Промяната на климата влияе на всички аспекти от нашия живот.

Промяната на климата въздейства на всички аспекти от нашия живот. Ако не желаем съдбовен излаз, би трябвало да действаме, до момента в който битката с световното стопляне не е изгубена.

Температурата на планетата става все по-висока. Това е известно на фермерите, чиито урожаи пострадаха от извънредно горещото лято в Южна Европа, Азия и Съединени американски щати. Това е известно и на медиците в лечебните заведения, където постъпват от ден на ден хора, станали жертва на аномалните жеги. То бе почувствано и от хората, които останаха без покрив вследствие на горските пожари, вилнеещи в Южна Европа и Съединени американски щати.

Времето се трансформира в смъртоносна буря. То показва цялата си мощ със своите разрушителни урагани в Карибско море и Мексиканския залив. 800 000 деца в страните от Източна Африка са застрашени от гладна гибел вследствие на изнурителните суши, предизвестяват благотворителните организации.

Учените, които се занимават с проучването на климатичните процеси, считат, че световното стопляне е повода за тези суши, заплашващи с съдбовни последствия. „ Дестабилизирането на климата може да докара до дестабилизирането на обществото “, се споделя в последния октомврийски доклад на Потсдамския институт за изследване на климата (PIK). Глобалното стопляне нанася освен стопански вреди, само че и въздейства отрицателно на човешкото здраве, то е причина за всеобщите миграции и етническите спорове, заплашва развиването на най-бедните страни в света.

[b]Теорията се трансформира в безжалостна реалност[/b]

Терминът „ световно стопляне “ е бил изобретен от американския геолог и климатолот Уолъс Брокър през 1975 година Статията „ Промяната на климата: намираме ли се на ръба на внезапното световно стопляне? “, в която става дума за вероятните последствия от човешката активност върху климата, е оповестена в списание „ Сайънс “. По това време към момента не е ясно, какъв брой огромни са мащабите на това събитие. През 70-те години на предишния век с този въпрос се занимавали малко на брой учени. Но единствено 4 десетилетия по-късно е станало явно, че световното стопляне се е трансформирало в същински екологичен проблем, пораждащ и обществени, и стопански, и политически последствия.

Промяната на климата през днешния ден не се разисква единствено от учените. Проблемът е толкоз сериозен, с цел да остане единствено предмет на научния интерес. Човечеството е осъзнало, че с световното стопляне би трябвало да се борим дружно.

На 6 ноември в Бон стартира Световната конференция на Организация на обединените нации по въпросите на климатичните промени (COP23), в която вземат участие държавните и държавни глави на 200 страни. Основният въпрос, който се разисква по време на този конгрес, е създаването на съответни ограничения за реализирането на Парижкото климатично съглашение.

Очевидно е, че единствено с конференции не може да се удостовери злополуката. „ Не си коства светът да разпорежда очаквания на сериозните мъже с вратовръзки, които са се събрали в Бон и съществено гледат един на различен “, предизвестява Дейл Джеймисън, професор по философия, който се занимава с екологични проучвания в Университета на Ню Йорк. Той счита, че измененията се случват с помощта на демократичния напън върху тези „ съществени мъже и дами “. В същото време всеки би трябвало да се замисли в какъв точно свят би желал да живее.

[b]Инициативи на всички нива[/b]

Изявлението на Доналд Тръмп, че Съединени американски щати излизат от Парижкото съглашение за климата единствено сплоти останалите участници в този контракт. Световните водачи обявиха, че няма да се откажат от своите задължения в битката с климатичните промени и намаляването на въглеродния двуокис в атмосферата.

Правителствата на множеството страни по света също по този начин поддържат тази позиция, установявайки лични цели за редуциране на нездравословните излъчвания. Много страни желаят да понижат зависимостта си от петрола и въглищата. И много постоянно задачите, заложени на локално равнище, са по-перспективни, в сравнение с уговорките, поети от държавните управления.
Глобалното стопляне: човечеството към момента има късмет / БГНЕС
В последно време гладове като Лондон, Лос Анджелис, Париж, Мексико, Копенхаген, Барселона, Ванкувър и Кейптаун се задължиха отчасти или изцяло да забранят колите с вътрешно горене. Докато някои се пробват да вкарат екологичен метод на живот, други мъчно улавят връзката сред ежедневните дейности и климатичните промени.

Да хапнеш апетитен хамбургер, да докараш детето си с кола на подготовка – всичко това води до замърсяването на околната среда, предизвестява Робърт Констанц, специалист по въпросите на екологичната стопанска система в Училището за държавна политика Кроуфорд към Австралийския народен университет. Според него, от време на време казусът се оказва прекомерно комплициран и световен, с цел да повярваме, че всеки един от нас може да способства за неговото разрешаване.

[b]Да бъдеш виновен за личното си бъдеще[/b]

Необходими са радикални промени, счита Констанц. От общество на потребителите човечеството би трябвало да се трансформира в общество на хора, осъзнаващи, че ресурсите на нашата планета не са безкрайни. Вместо да се опасяваме за бъдещето, би трябвало да си представим свят, в който бихме желали да живеем и работим, с цел да може фантазията да се трансформира в действителност, поучава ученият.

Но може ли да стане действителност бъдещето, за която предизвестяват еколозите? Това зависи от по-нататъшните климатични промени, с други думи – от международната общественост, т.е. от всеки от нас. „ В околните 40 години природата ни насочва предизвикателство, а нашата политическа и културна система или ще му отговори, или не “, съобщи Питър Тимерман, професор от катедрата по климатични проучвания в Йоркския университет в Торонто.

Климатолозите означават, че доста неща още не са ясни. Не би трябвало да се изключват и най-лошите прогнози: свят с естествени произшествия, огромно повишение на равнището на океана, вълнения и войни.

При всички положения би трябвало да действаме, уверен е Тимерман. Но мотивацията за деяние не би трябвало да бъде страхът. „ Мотивиран съм от мисълта, че Земята е най-хубавата планета във Вселената. И друга такава няма и няма да има “, съобщи ученият. /БГНЕС

-----------------------

Руби Ръсел, ДВ