Простете, но не споделям ентусиазма около позицията на БПЦ. На

Простете, само че не споделям ентусиазма към позицията на БПЦ. На дипломатически език, тя е учтив, сърдечен, само че безапелационен отвод.

“Ще създадем всичко допустимо гърците, сърбите и руснаците да ви признаят” значи “на куково лято”.

И не, въпросът не е каноничен, а политически. Защото за съветската и сръбската църкви е подобен. Защото те са (а и гърците) политически инструмент на страните си. А нашата се колебае сред ролята на нравствен инструмент на вярващите (което е прекрасно) и политически инструмент на... друга страна.

Боя се, че БПЦ умишлено и натрапчиво не помни и загърбва предишното си. А Българската екзархия - тази, която поставя основите на националността и държавността ни, която поставя границите на бляновете ни, която безусловно просвещава и оформя модерната ни нация, която избавя евреите ни и чиито мъченици към момента не честваме - е схизматична.

Както днешната МПЦ, тя не е приета. Екзархията е плод на два политически акта - на волята на миряните от Македония до Добруджа и на един султански берат.

Заявеното от Синода желание да води дипломация посредством комисия, в която най-малко двама са открити непознати сътрудници, няма да преодолее изолацията на МПЦ. Най-много да докара до признание на върховенството на Сръбската патриаршия, т.е на политическата окупация на Вардарските епархии от преди век.

Питам се, за какво въпросът да не бъде решен по този начин, както са избрани границите на Екзархията - посредством плебисцит на миряните, а не посредством сделки зад дебели порти?

*от профила на Радан Кънев във фейсбук