Радан Кънев е член на Европейския парламент. Коментарът му е

Радан Кънев е член на Европейския парламент. Коментарът му е оповестен в персоналния му FB профил.   Мнозина задават състоятелен въпрос – з ащо битката с  Covid-19 да не се децентрализира? Защо да не вземат решенията кметове, шефове, мениджъри, административни ръководители?   1) Много просто – тъй като нямат бюджет. Те могат да затворят, само че не могат да компенсират загубите.  България е свръхцентрализирана, патологично централизирана, изключително финансово. А ограниченията против болестта ТРЯБВА да вървят с незабавни стопански ограничения и обезщетения. След икономическия потрес от пролетта (за туризма – и лятото) няма време за отсрочване. Държавата трябваше да е подготвена и със здравни, и с стопански ограничения за втора вълна.  2) Централизацията на цялата власт в един (трагично некомпетентен) човек и в един стопански кръг основава и манталитетен проблем.  Административните ръководители на всички равнища не са привикнали да носят отговорност. Освен че нямат бюджет, те не са получавали до момента правото да употребяват пълномощията си. Всяко решение се “спуска от горната страна ”. В доста сфери – от десетилетия. Резултатът – безпорядък и покруса в опазването на здравето и икономическа рецесия с капацитет за злополука когато свършат банковите ваканции. – Училищата не затварят, само че учители няма, те са жертвите на безотговорността;– Болниците са неподготвени за втората вълна, страдат лекарите и сестрите, само че властта се оправдава с тях за своето бездействие;– Бизнесите затварят заради болен личен състав и липса на клиенти. Компенсации обаче няма – решението си е тяхно;– Администрации де факто не работят заради голям % положителни. Ръководителите им обаче мълчат, чакат “отгоре да им спуснат нещо ”;– Лекарствата не доближават, не тъй като ги няма, а тъй като веригите на доставка са неуправляеми, на самотек. Скоро няма да доближават и фармацевти...– Съдилищата отсрочват дело по дело, тъй като съответни съдии и юристи са към този момент заболели. Останалите се зарязват взаимно.Държавата ВЕЧЕ е затворена. Но не от рационални, готови през лятото стратегически решения, а от самия безпорядък. Може ли тази картина да се промени – да, въпреки с голямо, и за мнозина съдбовно, забавяне. Пропуснатото не може да бъде елементарно наваксано. Покойните не могат да бъдат върнати.  Но ограничения за бъдещето – и здравни, и стопански, могат да бъдат взети. Но не и от тези, които към този момент са провалиха и не престават да настояват, че са съумели.  Системата не работи, да се спасяваме поединично