Публиката го обича, защото я разсмива вече почти половин век.

Публиката го обича, тъй като я разсмива към този момент съвсем половин век. На 75 години артистът Антон Радичев ще получи „ Икар “ за извънреден принос към българския спектакъл.

27 март, Световен ден на театъра. Това е датата, на която обичайно се връчват влиятелните театрални награди " Икар ". Тази година измежду техните лауреати сигурно ще бъде и Антон Радичев, който към този момент близо 50 години разсмива хората пред екрана и в театралната зала.

Той ще получи специфичната премия за извънреден принос към българския спектакъл.

" Един артист би трябвало да мисли, когато работи на сцената, а освен да наизустява някакви думички и да ги приказва ", споделя за работата си Радичев пред БНР. " За мен е огромно наслаждение, когато снабдявам наслада на феновете... Това ми е животът, в случай че не запазя този хъс, няма да съм аз ", прибавя той.

Радичев е роден на 6 юли 1947 година в София. Израства в краен квартал, в днешния регион на Южния парк, който тогава е прочут като Тухла махала, тъй като има тухларни заводи.

„ Ходех постоянно в тухларните заводи, работех понякога – товарех тухли на каруци, разкарвахме ги по къщите. Имаше пандизчии, там работеха, и на пандизчиите им купувах цигари ", споделя той в изявление за БНР преди няколко години.

Като дребен играе футбол по поляните, в учебно заведение тренира лека атлетика и желае да стане треньор, само че след това се отхвърля. След като в казармата минава през школа за радисти и става един от най-хубавите, след това мечтаел да работи на транспортен съд и да обикаля света. Но изпуска изпита поради закъсняла депеша.

Така работи в бригада, която взе участие в строителството на „ Нефтохим “ – Бургас. После лепи плочки, става и общ служащ. Преди да кандидатства във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " – б. р.). Приемат го и през 1974 г . приключва в класа на проф. Филип Филипов. И изцяло ненадейно още същата година влиза в състава на Народния спектакъл.

" Направо от ВИТИЗ ме взеха в Народния театър… Получавам едно писмо от Народния спектакъл и си помислих, че някой си прави подбив “, спомня си Радичев.

Оказва се самата истина – канят го да стартира подготовки за „ Деца на слънцето “ от Максим Горки . Ролята на Протасов в пиесата е първата му на тази сцена, на която играе повече от 45 година Казва обаче, че към момента преоткрива въздуха там. Във времето играе и на сцената на Театър 199.

Започват да се редят една след друга, още и още, към този момент над 60. В един миг стартират да го назовават Радичков артист, не поради близостта с името на писателя Йордан Радичков , поради което и него го назовават Радичков, а тъй като играе и в трите негови пиеси, поставяни в Народния спектакъл – „ Опит за хвърчене “, „ Януари “ и „ Суматоха “.

За „ Опит за хвърчене “ даже получава първа премия награда за актьорско майсторство на Шестия народен обзор на българската драма и спектакъл през 1979 година , макар че е най-млад от целия състав.

" Не се дразня, дано ме бъркат с Радичков, не с някой различен създател ", споделя артистът с уважение към един от най-големите български създатели, с който се сближават, до момента в който пиесите се слагат.

Най-лесно учи текста си за пиесите на Витоша в работен ден, тъй като събота и неделя има доста хора. А те непрекъснато желаят подписи и да се снимат с него. Затова влиза в гората и с часове чете и учи. Казва, че на сцената не всеки път му е смешно и не му е до възприятие за комизъм, само че не може да натоварва хората със своите проблеми и би трябвало да ги не помни.

В киното е снимал повече от 40 кино лентата, „ Маневри на петия етаж “, „ Оркестър без име “ , „ Под игото “, „ Хотел Централ “, „ Елегия “, „ Щурец в ухото “. Но за един споделя, че е обичаният на българите - " Оркестър без име ". Лентата на Людмил Кирков от 1982 година събира Радичев с няколко от другите най-харесвани артисти - Велко Кънев, Павел Попандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев. Там се раждат и няколко негови паметни изречения.

Заедно с Кънев, който му е непосредствен другар, Попадндов, Мамалев и други артисти той взе участие и в занимателното предаване Клуб НЛО (1996 – 2004 г), в което се раждат доста песни, също останали обичани на това потомство. Радичев постоянно е разпознаван от публиката единствено по присъщия си пресипнал глас.

Актьорът е записвал и други песни, някои от които за фестивала „ Златният кос “. А през 2002 година издава музикалният албум „ Къса ми се сърцето “ по текстове на Живко Колев.

През 2006 година взе участие в дублирането на компютърно цифровия филм на Дисни и Пиксар – „ Колите “ като Док Хъдсън и Рамон.

В живота Антон Радичев е благополучен със брачната половинка си Емилия Боянова, щерка си Кристина Радичева, която години наред работеше в Киноцентъра с непознати продукции, и внучките си.