Радвам се на обстоятелства, които ме срещат с Ели Шербан.

Радвам се на условия, които ме срещат с Ели Шербан. Тя е дизайнер и бижутер, родена във Варна, носи румънска фамилия (на дядо й), само че от години живее на о-в Родос, Гърция. Нейни бижута са предлагани от Capasca и Seven Seconds, били са и по страниците на многотиражните ни фешън и начин на живот издания като Playboy, ELLE, Cosmopolitan, Beauty и други

Тя придобива дълготраен и незаместим опит, пътешествайки по света, с цел да изнамери най-красивите камъни и орнаменти за бижутата си. Не натрапва това, който е видяла, както и гения си, само че той неимоверно участва в нейните изящни творения. За известно време е в България, с цел да види щерка си - Белла, която има най-малко година още, до момента в който приключи балетно учебно заведение във Варна и да реши по какъв начин и къде желае да живее и израства.

Задавам й няколко въпроса, с цел да стигна до нея, да пребродвам и видя някои от местата, на които е била, и да схвана какво е да пътуваш по света, въпреки и по работа.

Как стана дизайнер на бижута? Какви бяха първите ти бижута?

Преди бижутата върших 10 години детски облекла и аксесоари в марката " Bebelino ". Но се усещах затворена и взех решение да върша бижута, цялостен живот съм плела на една кука. За да пътуваш ти трябват цел и пари – потеглих да пътувам и да върша бижута. Послушах сърцето си. Започнах да оплитам едни цветчета на една кука и ги нанизвах и съчетавах с полускъпоценни камъни. И по този начин имах цел и причина и да пътувам за материалите и орнаментите за моите бижута. Правя бижута през последните 10 години, първите ми 5 сбирки носят имената на 5 забавни за мен дами, които ме удивиха, поради заложения контрастност в тях и среда, в която ги открих и срещнах.

Кои са те?

“Bella ” – на щерка ми, тя е балерина. Сама взе участие в сбирката, отдадена на нея като сътвори тийн линията Bella Sherban accessories.

“Carolyn " – американка, художничка, срещнах я в Калифорния. Това е едно от обичаните ми места по света, бижутата показват връзката ми с него и с нея.

" Seliha " – българска циганка, която срещнах в един рейс. Тя ми даде това чувство, откакто ми описа историята на живота си, чувство за  цветността. Впечатлих се, знаете какво описват за ромите, те са всичко неприятно и мръсно, с което обществото ги свързва. Аз нямам доста контакти и може би по тази причина се впечатлих от техния нюх към музиката, към любовта, живота в лагер, придвижването. Те са контрастност за нас и цветността на живота.

" Rebekah " – австралийка, дипломант в Багдад, по време на войната в Багдад – още веднъж контрастът ме притегли - тя бе толкоз нежна и женствена, работеше в посолството в Багдад, в този мъжки свят на войната, в дословния смисъл.

" Seyma " –холандка, с мюсюлмански генезис. 20-годишна, студент по фешън дизайн. Отново човек на контраста, носеща двата свята – модерния и закостенелия и набожен по едно и също време. Срещнах я в Истанбул – млад, друг човек. В този град мостовете на религиите се пресичат, културите се пренасищат, допират се, обменят, чувството за мен е срещата на Изтока със Запада.

Бижутата ми са моята гледа точка, това, до което успявах да се докосна и да видя.

Липсват ли ти приятелите ти във Варна и в България?

Това е доста смешно, тъй като във Варна не са ми останали другари, в смисъл, че те също живеят в чужбина, дори аз последна сякаш напуснах. И все се завръщах, и към момента го върша. Като спирка сред два свята – и тук, и там. Спрях сред Варна и Родос. Последните 2 години не съм се прибирала обаче.

Какво е Варна за теб?

Варна е културен център за мен, а на острова - там няма подиуми, театри – нещата, с които съм пораснала. Родос за мен е антично светилище, не съм аз, която в този момент ще описвам дълбоката му и антична история, само че това е затворен свят, друг свят.

Сега Варна е изменена, аз съм изменена, хората, които бяха, ги няма, като че ли и за мен е разумно да ме няма. Атмосферата е друга тук.

Във Варна се движих в едни среди на хора музиканти, художници, актьори, архитекти, дизайнери. Усещането за сходна общественост ми липсва, отношението към арт, музика, изкуство… И няма да повярваш, само че от време на време даже " Cubo " (бар в Морската градина на плажа) ми липсва, тъй като тук стават спонтанни срещи, тъй като кръгът, в който се движех, идваше постоянно тук, децата ни израснаха на брега.

Лесно ли взе решение да живееш на Родос?

Да. Пътувах доста, само че постоянно се връщах, тъй като Белла беше по-малка, тя към този момент е тук, във Варна, върви на учебно заведение, а моето пренасяне стана случайно. Не съм имала концепция да оставам. И даже първият път беше като непринудено пътешестване до такава степен. Стана напълно естествено развиване, без проект и идея… това моето оставане. Чистотата, контактът с природата е осезателен там – камъни, слънце, плажове, усамотение, маслиновите дървета, изолираността на острова, директния допир с неподправена природа, в чист тип. Аз съм надълбоко обвързвана с водата и едни камъни – това си е моята „ персонална полуда ”.

Като пътуваш, искаш по-скоро да се свържеш или да избягаш от някого?

Свързва ме с мен самата. Нашата връзка с хората и местата е нашата персонална връзка с нас самите. Стигам до себе си след всяко пътешестване. И като намериш себе си – спираш и оставаш. Няма какво да търсиш повече. Намерих се в Родос и по тази причина съм там към този момент.

Имам другари, познавам доста хора, само че те са пръснати по света. Не ми липсват, тъй като връзката ми с тези хора е надълбоко в мен. Нали знаеш, без значение дали хората се чуват и виждат, сърцата имат собствен език и остават свързани отвън времето и пространството.

Какво безусловно искаш да видиш на мястото, на което се намираш ?

Обичам пазарите, преглеждам ги с часове и по работа, и тъй като ми харесват, обикалям. Също кафетата до пазарите, на които старите хора си пият кафето, приказват си. Харесва ми да ги следя.

Мечтаеш ли да видиш още нещо от света?

Засега съм намерила пристанище, новите места не са фантазии. Имам мое пояснение за нещата, че местата и сърцата си приказват. Не бленувам, нямам брошури и реклами на бюрото си, а платове и мъниста. Живея непринудено, в този момент занимавам с еднопосочен билет от Варна. Да живееш в този миг е значимо за мен. Това е моята „ Мечта ”. Тук и в този момент.

Иначе, възобнових марката " Bebelino ", нея може да видите в уеб страницата ми като Elie Sherban and Friends, както и бижутата, които върша в този момент.

Защо са толкоз харесвани?

Красотата и чувството ни за нея са заложени вътре в нас. Влагам всичко, което съм научила и видяла през годините. Това, че имах опция да пътувам, да се сблъскам с доста култури, това, че към момента го върша, е скъп подарък за мен. Отчитам всичко, което Вселената ми сервира и съм признателна. Живея в този миг, не се връщам обратно, не мисля за напред, концентрацията ми е в в този момент. Бижутата ми са изява на този миг, моя обикновен метод да изразя хубостта на Вселената, извираща вътре в мен.

След известно съмнение Ели Шербан въпреки всичко се е реши да провежда и свой блог, в който да включва фотоси и изложение на местата и чувството за космичната съдба, с което се е сблъскала. А нейни бижута могат да се открият в онлайн магазина й, както и в Boho(m)Artket.

С украшение на Ели Шербан ще носите силата на всемира, и мирогледa, който е почерпила от опита в пътешестване и срещи с други култури, мъдростта отвъд границите и религиите.