Пуснала съм си за n-ти път последната песен на -

Пуснала съм си за n-ти път последната ария на - All The Guys, която тя показа публично напълно неотдавна дружно с видеоклип към нея. И нея, и предходната – Candy Coated, мога да чувам на рипийт. Заедно с новото парче обаче певицата започва и акция – TRuth said в отбрана на дамите, тъй като и двете са свързани с персонални за нея истории. За етикетите, които са й поставяли през годините, за похищението, на което тя е била подложена преди години, за правото на дамите да живеят, без да бъдат обект на рецензии и унижения, за музиката по време на пандемия, си приказваме през днешния ден с Рут. Едно момиче, което в никакъв случай не се е страхувало да приказва намерено – и за възходите, и за паденията. Прави го и през днешния ден в " Момичетата от града ".

Новата ти ария All The Guys е пусната извънредно по MTV още преди формалното й излизане. Сподели неотдавна, че за теб тя е персонално обръщение за това по какъв начин хората обичат да поставят етикети, изключително на тези, които не познават. Успя ли ти самата да се абстрахираш от всички тези етикети, които са ти слагали през годините?

Рут: Трудно е човек да се абстрахира изцяло, само че аз съм се научила бързо да не помня и бързо да ми минава, тъй като другояче човек може полудее. Относно етикетите, това да определяш живота на един човек или персона, ползвайки неистини, злословия, погрешни квалификации и оскърбление, е нещо извънредно нездравословно. Обществено нездравословно. В България още гледаме на персоналната независимост и избори с сдържаност и насмешка. Имаме двоен стандарт за това какво могат да вършат мъжете и какво дамите. В по-малките обитаеми места да вземем за пример има случаи, в които разведени дами са определяни като „ остаряла стока “, само че пък за мъжете няма сходна подготовка, в противен случай – на тях се гледа благосклонно.

Кой от тях е съумял да те засегне най-силно?
Рут: Имам един съответен случай, в който бях жертва на грубо медийно посягане от един „ мачо “ публицист, който си разреши да нахлуе извънредно жестоко и непрофесионално в персоналното ми пространство в доста персонален и сложен миг за мен.

Предполагам става въпрос за случая с Карбовски преди няколко години, когато той те е притиснал да приказваш в тежък за теб миг и даже те е заключил в студиото.

Рут: Въпросният случай е изцяло същински и доста противен. 

Наскоро започва акция TRuth said в отбрана на дамите. Защо се постанова в 21.век още веднъж да се пазиме и да продължаваме да приказваме за #MeToo придвижването?

Рут: Това, за което аз приказвам не е #MeToo, а по-скоро нещо, обвързвано с правото на една жена да живее живота си съгласно личните си стремежи и разбирания, без да бъде обект на социална рецензия и оскърбление, а това за жал се случва ежедневно и на всички места.

Жените в България са порицавани съгласно всевъзможни презумпции – от чисто образни – ако не си задоволително гримирана, си „ лелка “, в случай че си прекомерно гримирана, си „ к*рва “, в случай че си с къса прическа, си лесбийка, в случай че си с къса пола, „ си го търсиш “.

До това да бъдат обсъждани като добитък или някакви разплодни животни и непрекъснатото „ оценяване “ на една жена като стопанка или „ неприятна стока без мъж “ и така нататък Грубиянщините нямат край, а е извънредно време да приказваме намерено за правото ни да бъдем тъкмо каквито желаеме.

Да допълня нещо и по тематиката за половото изнудване и #MeToo. Ако даден субект, било то и прочут в някакъв смисъл на думата, е упрекнат и потвърдено отговорен, то той заслужава да лежи в пандиза за действията си и няма „ две страни на монетата “ по този въпрос.



Темата за домашното принуждение също не ти е непозната и четох скоро в твое изявление, че си минала през токсична връзка. Какво ти оказа помощ да се измъкнеш от нея?

Рут: Много е мъчно да се чувстваш подвластен и постоянно да бъдеш изкарван отговорен. Да ти бъде вменявано, че си " психо ", че си „ болна “, че " не си в ред ", че постоянно виновността е в теб. В този вид връзки човек живее в непрекъснато подозрение към себе си и към другите. Винаги се надява на някаква смяна, която в никакъв случай не се случва. Живее с подправена вяра, до момента в който бива непрекъснато хвърлян в крайности – няколко дни неучтивост и обиди и един ден благо отношение. Страшно нездравословно е човек, като свикне с тази динамичност и я одобри за нормалност, да я приема за „ обич “ и да я оправдава, най-много пред себе си.

Първата стъпка към измъкването е осъзнаването на казуса, и даже тогава това може да отнеме години.

Защо на нас, девойките, като че ли ни е по-лесно да се слагаме в ролята на жертва и даже сме подготвени да свикнем с нея?

Рут: Ние сме в доста аспекти по-слабия пол, изключително физически, и може би генетично имаме потребност от някакво покровителстване, от протекция и сигурност. Това не ни прави жертви, прави ни по-лесно подвластни.

Има още...