Противоречива е оценката за случилото се с обявената в несъстоятелност

Противоречива е оценката за случилото се с оповестената в неплатежоспособност Корпоративна комерсиална банка през 2017 година. От една страна, синдиците й могат да се похвалят, че за единадесет месеца са събрали близо 108 млн. лева от осребряване на имущество и активи. Много или малко обаче е това? Въпросът е с нараснала компликация, тъй като отговорът му е обвързван с доста незнайни. Първо, не знаем - като са събрани толкоз пари, какъв брой пък са изхарчени през същите тези единадесет месеца. Независимо от многочислените апели синдиците по този начин и не откриха за нужно да показват в месечните си доклади какъв брой пари са похарчили и защо. А кредиторите на банката би трябвало да получават такава отчетност. Все отново парите се събират в тяхна изгода. Вярно е, че най-големият заемодател на банката - Фондът за гарантиране на влоговете, получава цялата информация за приходите и разноските, за правосъдните каузи, за хода на търговете и за всички останали процедури, свързани с работата на синдиците на КТБ. Но фондът може да е най-големият, само че не е единственият заемодател на банката. Останалите кредитори какво да вършат? Да тънат в незнание какъв брой пари са събрали синдиците и по кое време могат да разчитат, че насъбраните по сметките им суми ще бъдат разпределени сред лицата, на които банката е дебитор съгласно вземанията им? Редно ли е всички кредитори на КТБ с изключение на Фонда за гарантиране на влоговете да не знаят какво се случва на процедура?

Впрочем, като приказваме за събраните от синдиците пари, би трябвало да обърнем внимание на обстоятелството, че близо 80% от тези общо към 108 млн. лева са постъпили в границите на два месеца - през август и септември. Явно в този интервал по сметките на синдиците на банката са постъпили огромни средства, най-вероятно от единични покупко-продажби.

Можем с огромна доза сигурност да предположим коя е едната - това е вземането от "Дунарит ", което банката откупи и по-късно продаде сполучливо за над 40 млн. лева на Държавната консолидационна компания. Само че около целия публичен безпорядък, който породи тази интервенция и последвалия я опит на държавното управление да овладее "Дунарит ", никой не разбра по какъв начин самите синдици на КТБ са платили за покупката на това взимане, което след това продадоха на Държавната консолидационна компания. Защото в сметките на синдиците остава единствено разликата сред покупната и продажната цена на вземането. От свои източници в. "БАНКЕРЪ " научи, че за придобиването му синдиците на КТБ са дали обещание да платят с активи на банката - най-вероятно става дума най-вече за парцели, за които за момента не е открит различен покупател. Само че, когато става дума за сходни покупко-продажби, е редно всички кредитори на КТБ - а освен Фондът за гарантиране на влоговете, да бъдат осведомени с оценките на всеки един от активите, които ще бъдат включени в заплащането за вземането от "Дунарит ". Нормално е да получат и сведения какъв брой пъти всеки един от тези активи е препоръчан за продажба. Да не се окаже след това, че цената на активите, с които се заплаща вземането от "Дунарит ", нахвърля цената на самото взимане и че към тях има сериозен инвеститорски интерес.

Не спорим, че в тази ситуация със договорката "Дунарит " най-вероятно става дума за активи, които мъчно могат да намерят покупател. И че замяната им против вземането от предприятието, което вкара в сметките на синдиците на КТБ над 40 млн. лева, е доста преференциална договорка. Но правилното отношение към кредиторите на банката изисква цялата информация по случая да бъде огласена в отчетите на синдиците й, с цел да могат самите кредитори да създадат своите изводи. А те имат право на това, тъй като към този момент към година чакат синдиците да стартират да разпределят сред кредиторите на банката насъбраните от тях средства. Още през лятото на 2017-а се говореше, че става дума за към 720 млн. лева, от които на систематизиране ще подлежат 680 млн. лв.. Това обаче по този начин и не се случи - поради правосъдните каузи, които част от кредиторите водят против съдържащото се в листата на признатите вземания, въз основата на който ще се разпределят парите. Разбира се, нито синдиците, нито Фондът за гарантиране на влоговете, нито останалите кредитори могат да въздействат върху съда и да го накарат по-бързо да излезе с дефинитивни решения по делата против листата на признатите вземания. Но пък могат да осведомят по подобаващ метод всички кредитори какво се случва с парите, които въпреки всичко им принадлежат, и до момента в който чакат правосъдните органи да се произнесат.