Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за

Публикувани са законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2023 година и обновената средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за интервала 2023-2025 година, която съставлява претекстовете към законопроекта.

Бюджет 2023 е създаден при параметри в границите на Маастрихтските критерии, с което държавното управление извърши един от главните си цели да обезпечи на страната постоянен бюджет за 2023 година с недостиг до 3 на 100 от Брутният вътрешен продукт, при допускания да не се усилват налозите, да не се лимитират обществените заплащания, оповестиха от МФ.

Макроикономическата прогноза на МФ планува през 2023 година напредък на Брутният вътрешен продукт от 1,8 % и постигане на размер от 184,5 милиарда лева През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 %, а през 2025 година се чака да бъде 3,2 %.

Очакванията са в края на 2023 година инфлацията да се намали до 5,6 %, а средногодишната да бъде 8,7 %, което да се дължи на доста понижение на приносите на групите храни и енергийни артикули, при които се чака да имат лек спад в края на годината. През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2 %, а средногодишната – 3,8 %. През 2025 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8 %. Цените на енергийните артикули ще имат спад до края на прогнозния небосвод.

Разчетите демонстрират, че при отразяване на фискалните резултати, предопределящи приходите и разноските, бюджетното салдо за 2023 година и 2024 година на бранш „ Държавно ръководство “ е недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт. За 2025 година дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ е 3,6% от Брутният вътрешен продукт, като това утежняване се дължи на капиталовите разноски по проекта за придобиване на нов вид бойни самолети, направени през 2019 година и 2020 година, които на начислена основа се регистрират в годината на доставката им - през 2025 година Това въздействие е краткотрайно и не води до трайно утежняване на бюджетната позиция и до нарушение на фискалната резистентност в дълготраен проект. При елиминиране на резултата от този разход, дефицитът на бранш „ Държавно ръководство “ за 2025 година е 2,8% от Брутният вътрешен продукт.

Приходите по КФП за 2023 година по отношение на обновената стратегия за 2022 година бележат номинален растеж от 9,8 милиарда лева, а разноските бележат растеж от 8,2 милиарда лева

При приходите в актуалната прогноза се следи растеж в номинално изражение за целия тригодишен интервал – 69 471,8 млн. лева за 2023 година, 75 443,3 млн. лева за 2024 година и 77 798,9 млн. лева за 2025 година. Като условен дял от Брутният вътрешен продукт за 2023 година те са 37,7 %, за 2024 година – 38,2 % и за 2025 година – 37,0 %.

Разходите за интервала 2023-2025 година като дял от Брутният вътрешен продукт са надлежно 74 051,8 млн. лева (40,1%) през 2023 година, 82 783,9 млн. лева (41,9%) през 2024 година и 85 955,9 млн. лева (40,9 %) през 2025 година. В средносрочен проект разноските по КФП (без разноските, осъществявани от сметки за средства от Европейски Съюз и по други интернационалните стратегии и контракти, приравнени към тях, включително обвързваното с тях национално съфинансиране) са в границите на 40 %-то предписание по ЗПФ, като бележат спад от 37,1 % от Брутният вътрешен продукт през 2023 година до 35,9 % от Брутният вътрешен продукт през 2025 година.

Спрямо импортирания от служебното държавно управление проектобюджет в Народно събрание, разноските за 2023 година са понижени общо с 3,6 милиарда лева по КФП. След подробен обзор на отпадналите нужди от разпоредителите на бюджет, заложените разноски за прехрана са понижени с 1,4 милиарда лева Капиталовите разноски са прецизирани на правилото капиталовата активност да продължава, като плановете, които имат определени реализатори и стартирана активност, се извършват по проект, а тези, по които не се чака да стартират действия и разплащания до края на 2023 година, не са бюджетирани. Така финансовата стратегия понижава с 1,9 милиарда лева, само че все пак доближава рекордното равнище от общо 8,2 милиарда лева

През интервала 2023-2025 година данъчната политика ще е насочена към възстановяване на събираемостта на приходите, предотвратяването на благоприятни условия за укриване и невнасяне на налози и осигуровки и понижаване на административната тежест и разноските за бизнеса и жителите. През 2023 година се чака да постъпят 4,7 милиарда лева повече данъчни доходи по отношение на доклада за 2022 година, в това число 1,7 милиарда лева повече от Данък добавена стойност.

Запазва се настоящото данъчно облекчение за даване на обществени разноски в размер до 200 лева месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се планува общата годишна квота за даване на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 милиарда лева на 1,4 милиарда лева

Предлага се въвеждането на електронни ваучери за храна от 1 януари 2024 година, като по този метод ще се реализира понижаване на административната тежест посредством цифровизация и ще се обезпечи по-конкурентна среда за всички лица, участващи в схемата за данъчното облекчение – оператори на ваучери за храна, работодатели, наети лица и други. Предвижда се шестмесечен временен интервал, през който да действат както ваучерите за храна на книжен притежател, по този начин и електронните ваучери за храна, като окончателното прекосяване единствено към електронни ваучери ще бъде от 1 юли 2024 година

По отношение на политиката по приходите в плана на бюджета за 2023 година е отразено нарастването на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 година – от 710 лева на 780 лева, като резултатите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2024 година и 2025 година са разчетени в показателен размер, в сходство с член 244 от Кодекса на труда, като 50 % от прогнозната междинна заплата в съответната година.

За предучилищното и учебното обучение за 2023 година са обезпечени в допълнение 558,6 млн. лева, в това число 465,0 млн. лева за плануваното повишаване на средствата за делегираните действия в образованието по отношение на продължение на политиката за нарастване на заплатите на педагогическите експерти за постигане на междинна работна заплата не по-малко от 125 на 100 от междинната работна заплата за страната през 2023 година (считано от 01.01.2023 г.).

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет. Предвидено е нарастване на разноските за личен състав с 10% за структурите, които не са получили такова нарастване през 2022 г и 15% за структурите в общинската администрация.

За 2023 година е разчетено нарастване на средствата за заплати и хонорари на личния състав за изборните длъжности и за заетите в системата на правосъдната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за образуване на възнагражденията.

Осигурени са в целогодишен размер за 2023 година и идващите години средства в следствие от направени нараствания на разноските за личен състав през 2022 година на обособени разпоредители с бюджет.

Предвидено е и нарастване на главните хонорари в структурите на Главна дирекция „ Изпълнение на наказванията “ и Главна дирекция „ Охрана “ към Министерството на правораздаването, като към към този момент обезпечените 125 лева през 2022 година, от 01.08.2023 година са разчетени спомагателни 175 лева в бюджета на министерството за 2023 година

Социална политика. По бюджета на Министерството на труда и обществената политика за 2023 година за помощи и компенсации са планувани спомагателни разноски на база оценка на осъществяването за 2022 година в размер на:

• 111,1 млн. лева по отношение на избрания нов размер на линията на беднотия за 2023 година от 504 лева при установяване на финансовата поддръжка по Закона за хората с увреждания;

• 131,0 млн. лева по Механизма персонална помощ по Закона за персоналната помощ (ЗЛП), като е регистриран достигнатият обсег на ползвателите и персоналните асистенти, както и резултатът за възнагражденията на асистентите от смяната на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;

• 50,1 млн. лева, като е регистрирано поетапното повишаване на самостоятелните коефициенти на месечните помощи по Закона за обществено подкрепяне, като се регистрира прекосяването от в този момент настоящия механизъм към обвързването на месечните обществени помощи с линията на беднотия, както и избрания нов размер от 504 лева на линията на беднотия за 2023 г.;

• 30,0 млн. лева по Закона за фамилни помощи за деца (ЗСПД) за застраховане в целогодишен размер на нарастването от 01.04.2022 година на доходния аршин от 410 лева на 510 лева за месечните фамилни помощи за развъждане на дете до довеждане докрай на приблизително обучение, само че не повече от 20-годишна възраст (чл. 7 от ЗСПД), както и диференцираното увеличение на размера на този тип помощи;

• 2,5 млн. лева за хонорари за професионалните приемни фамилии по Закона за протекция на детето (ЗЗД) от смяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лева, считано от 1 януари 2023 г.;

• 31,2 млн. лева по отношение на въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без рентабилен тест, без значение от типа на учебното заведение по Закона за фамилни помощи за деца за първия период на образователната 2023/2024 година

• По бюджета на държавното публично обезпечаване за 2023 година са планувани 34,8 млн. лева за нарастване на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст от 710 лева на 780 лева, считано от 1 януари 2023 година

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите според настоящото законодателство с 12 на 100 за 2023 година, като вследствие на това за 2023 година разноските за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лева по отношение на закона за 2022 година През 2024 година и 2025 година тези растежите по отношение на миналата година са надлежно 2 145,9 млн. лева и 1 812,3 млн. лева

В региона за образованието са планувани средства, както следва:

• 37,9 млн. лева за саниране, ремонт и обзавеждане на студентски общежития

• 80,0 млн. лева за създаване, продължение, надстрояване и реорганизация на детски ясли, детски градини и учебни заведения, в това число дофинансиране на ремонт на учебните заведения по Оперативна стратегия „ Региони в напредък “

• 45,0 млн. лева за повишение на интереса и увеличение на извънкласните действия, обезпечени за всеки ученик; спомагателна поддръжка за спорт, отдих и просвета за обезпечаване на необятен достъп до тях и при изявени високи достижения

• 5,0 млн. лева за създаване на нови и ремонт на съществуващи спортни площадки в учебните заведения

• 20,0 млн. лева за компенсиране на разноските за развъждане и образование на деца, които не са признати заради липса тук-там в държавни и общински детски ясли и градини и учебни заведения за предучилищно обучение

• 16,0 млн. лева за финансиране за нарастване на възнагражденията на лицата от университетския състав в държавните висши учебни заведения от 1 август 2023 година

В региона на опазването на здравето не престават напъните за възстановяване на профилактиката, предварителната защита на здравето, за гарантиране на качествени и ефикасни здравни грижи. По бюджета на НЗОК за 2023 година са планувани в допълнение над 900 млн. лева за възстановяване на достъпа и обезпечаване на здравните потребности на популацията.

В региона на спорта и младежките действия са планувани 10 млн. лева за осъществяване на национална стратегия за споделено финансиране на капиталови спортни планове.

В региона на културата и изкуствата са планувани 30 млн. лева за осъществяване на креативен планове в региона на културата на планов принцип.

Разходите за защита за 2023 година възлизат на 1,88 % от Брутният вътрешен продукт (с 0,03 % повече от референтния % от 1,85 % от БВП), като през 2024 година доближават до 2% от Брутният вътрешен продукт съобразено референтните разноски по „ Националния проект за повишение на разноските за защита на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт на Република България до 2024 година “, утвърден с РМС № 3/2018 година. Осигурени са средства за поддържане и развиване на националните отбранителни качества и качествата, свързани с груповата защита, в това число средства за осъществяване на утвърдените от Народното събрание капиталови планове за рационализация на Българската войска.

По отношение на средствата от Европейски Съюз цената на приходите е съобразена с профила на заплащанията към утвърждения Национален проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) при допускане, че има закъснение в осъществяването на дейностите, надлежно в постигането на заложените в Решението за осъществяване на Плана стадии и цели. Поради тази причина вторият транш (първи за тази година) в размер на 1,416 милиарда лева се залага да бъде получен в края на 2023 година, а третият - да бъде отсрочен за 2024 година Срещу втория транш би трябвало да бъдат регистрирани 66 стадии и цели до края на м. септември 2023 година, в това число и законодателни промени.

Минималният размер на фискалния запас към 31.12.2023 година е очакван да остане неизменен по отношение на заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година в размер на 4,5 милиарда лева Въз основа на допусканията за интервала 2023-2025 година се планува оптималният размер на държавния дълг към края на 2023 година да не надвишава 40,6 милиарда лева, а в края на 2024 година и 2025 година да доближи надлежно до 49,6 милиарда лева и 59,5 милиарда лева Съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт от 22,5% към края на 2021 година понижава до 21,8% в края на 2022 година и се чака да доближи до 22,0% в края на 2023 година В резултат на плануваното доста нарастване на финансовите разноски през 2024 година и 2025 година, които доближават надлежно 13,4 и 12,7 милиарда лева (в съпоставяне с 5,6 милиарда лева регистрирани през 2022 г.), се чака държавният дълг да доближи 25,1% в края на 2024 година и 28,3% от Брутният вътрешен продукт в края на 2025 година Тези вложения подхождат на цялостния размер средства, планувани в новия програмен интервал на оперативните стратегии и НПВУ. Инвестиционните разноски за 2024 и 2025 година ще бъдат прецизирани на база планова подготвеност в съответните годишни бюджети. /БГНЕС