Материята помни и разказва
Психометрията е гадателско изкуство, посредством което медиумът, като взема в ръцете си някакъв предмет и го опипва, може да опише произхода му, историята и заобикалящата го среда. Той долавя предаваните от него флуиди, защото всеки предмет, изключително в случай че е остарял, е талантлив с сензитивност, сходно онлайн създание. Чрез досег медиумът прочита записа, който се съдържа в предмета, действителни или алегорични подиуми, чува гласове и шумове, усеща миризми и даже от време на време усеща осезаеми въздействия. Този феномен на концентриране провокира у него развой на свръхчувствителност и го свързва с галактическите архиви, в които се пази всичко, обвързвано с нещата в сегашното и в предишното. Това споделя Жан Приор в книгата си „ Паметта на материята или изкуството на психометрията. “
В обръщение, подбудено от отвъдното, младият Ролан дьо Жувнел, без да загатва галактическите архиви, наричани от хиндуистите „ акаша “ (akasha), приказва за мекия восък, в който се записват мислите и действията: „ Етерът е като мек восък и най-незначителните ви мисли оставят в него своя отпечатък. Предел, в който се отпечатват вълните, предавани от всеки мозък. Слетите там положително и зло изчезват. Там всичко си въздейства взаимно, защото всичко си взаимодейства. Ето за какво на това място човечеството е „ едно “.
И най-малкият зов на болежка или наслада се отразява върху всички. От тази магма съумяват да се откъснат единствено тези, чиято душа е към този момент родена. Приор цитира буквално и различен дипломат от отвъдното - Пиер Моние, който на 25 юни 1919 година диктува на майка си, пристигнала на поклонение в местата, където той е умрял. Това е текстът, който майката записва без въобще да й е явен смисълът на написаното: „ Прави бяхте, приятелят ми и ти: не съм ви напускал нито за момент, до момента в който следвахте пътя ни от първите дни, през разрушенията и опустошението. Както към този момент ти споделих, от всички картини, „ впечатлили “ земните места, остава незабравим отпечатък. Вие мъчно си давате сметка за това и си въобразявате, че това са голям брой подиуми, които са се разиграли на едно и също място. Очевидно е, че процесът ви е чужд: отнася се за вид на телепатията - телепатия, която бих нарекъл материална - сред талази и талази, която като пружина освобождава в прочут смисъл нормализирана картина. Тя се раздвижва под въздействието на талази, аналогични на тези, в които е била потопена сега на образуването и. Не знам дали ме разбираш, това значи, че явяването на картината става под въздействието на духовно лъчение, което постоянно е неволен спомен. Не постоянно е по този начин, само че най-често това събитие протича точно по този метод. Това са психометрични отпечатъци, да си послужа с един нов термин, които са безусловно спонтанни и се възприемат от дух, самостоятелен от описаната сцена… "
Приор е уверен, че споменът остава в нас като картина, като представление, което можем да накараме да оживее. Според духа на Моние, нашите мозъци са като огромни книги с картинки, чиито страници можем да обръщаме една след друга. Това голям брой насъбрани отпечатъци не се обърква... Ние ги съживяваме както ни харесва. Така е и с „ мозъка на природата ". Отпечатъците са записани и могат да се върнат поредно към краткотраен живот, който може да се повтаря колкото пъти желаяме.
„ Отпечатъците са записани “. Казано със модерни термини, съществува сходен на видеозапис резултат на материята, който улавя всичко, даже и миризмите. Той включва също и магнетофонен резултат, който възвръща звуците, музиката, думите, а също и магнетопатичен резултат, който съхранява възприятията и пристрастеностите в двойствения смисъл на обич и страдалчество, написа Приор. Нищо не се губи, нищо не е изгубено, само че единствено медиум може да долови образните, звуковите, обонятелните отпечатъци, разяснява създателят на „ „ Паметта на материята или изкуството на психометрията. “
