Провисналата уста и блуждаещият поглед. По-възрастните българи сигурно добре помнят

Провисналата уста и блуждаещият взор. По-възрастните българи несъмнено добре помнят по какъв начин изглеждаше Тодор Живков на 10 ноември 1989 година, когато си подаде оставката.

Бойко Борисов измежду своите внучета наподобява много по-бодър. Но изречението " Време за техните усмивки и моите решения " загатва, че мигът на неговата оставка не е надалеч.

Сходствата

Българският министър-председател самичък признава, че е научил доста от Тодор Живков. Но очевидно не се е поучил от финалната неточност на Живков, който по този начин и не осъзна по кое време и по какъв начин би трябвало да се отдръпна след дълго ръководство.

Ако приемем, че България се намира в навечерието на нов " 10 ноември ", дано се вгледаме в сходствата сред политическите кариери на преподавател и възпитаник. В самото им начало ще открием приложимост на мощ: Живков - в партизанския отряд, Борисов - в бойните спортове и в силовите скруктури. В края им пък виждаме отвращение да се употребява мощ. А по средата политическото кредо и на двамата гласи: раздаваме привилегии и обещания, режем лентички, слушаме външните началници и се снишаваме, до момента в който бурята отмине.