Работодателите имат много критики към проектите на правителството за бюджетни

Работодателите имат доста рецензии към плановете на държавното управление за бюджетни закони, излиза наяве от мненията им по тях. В момента националният съвет за тристранно съдействие разисква трите законопроекта, които следва да влязат в действие от 1 април. Част от рецензиите са известни " болки " от години, друга част са свързани с неясноти защо тъкмо ще се харчат парите, а трета част отхвърлят желанията за нарастване на осигурителната тежест без съответното нарастване на осигурителните заплащания.

 

Болничните

В позицията си по бюджета на държавното публично обезпечаване Българската стопанска камара припомня, че години наред бизнесът носи тежестта на " краткотрайната " мярка да заплаща първите три дни от болничния, а Национален осигурителен институт да се включва чак от четвъртия ден. През годините е имало редица опити да се понижи това обезщетение, като през 2019 година едвам не се прокара решение първият ден да е неплатен, т.е. за сметка на обезпечения чиновник.

В последна сметка нормативната уредба е без смяна, само че пандемията породи нови проблеми с болничните, като всеобщо сега хората губят дни, защото болничен за COVID-19 се издава дни най-малко два дни след разболяването (в нормалния случай става на идващия ден след позитивния резултат).

 

По-високи осигуровки, само че не и по-високи компенсации

Очаквано, бизнесът е забелязал и нежеланието на ръководещите да отразят нарастването в оптималния застрахователен приход върху съответните заплащания от обезпечаването. Въпреки че оптималният застрахователен приход се подвига с над 13,3%, таванът на пенсиите се резервира на 1500 лева, а оптималното на ден обезщетение за безработица е замразено на 74,29 лева при нарастване на минималното от 12 на 15 лева Така на процедура хората, обезпечавани на повече от 3000 лева, губят от действителните си приходи, а против това не получават по-големи осигурителни права.

С предлагания план на бюджет не престават да се „ санкционират “ лицата с високи приходи, които са вложили време и средства, с цел да се квалифицират и да престират труд с висока довабена стойност, за който получават по-високо заплащане, разясняват от стопанската камара.

 

Без промени в опазването на здравето

Работодателската организация излиза с тежки и добре известни констатации и във връзка с здравния бюджет. Запазването на относително невисок дял на обществените средства за опазване на здравето освен не разрешава развиване на здравната система, само че е и фактор за непрекъснато утежняване на качеството на обслужване и за понижаване на опциите за оказване на съответна здравна помощ, считат оттова.

БСК напомня и огромната диспропорционалност сред здравните вноски, плащани от страната за обезпечаваните от нея лица, по отношение на останалите. Размерът на осигурителните  вноски, които прави действителният бизнес, е  приблизително 101 лева, а тези за обезпечаваните от страната лица е към 34 лева

Делът на средствата за болнична помощ се резервира към 49.8%, при междинни нива в Европейски Съюз от към 30%. Въпреки заявените планове, относителният дял на средствата за извънболнична активност се резервира към 13.5 % при междинни нива за Европейски Съюз от 26-28%, установяват от камарата. Същите несъответствия има и при разноските за медикаменти - те доближават до 30% от бюджета на Касата, при приблизително ниво за страните от Европейски Съюз 15-18%. БСК не вижда в законопроекта нито промени, нито механизми за понижаване на доплащането, което е най-високото за Европейски Съюз равнище.