30 години преход - 30 години скандали
Противоречията в ръководещия Съюз на демократичните сили и държавното управление към този момент не можеха да се прикриват. Основна роля в свадите играеха съветниците на Филип Димитров Константин Мишев, Алекс Алексиев (вече покойник) и масажистът Георги Боздуганов. Първите двама са български емигранти с американско поданство и изявени антикомунисти. Те разполагаха с огромно въздействие върху премиерските решения,без да носят някаква отговорност. Военният министър Димитър Луджев остро реагира против намесата на Мишев в оръжейния бизнес. На 18 септември 1992 година тогавашният шеф на Националната разследваща работа Бриго Аспарухов, изнесе на конференция информация, че Константин Мишев, макар ембаргото, приготвя договорка за експорт на минохвъргачки за Сърбия през Македония. Мишев пък упрекна Луджев обществено в незаконна търговия с оръжие и министър председателят изиска оставката му. Луджев напусна кабинета, а по-късно и Съюз на демократичните сили.
Атака против премиера и държавното управление стартира и Ахмед Доган, като предвижда скорошното му рухване от власт и заприказва за наследник фашизъм. Филип Димитров направи следващата неточност, започвайки война и с пресата. На 13 август 1992 година държавният пресцентър, по самодейност на премиера, популяризира специфична декларация, с която упрекна група вестници в издание на погрешни данни. Последваха в края на август прословутите " Боянски ливади ". Президентът Желев свика конференция в градината на резиденция Бояна, на която насочи остри рецензии към премиера и държавното управление. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили се разцепи, напусната от 23 народни представители, а Стефан Савов бе свален от поста ръководител на Народното събрание. В Съюз на демократичните сили се появиха " сини мравки " - група недоволни към Димитър Луджев.
Филип Димитров изиска избор на доверие и в НКС на Съюз на демократичните сили не възразиха. На 20 октомври 1992 година, на закрито съвещание на Народното събрание, бе гласувано решение, че министър-председателят е основал " предпоставки за уронване престижа на Република България и за накърняване на националната сигурност ". НКС на Съюз на демократичните сили взе решение депутатите на Съюз на демократичните сили да не участват, като се изключи Николай Слатински. На 28-ми октомври в Народното събрание бяха планувани дебатите за вота на доверие. Той бе отритнат със 120 против 11 гласа. На 12 ноември президентът Желев разпореди още веднъж на Филип Димитров да сформира ново държавно управление. На 20 ноември препоръчаният от Димитров кабинет не получи нужните гласове.
Филип Димитров ще остане в политическата ни история с неадекватността и некомпетентността си. Той се снабди с доста прякори. Наричаха го българския Мойсей, тъй като щеше да води 40 години народа през пустинята; Фил Кенеди, поради връзките му със Съединени американски щати, а и просто Ф.Д. Той ни вкара и в интернационален скандал, откакто при визитата си в Израел се качи и на Синайските възвишения.
На 2 декември 1992 година президентът разпореди на Петър Бояджиев, претендент за министър-председател, посочен от парламентарната група " Предизборен съюз на Българска социалистическа партия и коалиция ", да сформира държавно управление. Кандидатурата на Бояджиев се оказа противозаконна, тъй като той имаше двойно поданство - френско и българско. На 15 декември президентът разпореди на парламентарната група на Движение за права и свободи да уточни претендент за министър председател. Така на сцената се появи проф. Любен Беров, консултант на президента Желев.
" Ега ти страната, щом аз съм й вицепремиер ".
Тези думи на Нейчо Неев, вицепремиер на Беров, трайно трансфораха държавното управление в знак на липса на държавност. Освен вицепремиер, Нейчо Неев беше и министър на превоза. Той бе запомнен и с инспекциите на жп гарите към София, където събираше боклука от пероните. А министър председателят Беров остана в българската история като един честен човек, само че ръководеното от него държавно управление сътвори изискванията за властта на проведената престъпност в България. Това бе второто съдружно държавно управление в България, формирано по формула, която го обрече на непрекъснати несъгласия, неуверени и мудни решения, липса на единна политическа воля в осъществяването им. Правителството бе с мандата на Движение за права и свободи, определено с гласовете и на Българска социалистическа партия и сякаш изпълняващо програмата на Съюз на демократичните сили. Моментът, в който то стартира своята работа, бе основен в историята на страната. Икономическите връзки (предимно със страните от СИВ) бяха сринати, загубихме пазари, България към този момент купуваше газ, нефт, електрическа енергия на пазарни цени. Отпаднаха и преференциите, давани за износа ни за Русия. В тази конюнктура на стопански колапс държавното управление се ръководеше от трима вицепремиери - Валентин Карабашев, Нейчо Неев и Евгений Матинчев, а Беров претърпя тежка сърдечна интервенция.
Заради югоембаргото контрабандата на горива доближи умопомрачителни размери. През ноември 1993 година вицепремиерът Неев бе задържан по едно от делата за контрабанда на нефт по време на югоембаргото. Друг вицепремиер - Валентин Карабашев, подаде оставка поради продажбите на 3 огромни хотела в София - " Ню Отани ", " София " и " Парк хотел Москва ". Министърът на земеделието Георги Танев бе заплетен в съмнителна договорка за доставка на американска царевица на цени 30% по-високи от борсовите.
Българска народна банка издаде десетки лицензи за основаване на частни банки, а това способства за последвалата банкова рецесия. Организираните незаконни групировки сътвориха трибуквената стопанска система - ВИС и СИК. Тя бе основана на рекета за защита или обезпечаване, изкупуване на селскостопанска продукция на цени под себестойността, изнудване и плячкосване по пътищата. Подземният свят се разрасна и търсеше метод да излезе на ярко.
В София започнаха всеобщи безредици, манифестации, гладни стачки. Гладуването на Едвин Сугарев, изтъкнат представител на така наречен тъмносини, бе ориентирано против президента Желев с искане за неговата оставка. То прерасна в придвижването " Един живот против лъжата ". Положението в страната стана неудържимо и на 2 септември 1994 година Любен Беров се принуди да сдаде поста. На 19 септември 1994 година президентът разпореди мандат за сформиране на ново държавно управление на Съюз на демократичните сили, само че сините го отхвърлиха. На 26 септември президентът разпореди на новосъздадената парламентарна група на " Нов избор " мандат и тя издигна кандидатурата на Димитър Луджев. Предложеното от него държавно управление обаче не получи поддръжка в Народното събрание при гласуването на 12 октомври 1994 година На 30 октомври президентът Желев разпусна 36-то Народно събрание, насрочи парламентарни избори на 18 декември 1994 година и назначи Ренета Инджова за длъжностен министър председател.
Дело за клюка
Служебното държавно управление няма право да води интернационалните договаряния, да договаря или подписва заеми. То не предстои на парламентарен надзор, защото Народното събрание е разхлабен. Президентът дефинира дилемите, които служебният кабинет ще взема решение. Служебните държавни управления нормално работят в условия на политически комфорт, защото партиите са напълно фокусирани върху изборите. Резултат от икономическа или политическа рецесия (или и от двете), служебните държавни управления демонстрират, че при ясни пълномощия, липса на политически напън и съответни периоди, могат да работят сполучливо. Всъщност, служебните кабинети успяваха да свършат повече работа от всеки различен Министерски съвет. Ренета Инджова обществено упрекна предшественика си Любен Беров, че кабинетът му е бил в действителност на " Мултигруп ". Професорът заведе дело за клюка. Инджова подлага на критика и модела на всеобща приватизация, прилаган от държавното управление на Беров.
Банкова и зърнена рецесия
Жан Виденов бе определен за министър председател на 36 години. Той постави клетва на 25 януари 1994 година Неговото държавно управление наследи комплицирана икономическа и политическа конюнктура, която постановяваше решителни дейности за промени, за извеждане на страната от политическото опълчване и за дейни дейности в посока интернационалната й интеграция. Това бяха задания, с които той мъчно можеше да се оправи заради две аргументи. Първата бяха вътрешните несъгласия в Българска социалистическа партия за посоката на икономическо развиване на страната. Втората бе мощната интернационална и вътрешна съпротива против това социалистите да се заемат с демократизацията на страната. Така ръководството се трансформира по-скоро в низ от неуспехи.
Следва
Атака против премиера и държавното управление стартира и Ахмед Доган, като предвижда скорошното му рухване от власт и заприказва за наследник фашизъм. Филип Димитров направи следващата неточност, започвайки война и с пресата. На 13 август 1992 година държавният пресцентър, по самодейност на премиера, популяризира специфична декларация, с която упрекна група вестници в издание на погрешни данни. Последваха в края на август прословутите " Боянски ливади ". Президентът Желев свика конференция в градината на резиденция Бояна, на която насочи остри рецензии към премиера и държавното управление. Парламентарната група на Съюз на демократичните сили се разцепи, напусната от 23 народни представители, а Стефан Савов бе свален от поста ръководител на Народното събрание. В Съюз на демократичните сили се появиха " сини мравки " - група недоволни към Димитър Луджев.
Филип Димитров изиска избор на доверие и в НКС на Съюз на демократичните сили не възразиха. На 20 октомври 1992 година, на закрито съвещание на Народното събрание, бе гласувано решение, че министър-председателят е основал " предпоставки за уронване престижа на Република България и за накърняване на националната сигурност ". НКС на Съюз на демократичните сили взе решение депутатите на Съюз на демократичните сили да не участват, като се изключи Николай Слатински. На 28-ми октомври в Народното събрание бяха планувани дебатите за вота на доверие. Той бе отритнат със 120 против 11 гласа. На 12 ноември президентът Желев разпореди още веднъж на Филип Димитров да сформира ново държавно управление. На 20 ноември препоръчаният от Димитров кабинет не получи нужните гласове.
Филип Димитров ще остане в политическата ни история с неадекватността и некомпетентността си. Той се снабди с доста прякори. Наричаха го българския Мойсей, тъй като щеше да води 40 години народа през пустинята; Фил Кенеди, поради връзките му със Съединени американски щати, а и просто Ф.Д. Той ни вкара и в интернационален скандал, откакто при визитата си в Израел се качи и на Синайските възвишения.
На 2 декември 1992 година президентът разпореди на Петър Бояджиев, претендент за министър-председател, посочен от парламентарната група " Предизборен съюз на Българска социалистическа партия и коалиция ", да сформира държавно управление. Кандидатурата на Бояджиев се оказа противозаконна, тъй като той имаше двойно поданство - френско и българско. На 15 декември президентът разпореди на парламентарната група на Движение за права и свободи да уточни претендент за министър председател. Така на сцената се появи проф. Любен Беров, консултант на президента Желев.
" Ега ти страната, щом аз съм й вицепремиер ".
Тези думи на Нейчо Неев, вицепремиер на Беров, трайно трансфораха държавното управление в знак на липса на държавност. Освен вицепремиер, Нейчо Неев беше и министър на превоза. Той бе запомнен и с инспекциите на жп гарите към София, където събираше боклука от пероните. А министър председателят Беров остана в българската история като един честен човек, само че ръководеното от него държавно управление сътвори изискванията за властта на проведената престъпност в България. Това бе второто съдружно държавно управление в България, формирано по формула, която го обрече на непрекъснати несъгласия, неуверени и мудни решения, липса на единна политическа воля в осъществяването им. Правителството бе с мандата на Движение за права и свободи, определено с гласовете и на Българска социалистическа партия и сякаш изпълняващо програмата на Съюз на демократичните сили. Моментът, в който то стартира своята работа, бе основен в историята на страната. Икономическите връзки (предимно със страните от СИВ) бяха сринати, загубихме пазари, България към този момент купуваше газ, нефт, електрическа енергия на пазарни цени. Отпаднаха и преференциите, давани за износа ни за Русия. В тази конюнктура на стопански колапс държавното управление се ръководеше от трима вицепремиери - Валентин Карабашев, Нейчо Неев и Евгений Матинчев, а Беров претърпя тежка сърдечна интервенция.
Заради югоембаргото контрабандата на горива доближи умопомрачителни размери. През ноември 1993 година вицепремиерът Неев бе задържан по едно от делата за контрабанда на нефт по време на югоембаргото. Друг вицепремиер - Валентин Карабашев, подаде оставка поради продажбите на 3 огромни хотела в София - " Ню Отани ", " София " и " Парк хотел Москва ". Министърът на земеделието Георги Танев бе заплетен в съмнителна договорка за доставка на американска царевица на цени 30% по-високи от борсовите.
Българска народна банка издаде десетки лицензи за основаване на частни банки, а това способства за последвалата банкова рецесия. Организираните незаконни групировки сътвориха трибуквената стопанска система - ВИС и СИК. Тя бе основана на рекета за защита или обезпечаване, изкупуване на селскостопанска продукция на цени под себестойността, изнудване и плячкосване по пътищата. Подземният свят се разрасна и търсеше метод да излезе на ярко.
В София започнаха всеобщи безредици, манифестации, гладни стачки. Гладуването на Едвин Сугарев, изтъкнат представител на така наречен тъмносини, бе ориентирано против президента Желев с искане за неговата оставка. То прерасна в придвижването " Един живот против лъжата ". Положението в страната стана неудържимо и на 2 септември 1994 година Любен Беров се принуди да сдаде поста. На 19 септември 1994 година президентът разпореди мандат за сформиране на ново държавно управление на Съюз на демократичните сили, само че сините го отхвърлиха. На 26 септември президентът разпореди на новосъздадената парламентарна група на " Нов избор " мандат и тя издигна кандидатурата на Димитър Луджев. Предложеното от него държавно управление обаче не получи поддръжка в Народното събрание при гласуването на 12 октомври 1994 година На 30 октомври президентът Желев разпусна 36-то Народно събрание, насрочи парламентарни избори на 18 декември 1994 година и назначи Ренета Инджова за длъжностен министър председател.
Дело за клюка
Служебното държавно управление няма право да води интернационалните договаряния, да договаря или подписва заеми. То не предстои на парламентарен надзор, защото Народното събрание е разхлабен. Президентът дефинира дилемите, които служебният кабинет ще взема решение. Служебните държавни управления нормално работят в условия на политически комфорт, защото партиите са напълно фокусирани върху изборите. Резултат от икономическа или политическа рецесия (или и от двете), служебните държавни управления демонстрират, че при ясни пълномощия, липса на политически напън и съответни периоди, могат да работят сполучливо. Всъщност, служебните кабинети успяваха да свършат повече работа от всеки различен Министерски съвет. Ренета Инджова обществено упрекна предшественика си Любен Беров, че кабинетът му е бил в действителност на " Мултигруп ". Професорът заведе дело за клюка. Инджова подлага на критика и модела на всеобща приватизация, прилаган от държавното управление на Беров.
Банкова и зърнена рецесия
Жан Виденов бе определен за министър председател на 36 години. Той постави клетва на 25 януари 1994 година Неговото държавно управление наследи комплицирана икономическа и политическа конюнктура, която постановяваше решителни дейности за промени, за извеждане на страната от политическото опълчване и за дейни дейности в посока интернационалната й интеграция. Това бяха задания, с които той мъчно можеше да се оправи заради две аргументи. Първата бяха вътрешните несъгласия в Българска социалистическа партия за посоката на икономическо развиване на страната. Втората бе мощната интернационална и вътрешна съпротива против това социалистите да се заемат с демократизацията на страната. Така ръководството се трансформира по-скоро в низ от неуспехи.
Следва
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ