ИПИ: България е на седмо място по политически назначения
Проучване в 22 страни, оповестено от Института за пазарна икономка (ИПИ) сочи, че България е на седмо място по политически назначения. Преди нас са Гърция, Австрия, Румъния, Италия, Унгария и Германия. Най-малко политически назначения има в Дания, Холандия и Англия.
В проучването се показва, че в Европа разликите могат да бъдат обяснени както с историческото завещание от комунизма, по този начин и с клиентелисткия нрав, ширещ се на юг в Европа. И назад, отношението към бюрокрацията като добре работеща машина, която притегля готови хора и надлежно политическите назначения са в действителност на хора, които са изявени специалисти и експерти, е обяснението на високите стойности за Австрия и Германия.
Анализът показва Индекс, формиран от отговорите на 947 специалисти, които са попълвали въпросник, основан на една и съща методология в интервала 2006-2014 година Въпросите покриват 179 области на обществената политика в 22 страни. Всяка област е в допълнение разграничена на три типа институции – министерства, изпълнителни агенции/комисии и държавни предприятия.
Политическите назначения в публичните медии са разумни доколкото политическите партии са постоянно фокусирани в устрема да останат на власт, надлежно да имат добър облик и медийна поддръжка. Икономическата политика и опазването на здравето са области, които са по-податливи на корупционен напън и по тази причина са по-привлекателни за добиване на съответни облаги под друга форма за политическите партии. Обратното, финансите, образованието и културата, както и отбраната/полицията имат най-ниска прелест – финансовата политика, тъй като е централна за макроикономическата непоклатимост и по тази причина са нужни отявлени експерти, т.е. партиите осъзнават значимостта ѝ, а образованието и полицията заради мощната роля на професионалните групи/организации на учители и служители на реда, които са по принцип деполитизирани.
Анализира се и какви са качествата на хората, които биват избирани и назначавани от партиите на държавна работа. Докато в Западна Европа водещо качество са професионалните качества на претендентите, то в Източна и Южна Европа превес вземат политическата преданост и персоналните връзки. Разликите въпреки всичко са дребни, което значи, че политическите партии вземат под внимание няколко критерия, когато назначават хора в обществения бранш. Това може и да е добра вест, защото шансът за положителни експерти отпред на администрацията е релативно висок, само че също по този начин това значи, че положителните експерти нямат късмет, в случай че не бъдат част от политическия живот, а това по-често не е налице, изключително в България.
В проучването се показва, че в Европа разликите могат да бъдат обяснени както с историческото завещание от комунизма, по този начин и с клиентелисткия нрав, ширещ се на юг в Европа. И назад, отношението към бюрокрацията като добре работеща машина, която притегля готови хора и надлежно политическите назначения са в действителност на хора, които са изявени специалисти и експерти, е обяснението на високите стойности за Австрия и Германия.
Анализът показва Индекс, формиран от отговорите на 947 специалисти, които са попълвали въпросник, основан на една и съща методология в интервала 2006-2014 година Въпросите покриват 179 области на обществената политика в 22 страни. Всяка област е в допълнение разграничена на три типа институции – министерства, изпълнителни агенции/комисии и държавни предприятия.
Политическите назначения в публичните медии са разумни доколкото политическите партии са постоянно фокусирани в устрема да останат на власт, надлежно да имат добър облик и медийна поддръжка. Икономическата политика и опазването на здравето са области, които са по-податливи на корупционен напън и по тази причина са по-привлекателни за добиване на съответни облаги под друга форма за политическите партии. Обратното, финансите, образованието и културата, както и отбраната/полицията имат най-ниска прелест – финансовата политика, тъй като е централна за макроикономическата непоклатимост и по тази причина са нужни отявлени експерти, т.е. партиите осъзнават значимостта ѝ, а образованието и полицията заради мощната роля на професионалните групи/организации на учители и служители на реда, които са по принцип деполитизирани.
Анализира се и какви са качествата на хората, които биват избирани и назначавани от партиите на държавна работа. Докато в Западна Европа водещо качество са професионалните качества на претендентите, то в Източна и Южна Европа превес вземат политическата преданост и персоналните връзки. Разликите въпреки всичко са дребни, което значи, че политическите партии вземат под внимание няколко критерия, когато назначават хора в обществения бранш. Това може и да е добра вест, защото шансът за положителни експерти отпред на администрацията е релативно висок, само че също по този начин това значи, че положителните експерти нямат късмет, в случай че не бъдат част от политическия живот, а това по-често не е налице, изключително в България.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ