Шестте най-опасни мита за любовта
Психолозите са съставили лист с одобрени, само че неправилни показа за любовта, които нанасят най-вече вреди на взаимоотношенията.
Eксперти учат ролята на любовта в човешкия живот в продължение на доста десетилетия. Например, поетичното съпоставяне на любовта с лудостта в действителност получи научно удостоверение. Друго изследване разкри сходството на сантименталните усеща с обсесивно-компулсивното разстройство.
Според психолозите хората безусловно са затрупани с всевъзможни истории и непознати показа за любовта от дребни. Ето за какво не е изненадващо, че постоянно визиите ни за сантиментални връзки са в несъгласие с действителността.
Събрахме шест от най-разпространените легенди за любовта, които съгласно специалисти най-често стават причина за проблеми във връзките.
Противоположностите се притеглят
Проучване, оповестено в списанието Personality and Individual Differences, демонстрира, че типичният сюжет на сантиментална комедия на две противоположни персони, които се влюбват една в друга, е статистически неакуратен.
Разбира се, откривателите не настояват, че хората с разнообразни възгледи за света не могат да се влюбят един в различен, само че не тази разлика е повода за влюбването им. Скучната и елементарна истина е, че сходството в житейските цели и полезности е това, което възпламенява искрата и се трансформира в основата на щастливата връзка.
Но каква е повода хората постоянно да избират диаметрално противоположни сътрудници? Изследователите Джофи Чайбок и Питър Джонасън считат, че може да има две аргументи:
Ин и Ян. Начин на мислене, при който неустойчивостта на " противоположните " връзки се бърка с пламенна обич. Различията в една двойка могат да прибавят напрежение към една връзка, само че те в никакъв случай няма да обезпечат комфорта и сигурността, които любовта би трябвало да обезпечава.Пример от детството. Хората, които са привлечени от израза „ противоположностите се притеглят “, могат да имитират взаимоотношенията, които са виждали в детството.
Тийнейджърски мечти
Можете да се смеете колкото желаете на тийнейджърски филми като „ Здрач “, само че истината е, че всяко потомство е имало свои лични образци за проблематични мечти в младостта. И може би те към момента засягат връзките на възрастните.
Проучването, оповестено в Journal of Couple and Relationship Therapy, преглежда „ познаването на взаимоотношенията “ от младежи. То сподели, че младежите, най-вече момчета, от време на време могат да основат доста рисковани хрумвания за връзките. Например, това включва вярата в " сляпата обич " или, с други думи, концепцията, че възприятието да си влюбен е задоволително за здрава връзка. Това включва и приемливост към контролиращо държание като операция и принуждение.
Според специалистите, ето за какво е значимо да определите дали вашето тийнейджърско аз въздейства на взаимоотношенията в живота на възрастните.
Докато гибелта ни раздели
Не всички връзки, даже и най-красивите и вдъхновяващи, могат да продължат постоянно. И даже тези взаимоотношения, които към момента минават инспекцията на времето, могат да се трансформират и трансформират.
Специалистите споделят, че любовта би трябвало да е такава, каквато желаете да я видите, само че несъмнено тя би трябвало да е динамична. Привързвайки се към някакъв облик в главата си, в който няма място за вас или колегата ви, рискувате да провалите собствената си връзка.
Жените са по-романтични от мъжете
Основните препоръки в стилните списания са построени към обстоятелството, че дамите имат потребност от повече романтика от противоположния пол.
Но изследване на списание Singles in America откри, че 59% от мъжете имат вяра в любовта от пръв взор спрямо 49% от дамите. Биологичният антрополог Хелън Фишър изяснява това с обстоятелството, че мъжете са доста образно насочени.
„ Те виждат жена, която харесват физически, което от своя страна задейства по-бързо сантименталната любовна система “, споделя Фишър.
Друго изследване откри, че мъжете са склонни да идеализират връзките и сантименталните сътрудници. Експертите считат, че мъжете, които исторически са имали повече обществена и икономическа независимост от дамите, може да са по-малко прагматични във връзка с любовта и брака.
Страстта в една връзка продължава няколко години
В миналото експертите одобряваха, че пристрастеността във връзките продължава задоволително дълго, с цел да могат сътрудниците да се срещнат, да се свържат и да отгледат дете в ранна възраст. Експертите назовават това положение „ четиригодишен сърбеж “.
Смята се, че след този интервал вълнението и половият интерес изчезват и сътрудниците или се разделят, или минават към нов стадий на по-премерена връзка.
Но скорошно изследване демонстрира, че при някои двойки мощната сантиментална обич може да продължи десетилетия. По време на изследването 17 доброволци са били сложени в апарата fMRI. Всички участници са били в дълготрайни моногамни полови връзки и всички настояват, че в никакъв случай не са губили пристрастеността си.
Посочва се, че мозъците на двойките приличали на мозъците на преди малко влюбени хора, само че с едно значимо преимущество: сътрудниците не изпитват обсебеността и безпокойството, които са присъщи за нова връзка.
Учените към момента не схващат по какъв начин някои двойки съумяват да запазят тази първична искра във връзката. Някои допускат, че за това са отговорни високите равнища на серотонин на двойките.
Търсене на второ полувреме
Героят на Джери Магуайър може би не е първият, който допуска, че същинската обич е да намериш някой, който „ ни приключва “. Но той може да стане гласът на едно потомство, което разпорежда прекомерно огромни упования на любовта.
Според психолога Ели Финкел човечеството е навлязло в епоха на „ самодостатъчност на брака “, където хората разчитат на връзките за самочувствие и личностно израстване.
Нека си признаем, множеството от нас в никакъв случай няма да намерят своя „ съвършен “ сътрудник и това е добре. Всъщност съгласно психолозите концепцията за „ сродни души “ може да направи хората нещастни в дълготраен проект.
Свързано изследване сподели, че хората, които имат вяра в гореспоменатата идея, са по-малко ангажирани с сътрудниците си. Такива хора са по-неспокойни в връзките си и по-малко снизходителни към околните.
Според психолога Джон Готман даже и в най-щастливите връзки има неразрешими спорове.
Получените данни ясно демонстрират, че търсенето на идеалния сътрудник най-вероятно ще ни остави разочаровани. Истинската обич изисква надълбоко взаимно схващане. Тези от нас, които търсят задоволство както в границите на една връзка, по този начин и отвън нея, евентуално ще бъдат най-щастливи в любовта.
Превод: GlasNews.bg
Eксперти учат ролята на любовта в човешкия живот в продължение на доста десетилетия. Например, поетичното съпоставяне на любовта с лудостта в действителност получи научно удостоверение. Друго изследване разкри сходството на сантименталните усеща с обсесивно-компулсивното разстройство.
Според психолозите хората безусловно са затрупани с всевъзможни истории и непознати показа за любовта от дребни. Ето за какво не е изненадващо, че постоянно визиите ни за сантиментални връзки са в несъгласие с действителността.
Събрахме шест от най-разпространените легенди за любовта, които съгласно специалисти най-често стават причина за проблеми във връзките.
Противоположностите се притеглят
Проучване, оповестено в списанието Personality and Individual Differences, демонстрира, че типичният сюжет на сантиментална комедия на две противоположни персони, които се влюбват една в друга, е статистически неакуратен.
Разбира се, откривателите не настояват, че хората с разнообразни възгледи за света не могат да се влюбят един в различен, само че не тази разлика е повода за влюбването им. Скучната и елементарна истина е, че сходството в житейските цели и полезности е това, което възпламенява искрата и се трансформира в основата на щастливата връзка.
Но каква е повода хората постоянно да избират диаметрално противоположни сътрудници? Изследователите Джофи Чайбок и Питър Джонасън считат, че може да има две аргументи:
Ин и Ян. Начин на мислене, при който неустойчивостта на " противоположните " връзки се бърка с пламенна обич. Различията в една двойка могат да прибавят напрежение към една връзка, само че те в никакъв случай няма да обезпечат комфорта и сигурността, които любовта би трябвало да обезпечава.Пример от детството. Хората, които са привлечени от израза „ противоположностите се притеглят “, могат да имитират взаимоотношенията, които са виждали в детството.
Тийнейджърски мечти
Можете да се смеете колкото желаете на тийнейджърски филми като „ Здрач “, само че истината е, че всяко потомство е имало свои лични образци за проблематични мечти в младостта. И може би те към момента засягат връзките на възрастните.
Проучването, оповестено в Journal of Couple and Relationship Therapy, преглежда „ познаването на взаимоотношенията “ от младежи. То сподели, че младежите, най-вече момчета, от време на време могат да основат доста рисковани хрумвания за връзките. Например, това включва вярата в " сляпата обич " или, с други думи, концепцията, че възприятието да си влюбен е задоволително за здрава връзка. Това включва и приемливост към контролиращо държание като операция и принуждение.
Според специалистите, ето за какво е значимо да определите дали вашето тийнейджърско аз въздейства на взаимоотношенията в живота на възрастните.
Докато гибелта ни раздели
Не всички връзки, даже и най-красивите и вдъхновяващи, могат да продължат постоянно. И даже тези взаимоотношения, които към момента минават инспекцията на времето, могат да се трансформират и трансформират.
Специалистите споделят, че любовта би трябвало да е такава, каквато желаете да я видите, само че несъмнено тя би трябвало да е динамична. Привързвайки се към някакъв облик в главата си, в който няма място за вас или колегата ви, рискувате да провалите собствената си връзка.
Жените са по-романтични от мъжете
Основните препоръки в стилните списания са построени към обстоятелството, че дамите имат потребност от повече романтика от противоположния пол.
Но изследване на списание Singles in America откри, че 59% от мъжете имат вяра в любовта от пръв взор спрямо 49% от дамите. Биологичният антрополог Хелън Фишър изяснява това с обстоятелството, че мъжете са доста образно насочени.
„ Те виждат жена, която харесват физически, което от своя страна задейства по-бързо сантименталната любовна система “, споделя Фишър.
Друго изследване откри, че мъжете са склонни да идеализират връзките и сантименталните сътрудници. Експертите считат, че мъжете, които исторически са имали повече обществена и икономическа независимост от дамите, може да са по-малко прагматични във връзка с любовта и брака.
Страстта в една връзка продължава няколко години
В миналото експертите одобряваха, че пристрастеността във връзките продължава задоволително дълго, с цел да могат сътрудниците да се срещнат, да се свържат и да отгледат дете в ранна възраст. Експертите назовават това положение „ четиригодишен сърбеж “.
Смята се, че след този интервал вълнението и половият интерес изчезват и сътрудниците или се разделят, или минават към нов стадий на по-премерена връзка.
Но скорошно изследване демонстрира, че при някои двойки мощната сантиментална обич може да продължи десетилетия. По време на изследването 17 доброволци са били сложени в апарата fMRI. Всички участници са били в дълготрайни моногамни полови връзки и всички настояват, че в никакъв случай не са губили пристрастеността си.
Посочва се, че мозъците на двойките приличали на мозъците на преди малко влюбени хора, само че с едно значимо преимущество: сътрудниците не изпитват обсебеността и безпокойството, които са присъщи за нова връзка.
Учените към момента не схващат по какъв начин някои двойки съумяват да запазят тази първична искра във връзката. Някои допускат, че за това са отговорни високите равнища на серотонин на двойките.
Търсене на второ полувреме
Героят на Джери Магуайър може би не е първият, който допуска, че същинската обич е да намериш някой, който „ ни приключва “. Но той може да стане гласът на едно потомство, което разпорежда прекомерно огромни упования на любовта.
Според психолога Ели Финкел човечеството е навлязло в епоха на „ самодостатъчност на брака “, където хората разчитат на връзките за самочувствие и личностно израстване.
Нека си признаем, множеството от нас в никакъв случай няма да намерят своя „ съвършен “ сътрудник и това е добре. Всъщност съгласно психолозите концепцията за „ сродни души “ може да направи хората нещастни в дълготраен проект.
Свързано изследване сподели, че хората, които имат вяра в гореспоменатата идея, са по-малко ангажирани с сътрудниците си. Такива хора са по-неспокойни в връзките си и по-малко снизходителни към околните.
Според психолога Джон Готман даже и в най-щастливите връзки има неразрешими спорове.
Получените данни ясно демонстрират, че търсенето на идеалния сътрудник най-вероятно ще ни остави разочаровани. Истинската обич изисква надълбоко взаимно схващане. Тези от нас, които търсят задоволство както в границите на една връзка, по този начин и отвън нея, евентуално ще бъдат най-щастливи в любовта.
Превод: GlasNews.bg
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ