Смокинята е балсам за сърцето
Пророкът Мохамед бил споделил, че в случай че в Рая се окаже, че има единствено един плод, той персонално би предпочел това да бъде смокинята. Любопитно е, че по този въпрос разбиранията на другите религии са в цялостна естетика. Всички обичат смокинята. Тя на всички места е считана за свещено и даже някак стратегическо дърво за цивилизацията. Със смокинови листа Адам и Ева скрили голотата си, откакто вкусили от дървото на познанието. Под смокиново дърво Сидхарта Гуатама Буда получил прояснение и основал будисткото религиозно обучение. Под същото дърво, съгласно описа на Плиний Стари, Капитолийската вълчица отгледала Ромул и Рем. Според гръцката митология по време на борбата с титаните Гея трансформирала своя наследник Сикеус в смокиново дърво, с цел да го избави. Според различен роман смокинята била основана от богинята на плодородието Деметра. Римската митология я свързва с Бакхус и това изяснява за какво в известната картина на Караваджо младият господ на виното и веселието е с венец от смокинови листа.
Интересно е, че и модерната медицина също като боговете и пророците гледа доста благосклонно на този плод. Лекарите акцентират най-малко 10 доста рационални аргументи човек да не се лишава от пресни смокини, изключително през август, когато са идеално узрели, сладки и ароматни. Доказано е, че намаляват кръвното налягане и понижават рисковете от рак, богати са на фибри и подкрепят положителното храносмилане, съдържат скъпи минерали и микроелементи, както и омега 3 и - 6 мастни киселини, богати са на калий и калций, както и на желязо и с изключение на всичко това усъвършенстват настроението. Това с настроението се изяснява по следния метод. Смокините били лаксатив, т.е. помагали против продължителен запек, а хората със запек нормално са кисели и тревожни. Диетолозите особено натъртват на профилактичните и лечебни качества на смокините при хора със сърдечносъдови болести. За крепко сърце, споделят, трябвало безусловно да се ядат смокини.
Изглежда, още от древността хората са били наясно с техните забележителни хранителни качества. Смокинята (Ficus Carica) е едно от най-рано култивираните плодни дървета. За нейна татковина се считат земите на Мала Азия, откъдето е почнало разпространението й на запад и на изток. Това изяснява и специфичното й наличие в античните митологии. В Гърция и Рим сушените смокини са били стратегическа суровина. През VI в. прочие Хр., при ръководството на Солон, износът им от Атика е бил неразрешен със закон. По време на Олимпийските игри състезателите били хранени със смокини, с цел да реализират по-високи резултати.
Заради специфичното им отношение към тези плодове наричали атиняните „ сикофаги ”, т.е. смокиноядци. Елинистическият държател Митридат ги оповестил за най-хубавата от всички храни, способна да защищава от всевъзможни заболявания, и наредил на своите жители да ги ядат всеки ден. В Рим по времето на империята със сушени смокини угоявали гъски, с цел да се усъвършенства усетът на месото и с цел да се усили чернит им дроб. Многобройните сортове, упоменати от създатели като Теофраст, Катон и Плиний Стари, удостоверяват специфичното значение на тази просвета през античността. Най-високо били ценени смокините от Сирия. По времето на император Тиберий те били предмет на оживена търговия. Гръцката и финикийската колонизация по крайбрежията на Средиземно море ги е направила известни в Южна Европа и Северна Африка още от древността, което изяснява и тяхното трайно наличие в гръко-римската, юдео-християнската и ислямската просвета.
Към края на лятото и при започване на есента пресните смокини превземат въображението на всеки същински кулинар. От тях с изключение на сладко и конфитюр може да се подготвят и доста вкусни ястия. Това е годно както за пресните, по този начин и за сушените. Може да се изпекат със сирене, да се задушат с гъби, ориз и подправки, да се сготвят с пилешко или свинско или да се поднесат с гъши дроб. Може да се явят на масата като предястие или като допълнение в някой десерт. При малко повече въображение с две-три смокини положителният готвач може да извърши с в допълнение наличие и усет всяко ядене, тъкмо както Адам и Ева са скрили голотата си, напускайки Едемската градина.
Гъши дроб със смокини
Продукти: 1 пачи дроб, 8 смокини, 200 мл изсъхнало бяло вино, 2 с.л. захар, мед, сол, черен пипер.
Дробът се нарязва на четири части и се подправя със сол и черен пипер. Смокините се разрязват на половинки. Дробът се запържва леко в тиган с малко масло. След няколко минути се прибавят виното и захарта, като частите дроб се обръщат понякога. В паница се слагат четири части смокини, поливат се с 1 ч.л. мед и от горната страна се слага парче дроб. Залива се със сос от тигана.
Печени смокини с мед и козе сирене
Продукти: 8 зрели смокини, 50 г козе сирене, 4 с.л. мед, зехтин.
Измитите смокини се разцепват в горната част, разтварят се леко и чашката деликатно се цялостни със сирене. Поръсват се със зехтин и се пекат в авансово загрята фурна, до момента в който сиренето получи кафява коричка. Изваждат се от фурната и до момента в който са горещи, се поливат с мед. Сервират се топли.
Пиле със смокини и копър
Продукти: 2 пилешки бутчета, 1 филиз праз лук, 1 морков, 1 скилидка чесън, 1 ч. бяло вино, 1 с. л. масло, 8 сушени смокини, черен пипер, сол, копър Празът и морковът се почистват и се нарязват. Месото се посолява, поръсва се с черен пипер и зехтин и се запържва леко от всички страни. Добавя се скилидка чесън и по-късно се прибавя бялото вино. Добавят се празът, морковът и след няколко минути се прибавят нарязаните смокини. Долива се малко топла вода. Накрая се прибавя масло и ястието се поръсва с копър.
Печени смокини с орехи
Продукти: 8-10 пресни смокини, 100 г счукани орехови ядки, 50 г кафява захар, канела.
Смокините се разцепват на кръст и се пълнят със счуканите орехови ядки. Поръсват се с кафява захар и малко канела. Редят се в тавичка и се пекат към 15 минути във фурна на 200 градуса. Сервират се с цедено кисело мляко или с топка ванилов сладолед.
Смокини в алено вино
Продукти: 200 мл алено вино, 10 пресни смокини, 1 нар.
Виното се кипва и смокините се пускат за към пет минути да се бланшират. Изваждат се и се сервират топли с топка ванилов сладолед и супена лъжица сбит сироп от нар. За сиропа: нарът се разрязва и зърната се изваждат с вилица. Прецеждат се през тензух и сокът се сгъстява на котлон с малко захар. Десертът може да се украси и със зърна от нар.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Интересно е, че и модерната медицина също като боговете и пророците гледа доста благосклонно на този плод. Лекарите акцентират най-малко 10 доста рационални аргументи човек да не се лишава от пресни смокини, изключително през август, когато са идеално узрели, сладки и ароматни. Доказано е, че намаляват кръвното налягане и понижават рисковете от рак, богати са на фибри и подкрепят положителното храносмилане, съдържат скъпи минерали и микроелементи, както и омега 3 и - 6 мастни киселини, богати са на калий и калций, както и на желязо и с изключение на всичко това усъвършенстват настроението. Това с настроението се изяснява по следния метод. Смокините били лаксатив, т.е. помагали против продължителен запек, а хората със запек нормално са кисели и тревожни. Диетолозите особено натъртват на профилактичните и лечебни качества на смокините при хора със сърдечносъдови болести. За крепко сърце, споделят, трябвало безусловно да се ядат смокини.
Изглежда, още от древността хората са били наясно с техните забележителни хранителни качества. Смокинята (Ficus Carica) е едно от най-рано култивираните плодни дървета. За нейна татковина се считат земите на Мала Азия, откъдето е почнало разпространението й на запад и на изток. Това изяснява и специфичното й наличие в античните митологии. В Гърция и Рим сушените смокини са били стратегическа суровина. През VI в. прочие Хр., при ръководството на Солон, износът им от Атика е бил неразрешен със закон. По време на Олимпийските игри състезателите били хранени със смокини, с цел да реализират по-високи резултати.
Заради специфичното им отношение към тези плодове наричали атиняните „ сикофаги ”, т.е. смокиноядци. Елинистическият държател Митридат ги оповестил за най-хубавата от всички храни, способна да защищава от всевъзможни заболявания, и наредил на своите жители да ги ядат всеки ден. В Рим по времето на империята със сушени смокини угоявали гъски, с цел да се усъвършенства усетът на месото и с цел да се усили чернит им дроб. Многобройните сортове, упоменати от създатели като Теофраст, Катон и Плиний Стари, удостоверяват специфичното значение на тази просвета през античността. Най-високо били ценени смокините от Сирия. По времето на император Тиберий те били предмет на оживена търговия. Гръцката и финикийската колонизация по крайбрежията на Средиземно море ги е направила известни в Южна Европа и Северна Африка още от древността, което изяснява и тяхното трайно наличие в гръко-римската, юдео-християнската и ислямската просвета.
Към края на лятото и при започване на есента пресните смокини превземат въображението на всеки същински кулинар. От тях с изключение на сладко и конфитюр може да се подготвят и доста вкусни ястия. Това е годно както за пресните, по този начин и за сушените. Може да се изпекат със сирене, да се задушат с гъби, ориз и подправки, да се сготвят с пилешко или свинско или да се поднесат с гъши дроб. Може да се явят на масата като предястие или като допълнение в някой десерт. При малко повече въображение с две-три смокини положителният готвач може да извърши с в допълнение наличие и усет всяко ядене, тъкмо както Адам и Ева са скрили голотата си, напускайки Едемската градина.
Гъши дроб със смокини
Продукти: 1 пачи дроб, 8 смокини, 200 мл изсъхнало бяло вино, 2 с.л. захар, мед, сол, черен пипер.
Дробът се нарязва на четири части и се подправя със сол и черен пипер. Смокините се разрязват на половинки. Дробът се запържва леко в тиган с малко масло. След няколко минути се прибавят виното и захарта, като частите дроб се обръщат понякога. В паница се слагат четири части смокини, поливат се с 1 ч.л. мед и от горната страна се слага парче дроб. Залива се със сос от тигана.
Печени смокини с мед и козе сирене
Продукти: 8 зрели смокини, 50 г козе сирене, 4 с.л. мед, зехтин.
Измитите смокини се разцепват в горната част, разтварят се леко и чашката деликатно се цялостни със сирене. Поръсват се със зехтин и се пекат в авансово загрята фурна, до момента в който сиренето получи кафява коричка. Изваждат се от фурната и до момента в който са горещи, се поливат с мед. Сервират се топли.
Пиле със смокини и копър
Продукти: 2 пилешки бутчета, 1 филиз праз лук, 1 морков, 1 скилидка чесън, 1 ч. бяло вино, 1 с. л. масло, 8 сушени смокини, черен пипер, сол, копър Празът и морковът се почистват и се нарязват. Месото се посолява, поръсва се с черен пипер и зехтин и се запържва леко от всички страни. Добавя се скилидка чесън и по-късно се прибавя бялото вино. Добавят се празът, морковът и след няколко минути се прибавят нарязаните смокини. Долива се малко топла вода. Накрая се прибавя масло и ястието се поръсва с копър.
Печени смокини с орехи
Продукти: 8-10 пресни смокини, 100 г счукани орехови ядки, 50 г кафява захар, канела.
Смокините се разцепват на кръст и се пълнят със счуканите орехови ядки. Поръсват се с кафява захар и малко канела. Редят се в тавичка и се пекат към 15 минути във фурна на 200 градуса. Сервират се с цедено кисело мляко или с топка ванилов сладолед.
Смокини в алено вино
Продукти: 200 мл алено вино, 10 пресни смокини, 1 нар.
Виното се кипва и смокините се пускат за към пет минути да се бланшират. Изваждат се и се сервират топли с топка ванилов сладолед и супена лъжица сбит сироп от нар. За сиропа: нарът се разрязва и зърната се изваждат с вилица. Прецеждат се през тензух и сокът се сгъстява на котлон с малко захар. Десертът може да се украси и със зърна от нар.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ