ориентирани към основаване на условия за развиването на двойката сътрудници, на фамилията. Дълги години на дамата се е гледало единствено като на инструмент за раждане на дете.Съвременните акции за отбрана правата на майката и детето донесоха своите обществени и морални изгоди...Майчината обич стартира да придобива все по-големи житейски измерения, да черпи от ден на ден и повече от енергийните системи на фамилията и обществото.
В последна сметка майчинството се трансформира в съществена цел на дамата. А женствеността, любовта към мъжа, основаването на двойка - всичко това е изтласкано в сянката на майчинството, става, все едно, второстепенно. Но без същинска обич към мъжа същинското майчинство не може да се реализира!
Неразкритата женственост, незадоволителната обич към мъжа, подценяването на цената на една двойка - всичко това поражда голям брой проблеми и пречи на разкриването на мъжествеността при мъжете.
Ето за какво, в случай че се вгледате деликатно, можете да видите, че с раждането на дете силата на любовта сред брачен партньор и брачна половинка отслабва в множеството фамилии. Смята се, че да имаш дете укрепва фамилията.
Да, би трябвало да е по този начин в идеалния случай, когато мъжът и дамата са се научили да ценят и развиват връзките си във всички аспекти. И детето тук се явява като натурален, най-голям креативен резултат от техния съюз, този стадий от живота, когато проявените сили на бащинството и майчинството им разрешават да обогатят спектъра на мъжките и женските качества, да разкрият нова дълбочина на своето взаимоотношение, любовта между тях.
И какво се случва нормално? Да, отговорността към фамилията може да се прояви по-силно, изключително у мъжа, само че любовта, най-често, понижава. Майката демонстрира от ден на ден внимание и обич към детето, а брачният партньор се слага на назад във времето. Умората, комплицираните битови проблеми, които пораждат с раждането на дете, появяването на нов обект на женската обич доста понижават интереса и желанието на дамата към мъжа, желанието да бъде жена и демонстрира своята женственост. Това може да бъде началото на края на щастието в фамилията и началото на сложната орис на детето.
Доста постоянно дамите раждат дете „ за себе си “, влизайки в връзки с мъж без обич, единствено за да забременеят - това, като предписание, е изпълнено с затруднения в ориста на детето. Съвсем друга обстановка поражда, когато дамата роди от обичан мъж - дете на любовта се ражда, само че още веднъж всичко може да бъде унищожено, в случай че майката концентрира живота си само и единствено върху детето.
Когато няма мъж наоколо, постоянно цялата обич, цялата неизразходвана сила на дамата е ориентирана към детето. В тази обстановка е доста мъчно за него да осъзнае себе си в живота, да поддържа личността си и да стане щастливо. В такива случаи детето постоянно не напуща „ психологичната плацента “ на майката до края на живота си.
Една жена би трябвало да обръща повече внимание на себе си, да разкрие своята женственост, с цел да приключи „ учебното заведение на самотата “ допустимо най-скоро. Истинската обич към детето се демонстрира в основаването на хармонична, щастлива двойка с сътрудник, а не във фокусирането на любовта и вниманието само върху детето.