По-високи заплати и по-леки присъди за красивите: Изследване
Проучванията демонстрират, че вследствие на това красивите хора могат да получат повече помощ от непознати, да получат оферти за по-високи заплати и да разполагат с повече благоприятни условия за работа, написа Дневник. Едно място, където се допуска, че външният тип не въздейства на решенията, е правосъдната зала. Проблемът е, че правосъдните заседатели демонстрират пристрастия също като другите хора.
Проучвания на действителни случаи са открили, че пандизчиите, които хората считат, че наподобяват по-малко надеждни, е по-вероятно да получат даже смъртни присъди, до момента в който обвинените с така наречен " бебешки лица ", против които има искове с дребен веществен интерес, може да завоюват делото си, въпреки да са направили умишлени дейности. И, несъмнено, по-красивите обвинени наподобява получават по-леки присъди.
Въпреки това може да бъде мъчно да се дефинират аргументите за резултатите, регистрирани в изследвания, извършени в действителни обстановки, и постоянно за тях има доста вероятни пояснения. Поради тази причина проучванията в лаборатория могат да бъдат най-хубавият метод да се проверяват съответни научни въпроси.
В лабораторни проучвания участниците нормално влизат в ролята на подправени правосъдни заседатели. Отново, те по-скоро дават доказателства, че красивите хора получават по-леки санкции за множеството типове закононарушения. Това обаче не постоянно въздейства върху решенията им. Привлекателността на подсъдимия може да взаимодейства с други фактори, като да вземем за пример какъв брой хубав е ищецът или дали заседателите имат късмет да се съвещават между тях преди да произнесат решението си.
Предишни лабораторни изследвания също демонстрират лимитирани резултати. Първо, те постоянно се концентрират единствено върху един тип закононарушение, тъй че не е ясно дали привлекателността може да играе роля при осъждането на един тип нарушавания на закона, само че не и на други. Второ, тези изследвания показват стеснен облик на хипотетичните нарушители, тъй като в действителна обстановка правосъдните заседатели не си основават усещане единствено по фотография, а нормално следят обвинените да се движат в близост и от разнообразни ъгли, което може да промени усещанията им за тяхната прелест.
Много изследвания изследват нейното влияние, като съпоставят решения, основани единствено на един " мощно прелъстителен " по отношение на един " малко прелъстителен " обвиняем. В реалност това опростено съпоставяне на двете крайности може да не покаже какво в действителност се случва. Освен това е малко евентуално двете определени лица да са представителни за всички сходни - несъмнено лице може да е естетически доста привлекателно, само че също по този начин да има други характерни качества, които го отличават.
В скорошното си изследване Робин Креймър и негови сътрудници се оправят с тези ограничавания, като включват няколко разнообразни описания на закононарушения, групирани в три типа - обир, полово принуждение и ликвидиране, за които се допуска, че са осъществени от обвинения. Освен това показват къси видеоклипове, вместо фотоси, на обвинените, пред подправените правосъдни заседатели. И най-после, употребяват 60 разнообразни по прелест " подсъдими лица ". По този метод се надяват заключенията да се приложат по-добре към действителните правосъдни процеси.
По време на опита някои от участниците преценят привлекателността на подсъдимите. В всеки от 60-те " процеса " им е показан 5-секунден видеоклип на изтънчено облечен мъж, който свидетелства в съда (с изключен звук) и го правят оценка, употребявайки канара от нула (много непривлекателен) до девет (много привлекателен).
Други участници дефинират виновността на мъжете - още веднъж при изключен тон, с цел да не бъдат повлияни от казаното. Всеки видеоклип е съпроводен от изложение на закононарушението, след което участниците правят оценка дали мъжът е почтен или отговорен, употребявайки канара от нула (определено невинен) до девет (определено виновен). После употребяват оценките за прелест на мъжете, с цел да видят дали те предсказват обвиняването, което получават от правосъдното жури.
Резултати дават някои доказателства, че по-красивите обвинени са оценени като по-малко отговорни за ликвидиране, само че по-виновни за полово принуждение. При обир решенията са по-скоро справедливи. Всички тези резултати обаче са дребни - с други думи, даже в случай че има някакво въздействие на привлекателността върху възприеманата виновност, това би било от малко значение в действителния свят.
Изследователите нормално откриват, че по-красивите хора получават по-леки присъди, само че Креймър и екипът му настояват, че неналичието на въздействието на привлекателността в изследването им евентуално се дължи на подобренията в техния проучвателен модел. Той изяснява, че към момента има доста разлики сред проучването им и опита на правосъдните заседатели, които не са проучили. Например методът, по който обвинените приказват в съда, както и техният пол, могат да повлияят на усещанията.
" След като е известно, че привлекателността трансформира пристрастните преценки в избран подтекст, за какво може да не повлияе на решенията за виновност или непорочност в съда? ", пита се Робин Креймър. Със сътрудниците му допускат, че сериозността на закононарушението може да надделее над всевъзможни пристрастия, дължащи се на външния тип на обвинения.
Въпреки че може да се мисли по-благосклонно за красивите хора в всекидневието, този резултат на ореола може да не е толкоз мощен, когато се опре до обвинявания за обир или ликвидиране. При такива условия вярата е, че доказателствата имат по-голяма тежест при вземането на решения. Дори да има основателна причина за злоба, обвързвана с отношението към красивите хора като цяло, справедливостта може да победи сходни неща в правосъдната зала.
Проучвания на действителни случаи са открили, че пандизчиите, които хората считат, че наподобяват по-малко надеждни, е по-вероятно да получат даже смъртни присъди, до момента в който обвинените с така наречен " бебешки лица ", против които има искове с дребен веществен интерес, може да завоюват делото си, въпреки да са направили умишлени дейности. И, несъмнено, по-красивите обвинени наподобява получават по-леки присъди.
Въпреки това може да бъде мъчно да се дефинират аргументите за резултатите, регистрирани в изследвания, извършени в действителни обстановки, и постоянно за тях има доста вероятни пояснения. Поради тази причина проучванията в лаборатория могат да бъдат най-хубавият метод да се проверяват съответни научни въпроси.
В лабораторни проучвания участниците нормално влизат в ролята на подправени правосъдни заседатели. Отново, те по-скоро дават доказателства, че красивите хора получават по-леки санкции за множеството типове закононарушения. Това обаче не постоянно въздейства върху решенията им. Привлекателността на подсъдимия може да взаимодейства с други фактори, като да вземем за пример какъв брой хубав е ищецът или дали заседателите имат късмет да се съвещават между тях преди да произнесат решението си.
Предишни лабораторни изследвания също демонстрират лимитирани резултати. Първо, те постоянно се концентрират единствено върху един тип закононарушение, тъй че не е ясно дали привлекателността може да играе роля при осъждането на един тип нарушавания на закона, само че не и на други. Второ, тези изследвания показват стеснен облик на хипотетичните нарушители, тъй като в действителна обстановка правосъдните заседатели не си основават усещане единствено по фотография, а нормално следят обвинените да се движат в близост и от разнообразни ъгли, което може да промени усещанията им за тяхната прелест.
Много изследвания изследват нейното влияние, като съпоставят решения, основани единствено на един " мощно прелъстителен " по отношение на един " малко прелъстителен " обвиняем. В реалност това опростено съпоставяне на двете крайности може да не покаже какво в действителност се случва. Освен това е малко евентуално двете определени лица да са представителни за всички сходни - несъмнено лице може да е естетически доста привлекателно, само че също по този начин да има други характерни качества, които го отличават.
В скорошното си изследване Робин Креймър и негови сътрудници се оправят с тези ограничавания, като включват няколко разнообразни описания на закононарушения, групирани в три типа - обир, полово принуждение и ликвидиране, за които се допуска, че са осъществени от обвинения. Освен това показват къси видеоклипове, вместо фотоси, на обвинените, пред подправените правосъдни заседатели. И най-после, употребяват 60 разнообразни по прелест " подсъдими лица ". По този метод се надяват заключенията да се приложат по-добре към действителните правосъдни процеси.
По време на опита някои от участниците преценят привлекателността на подсъдимите. В всеки от 60-те " процеса " им е показан 5-секунден видеоклип на изтънчено облечен мъж, който свидетелства в съда (с изключен звук) и го правят оценка, употребявайки канара от нула (много непривлекателен) до девет (много привлекателен).
Други участници дефинират виновността на мъжете - още веднъж при изключен тон, с цел да не бъдат повлияни от казаното. Всеки видеоклип е съпроводен от изложение на закононарушението, след което участниците правят оценка дали мъжът е почтен или отговорен, употребявайки канара от нула (определено невинен) до девет (определено виновен). После употребяват оценките за прелест на мъжете, с цел да видят дали те предсказват обвиняването, което получават от правосъдното жури.
Резултати дават някои доказателства, че по-красивите обвинени са оценени като по-малко отговорни за ликвидиране, само че по-виновни за полово принуждение. При обир решенията са по-скоро справедливи. Всички тези резултати обаче са дребни - с други думи, даже в случай че има някакво въздействие на привлекателността върху възприеманата виновност, това би било от малко значение в действителния свят.
Изследователите нормално откриват, че по-красивите хора получават по-леки присъди, само че Креймър и екипът му настояват, че неналичието на въздействието на привлекателността в изследването им евентуално се дължи на подобренията в техния проучвателен модел. Той изяснява, че към момента има доста разлики сред проучването им и опита на правосъдните заседатели, които не са проучили. Например методът, по който обвинените приказват в съда, както и техният пол, могат да повлияят на усещанията.
" След като е известно, че привлекателността трансформира пристрастните преценки в избран подтекст, за какво може да не повлияе на решенията за виновност или непорочност в съда? ", пита се Робин Креймър. Със сътрудниците му допускат, че сериозността на закононарушението може да надделее над всевъзможни пристрастия, дължащи се на външния тип на обвинения.
Въпреки че може да се мисли по-благосклонно за красивите хора в всекидневието, този резултат на ореола може да не е толкоз мощен, когато се опре до обвинявания за обир или ликвидиране. При такива условия вярата е, че доказателствата имат по-голяма тежест при вземането на решения. Дори да има основателна причина за злоба, обвързвана с отношението към красивите хора като цяло, справедливостта може да победи сходни неща в правосъдната зала.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ