На пазара на труда: недостиг и като количество, и като качество
Работодателят търси уменията и компетенциите, а не тапия
HR експерти и представители на институции и организации дискутираха на конгрес проблемите на пазара на труда (снимка: БСК)
Недостиг на фрагменти – и като количество, и като качество, рецесия в системата на обучение, демографски проблем, глобализиран пазар на труда, създаващ условия за емиграция, и мощно изразена вътрешна емиграция в посока към огромните градове, респективно – обезлюдяване на по-малките обитаеми места. Това в резюме е картината на трудовия пазар, която очерта изпълнителният ръководител на БСК Радосвет Радев пред участниците в национална конференция на тематика „ Предизвикателства пред развиването на човешкия капитал в промишлеността “.
Радосвет Радев разпознава няколко парадокса , които в огромна степен се отразяват на пазара на труда у нас:
1. Българските възпитаници са любимци в интернационалните научни надпревари и, на този декор, съгласно изследването PISA, са на практика функционално неграмотни;
2. Експортираме човешки запас в изискванията на безпроблемна емиграция (поради свободното придвижване на хора в ЕС) и, дружно с това, принудени сме да мислим за импорт на работна ръка, изискванията за което обаче са мощно усложнени и бюрократизирани;
3. Имаме, от една страна, консервативна просветителна система и застаряващи преподаватели, а от друга – ускорена цифровизация на стопанската система и млади бизнесмени (стартъпи), търсещи хора с нови познания и умения;
Според Радев, евентуален запас за пазара на труда са:
• 323 000 безработни и обезкуражени лица;
• над 30 000 младежи, които нито учат, нито работят, и по този индикатор сме в челната тройка на Европейски Съюз (с по-лоши от българските индикатори са единствено Италия и Гърция);
• над 24 000 български студенти в чужбина, голямата част от които избират да останат да се осъществят в съответната страна, а би трябвало да бъдат привлечени в България;
• към 130 000 работещи в държавната администрация, част от които могат да бъдат трансферирани към частния бранш, в случай че дейно започва електронното правителство;
• към 300 000 хора с увреждания, огромна част от които имат пълномощия и умения, както и предпочитание за трудова реализация;
• над 1,3 млн. хора в надпенсионна възраст, доста от които (т.нар. млади пенсионери) имат физическа опция и подготвеност да останат на пазара на труда.
• Не на последно място, служащи от трети страни, чието привличане може да стане посредством ускорение на двустранните спогодби сред България и съответните страни, както и посредством облекчение на административните процедури за така наречен „ импорт “ на служащи.
Парадоксите на българския пазар на труда
„ За 10 години броят на работните места понижава с 5%, на първо място като резултат от софтуерното обновяване. Свободните работни места понижават с една-пета, което демонстрира повишеното търсене на работна мощ “, заяви още изпълнителният ръководител на БСК и акцентира като изключително обезпокоителен обстоятелството, че за 10 години (от 2007 до 2017 г.) работната мощ на възраст сред 15 и 29 година е намаляла с цели 42% (от 294 на 171 хиляди души).
Друг обезпокоителен факт е, че над половината студенти у нас учат обществени науки, бизнес и право (при приблизително 35% за ЕС), а в региона на математическите и медицинските науки учащите у нас са на половина от средноевропейското равнище.
„ Не можем да си позволим лукса да влагаме във висококвалифицирани безработни, до момента в който стопанската система се задъхва от липса на работна ръка “, безапелационен бе Радосвет Радев. Той уточни, че заплатите в частния бранш се усилват с по-големи темпове от тези в публичния и съвсем се изравняват през последната година, като междинната работна заплата за последните 10 години е повишена съвсем два пъти.
Потенциалът за пазара на труда не е по никакъв начин дребен
За превъзмогване на дефицитите на трудовия пазар изпълнителният ръководител на БСК предложи използване на по-активна демографска политика, по-широко използване на гъвкавите форми на образование, включително дуалното образование, синхронизиране на приема във висшите учебни заведения с условията на пазара на труда, приближаване на просветителните до професионалните стандарти, облекчение на процедурите за „ импорт “ на работна ръка и, най-важното – прекъсване на емиграцията посредством основаване на по-добри условия за живот и работа посредством промени в основните социално-икономически сфери.
„ Минаваме от дипломиране към узаконяване. Работодателят търси уменията на хората и компетенциите за дадена служба, а не дипломата. Всички би трябвало да вземат участие в прогнозирането на пазара на труда, с общи старания “, уточни пред участниците във форума Томчо Томов – началник на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.
Той очерта изгодите от осведомителната система MyCompetence, като означи, че включените в нея ясни професионални стандарти способстват за повишение на конкурентоспособността посредством ясно обрисуване на критериите при търсене и предложение на работна мощ с избрани умения и пълномощия. Според Томчо Томов, належащо е осведомителната система да стане устойчива, като акцентира, ме тя към този момент е търсена и добре позната измежду експертите по ръководство на човешките запаси освен в България, само че и в Европейски Съюз.
„ Разковничето е в противоположната връзка, самостоятелните проекти за професионално развиване, система по ръководство на знанието “, безапелационен бе Искрен Цветков – началник група “Управление на знанието ” в АЕЦ Козлодуй.
HR експерти и представители на институции и организации дискутираха на конгрес проблемите на пазара на труда (снимка: БСК)
Недостиг на фрагменти – и като количество, и като качество, рецесия в системата на обучение, демографски проблем, глобализиран пазар на труда, създаващ условия за емиграция, и мощно изразена вътрешна емиграция в посока към огромните градове, респективно – обезлюдяване на по-малките обитаеми места. Това в резюме е картината на трудовия пазар, която очерта изпълнителният ръководител на БСК Радосвет Радев пред участниците в национална конференция на тематика „ Предизвикателства пред развиването на човешкия капитал в промишлеността “.
Радосвет Радев разпознава няколко парадокса , които в огромна степен се отразяват на пазара на труда у нас:
1. Българските възпитаници са любимци в интернационалните научни надпревари и, на този декор, съгласно изследването PISA, са на практика функционално неграмотни;
2. Експортираме човешки запас в изискванията на безпроблемна емиграция (поради свободното придвижване на хора в ЕС) и, дружно с това, принудени сме да мислим за импорт на работна ръка, изискванията за което обаче са мощно усложнени и бюрократизирани;
3. Имаме, от една страна, консервативна просветителна система и застаряващи преподаватели, а от друга – ускорена цифровизация на стопанската система и млади бизнесмени (стартъпи), търсещи хора с нови познания и умения;
Според Радев, евентуален запас за пазара на труда са:
• 323 000 безработни и обезкуражени лица;
• над 30 000 младежи, които нито учат, нито работят, и по този индикатор сме в челната тройка на Европейски Съюз (с по-лоши от българските индикатори са единствено Италия и Гърция);
• над 24 000 български студенти в чужбина, голямата част от които избират да останат да се осъществят в съответната страна, а би трябвало да бъдат привлечени в България;
• към 130 000 работещи в държавната администрация, част от които могат да бъдат трансферирани към частния бранш, в случай че дейно започва електронното правителство;
• към 300 000 хора с увреждания, огромна част от които имат пълномощия и умения, както и предпочитание за трудова реализация;
• над 1,3 млн. хора в надпенсионна възраст, доста от които (т.нар. млади пенсионери) имат физическа опция и подготвеност да останат на пазара на труда.
• Не на последно място, служащи от трети страни, чието привличане може да стане посредством ускорение на двустранните спогодби сред България и съответните страни, както и посредством облекчение на административните процедури за така наречен „ импорт “ на служащи.
Парадоксите на българския пазар на труда
„ За 10 години броят на работните места понижава с 5%, на първо място като резултат от софтуерното обновяване. Свободните работни места понижават с една-пета, което демонстрира повишеното търсене на работна мощ “, заяви още изпълнителният ръководител на БСК и акцентира като изключително обезпокоителен обстоятелството, че за 10 години (от 2007 до 2017 г.) работната мощ на възраст сред 15 и 29 година е намаляла с цели 42% (от 294 на 171 хиляди души).
Друг обезпокоителен факт е, че над половината студенти у нас учат обществени науки, бизнес и право (при приблизително 35% за ЕС), а в региона на математическите и медицинските науки учащите у нас са на половина от средноевропейското равнище.
„ Не можем да си позволим лукса да влагаме във висококвалифицирани безработни, до момента в който стопанската система се задъхва от липса на работна ръка “, безапелационен бе Радосвет Радев. Той уточни, че заплатите в частния бранш се усилват с по-големи темпове от тези в публичния и съвсем се изравняват през последната година, като междинната работна заплата за последните 10 години е повишена съвсем два пъти.
Потенциалът за пазара на труда не е по никакъв начин дребен
За превъзмогване на дефицитите на трудовия пазар изпълнителният ръководител на БСК предложи използване на по-активна демографска политика, по-широко използване на гъвкавите форми на образование, включително дуалното образование, синхронизиране на приема във висшите учебни заведения с условията на пазара на труда, приближаване на просветителните до професионалните стандарти, облекчение на процедурите за „ импорт “ на работна ръка и, най-важното – прекъсване на емиграцията посредством основаване на по-добри условия за живот и работа посредством промени в основните социално-икономически сфери.
„ Минаваме от дипломиране към узаконяване. Работодателят търси уменията на хората и компетенциите за дадена служба, а не дипломата. Всички би трябвало да вземат участие в прогнозирането на пазара на труда, с общи старания “, уточни пред участниците във форума Томчо Томов – началник на Националния център за оценка на компетенциите при БСК.
Той очерта изгодите от осведомителната система MyCompetence, като означи, че включените в нея ясни професионални стандарти способстват за повишение на конкурентоспособността посредством ясно обрисуване на критериите при търсене и предложение на работна мощ с избрани умения и пълномощия. Според Томчо Томов, належащо е осведомителната система да стане устойчива, като акцентира, ме тя към този момент е търсена и добре позната измежду експертите по ръководство на човешките запаси освен в България, само че и в Европейски Съюз.
„ Разковничето е в противоположната връзка, самостоятелните проекти за професионално развиване, система по ръководство на знанието “, безапелационен бе Искрен Цветков – началник група “Управление на знанието ” в АЕЦ Козлодуй.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ