Радостина е от онези момичета, които прекарват деня си в

Радостина е от тези девойки, които прекарват деня си в офис, а отвън него е основала своето персонално кътче за креативност – блогът Life Bites. Там тя споделя персоналните си безредици и търсения – прелестни фотоси, истории от нови места, ежедневни случки, планове " направи си самичък " и, несъмнено, предписания. Красива, млада и надарена, тази майка на две деца ни демонстрира образно, и то с доста хармония и нюх, че, да си въодушевен, е персонален избор, а положителните резултати се реализират с значително труд и предпочитание за рационализиране. 

Коя е Радостина тук и в този момент?

Майка на две момчета на една и три години. Работя в огромна софтуерна компания, само че сега съм в отпуск по майчинство и виждам дребния ни наследник. Обичам капучино с доста пяна, да се събуждам в непознати градове, да създавам предмети с ръцете си, да диря смисъл, да прегръщам мощно.

Как стана блогър?

Преди пет години се възпламених по фотографията. Гледах фотоси с часове. Дивях се на красивите фрагменти и ми се прииска да се науча да фотографирам. Купих си камера, след което направих блога. Онези първи фотоси са доста смешни, само че са ходило, по което се изкачих, с цел да видя грешките си и да фотографирам както фотографирам през днешния ден. Като цяло не мисля, че блогът е кулинарен. Да, има предписания, само че това е тъй като храната е част от това по какъв начин одобрявам света. Обичам да се храня и за мен е значимо храната да е вкусна, без значение дали е приготвена у дома или на открито. Блогът е по-скоро от всичко по малко. Пиша за нещата, които са ми забавни на момента.



Какво е за теб блогърството – занимание, задача или метод да се издържаш?

Най-вече занимание, както споделих, не се занимавам с това професионално. Блогът е част от свободното ми време. Обличам в фотоси и текстове нещата, които ми се случват. Къде се получава, къде не. Приемала съм няколко оферти за присъединяване, само че се съгласявам, когато е подходено с мисъл и концепцията е разчупена. Отказвам директната реклама на артикули, не мисля, че това носи стойност както на хората, които четат, по този начин и на самите компании.

С какво твоят блог е по-различен от останалите?

С нищо съответно. Не се старая да съм истинска, а да съм себе си. Ако, правейки това, съм потребна на другите, още по-добре. Прекарвам всичко през персоналната си призма. Описвам пътуванията ни по метод, по който другите могат да черпят информация. Публикувам ревюта на книги или предписания.



Ако живееше на Запад, какво щеше да е по-различно?

В чужбина има много хора, които са трансформирали страниците си в печеливш бизнес или, в случай че не в бизнес, то най-малко в нещо, от което могат да се устоят и по този начин да му отдават 100% от времето си. Това им дава свободата да вършат планове, които са им забавни, или да развиват уменията си да снимат. В България това е мъчно постижимо. Ако се увлечеш по реклама на всеки артикул, който ти изпращат, губиш своята безпристрастност и еднаквост. Вече не правиш това, което харесваш, а това, за което ти заплащат. Хората, които четат блогове, са много чувствителни, когато изявленията са платени. Винаги са подозрителни, а и границата е доста тънка. В чужбина такива спонсорирани изявления се одобряват напълно в реда на нещата. Наричат ги колаборации. Проблемът е че, с цел да се издържаш от блогърство, в България ти се постанова да приемаш всичко, а там някъде се губи и характерността.



Кои са блогърите, които персонално ти следиш?

Колкото и да е необичайно не са единствено кулинарни. Следя Gary Pepper, Paris in four months, The Viennese Girl, Linda Lomelino, Heartbeats of a fairy, Alex Pavlova.