Сблъсък между учени заради преименуването на 24 май
Противоречиви реакции след преименуването на празника 24 май. На първо четене депутатите взеха решение това да е денят на " българската ", а не на " славянската " книжовност.
Според някои историци смяната изважда България от подтекста на европейската просвета.
Виж още
По предложение на Вътрешна македонска революционна организация, депутатите записаха в кодекса на труда новото име на празника - " ден на българската книжовност, култура и просвета ". От ГЕРБ поддържаха предлагането с ангажимента, че сходна смяна се нуждае от народен спор и консенсус. Дебатите по тематиката към този момент са факт.
В ябълката на раздора сред историците у нас се трансформира премахването на определението " славянска " от името на празника.
В претекстовете си от Вътрешна македонска революционна организация пишат, че обща за славяните може да се приема ненапълно единствено глаголицата на Кирил и Методий. Писмеността ни обаче произлиза от кирилицата - основана и публикувана измежду другите славяни точно от България.
" На процедура България се явява люлката на една книжовност, на една средновековна християнска и православна просвета, която намира своето развиване надалеч зад границите и надалеч зад времето, достигайки до ден сегашен. Това е един празник, който е извънредно български ", съобщи пред доцент Милен Михов.
Според специалисти от Българската академия на науките без определението " славянска книжовност " празникът се откъсва от делото на Светите братя Кирил и Методий, на което България е правоприемник.
Виж още
" Тази смяна я изважда нашата писменост - кирилицата, основана в България, от подтекста на европейската писмена просвета. И това не е нещото, което ние бихме одобрили ", показва СНХ проф. Славия Бърлиева.
От Кирило-Методиевския теоретичен център са съгласни да се подчертава повече на българската роля в основаването на кирилицата, само че имат свое предложение.
" Една подобаваща смяна би звучала по този начин - 24-и май - ден на българската писменост и славянската словесност. Това демонстрира един наднационален темперамент, това, което е смисъла на кирилицата ", акцентира проф. Славия Бърлиева.
От Института по български език към Българска академия на науките показват, че " нишката на писмената просвета е едно цяло и спирането й, с цел да се изтъкне едно или друго достижение не е рационален теоретичен аргумент. "
Промяната срещна и утвърждение в научните среди. Новото име на празника е най-точното, твърди проф. Поптодоров, разкрил и проучил над хиляда монументи от първото българско царство.
" Българската книжовност не е неуважение към делото на Светите братя Кирил и Методий. Напротив - имаме продължение на делото на Светите братя - обогатено е тяхното дело ", показва проф. Казимир Попконстантинов.
Преименуването на празника към този момент е утвърдено единствено на първо четене.
Според някои историци смяната изважда България от подтекста на европейската просвета.
Виж още По предложение на Вътрешна македонска революционна организация, депутатите записаха в кодекса на труда новото име на празника - " ден на българската книжовност, култура и просвета ". От ГЕРБ поддържаха предлагането с ангажимента, че сходна смяна се нуждае от народен спор и консенсус. Дебатите по тематиката към този момент са факт.
В ябълката на раздора сред историците у нас се трансформира премахването на определението " славянска " от името на празника.
В претекстовете си от Вътрешна македонска революционна организация пишат, че обща за славяните може да се приема ненапълно единствено глаголицата на Кирил и Методий. Писмеността ни обаче произлиза от кирилицата - основана и публикувана измежду другите славяни точно от България.
" На процедура България се явява люлката на една книжовност, на една средновековна християнска и православна просвета, която намира своето развиване надалеч зад границите и надалеч зад времето, достигайки до ден сегашен. Това е един празник, който е извънредно български ", съобщи пред доцент Милен Михов.
Според специалисти от Българската академия на науките без определението " славянска книжовност " празникът се откъсва от делото на Светите братя Кирил и Методий, на което България е правоприемник.
Виж още " Тази смяна я изважда нашата писменост - кирилицата, основана в България, от подтекста на европейската писмена просвета. И това не е нещото, което ние бихме одобрили ", показва СНХ проф. Славия Бърлиева.
От Кирило-Методиевския теоретичен център са съгласни да се подчертава повече на българската роля в основаването на кирилицата, само че имат свое предложение.
" Една подобаваща смяна би звучала по този начин - 24-и май - ден на българската писменост и славянската словесност. Това демонстрира един наднационален темперамент, това, което е смисъла на кирилицата ", акцентира проф. Славия Бърлиева.
От Института по български език към Българска академия на науките показват, че " нишката на писмената просвета е едно цяло и спирането й, с цел да се изтъкне едно или друго достижение не е рационален теоретичен аргумент. "
Промяната срещна и утвърждение в научните среди. Новото име на празника е най-точното, твърди проф. Поптодоров, разкрил и проучил над хиляда монументи от първото българско царство.
" Българската книжовност не е неуважение към делото на Светите братя Кирил и Методий. Напротив - имаме продължение на делото на Светите братя - обогатено е тяхното дело ", показва проф. Казимир Попконстантинов.
Преименуването на празника към този момент е утвърдено единствено на първо четене.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ