Пролетта на 1944. 14-годишната Шайнди от Унгария е депортирана в ...

Пролетта на 1944. 14-годишната Шайнди от Унгария е депортирана в

Какво преживях в Аушвиц. Записките на 14-годишната Шайнди.


Пролетта на 1944. 14-годишната Шайнди от Унгария е депортирана в концлагера Аушвиц. Почти цялото ѝ семейство е избито. С риск за живота си тя води дневник и документира ужаса в лагера на гибелта.

Унгарски евреи. Минути преди да бъдат депортирани в Аушвиц.

Шайнди Милър-Еренвалд е родом от Унгария. Но през днешния ден живее в Израел. През пролетта на 1944 година тя е депортиранав концентрационния лагерАушвиц-Биркенау. Тогава Шайнди е на 14 години. Там избиват съвсем цялото ѝ семейство. Момичето също се открива в смъртна заплаха, само че все пак събира сили да запише преживяванията си в дневник.

Шайнди Милър-Еренвалд през 1947

" Скоро ще си отида от този свят "

" Едва сегасъм в положение да разкажа на света своята история ", споделя Шайнди Милър-Еренвалд, която през днешния ден е на 90 години. " Скоро ще си отида от този свят и не желая избитите хора да потънат в давност ", споделя тя. От освобождаването наконцлагера Аушвиц-Биркенау изминаха 75 години. А Шайндие средпоследните живи очевидци на Холокоста.

Ужасът, претърпян в лагера, тя е описала на 54 страници. Този смут, лишил живота на съвсем цялото ѝ семейство и на стотици хиляди други евреи, избухва през март 1944 година, когато нацистите влизат в Унгария. Германските войски окупират и градчето Галанта (днес в Словакия), където тогава живее цялото семейство на Шайнди. Евреите незабавно са подложени на тормоз, лишават им правата, натикват ги в гето. Шайнди разказва всичко това в дневника си. В деня, когато я депортират, тя означава: " Стягаме се. Всеки е сграбчил по нещо. Бързо, бързо! Трябва да изнесем колкото е допустимо повече неща...Вратата шумно се затръшва. Чувам прещракването на ключа в ключалката...Сърцето ми се къса. " На различен лист Шайнди написа: " Мамани накара да облечем колкото се може повече облекла. Сложихчетири рокли една върху друга. "

По онова време в Галанта живеят 4000 души, 1200 от които са евреи. В края на Първата международна война градчето принадлежи към Австро-Унгария, през 1920 става част от Чехословакия, а през 1938 още веднъж е част от Унгария. В семейство Еренвалд се приказва на маджарски, немски и словашки. Бащата Леополд търгува с вино, а майката Сесилия оказва помощ в фамилния магазин. Шайнди има две сестри и четирима братя. Двама от тях се сражаватпрез Втората международна войнана Източния фронт.

Част от записките на Шайнди

След като опразват къщата, тя и цялото ѝ семейство са натикани в един конски вагон, с цел да бъдат депортирани. Шайнди и фамилията ѝ лежат на пода. Тъмно е. Претъпкано. Въздухът не доближава. Никой не знае накъде ги карат. Страхът пораства от минута на минута. Всичко това е разказано отШайнди на отделни листчета, които тя скривапод роклята си. " Хората викат, изричат имената на околните си, всеки търси някого. Ние питаме наистина ли някой е виждал баба. Вагонът още веднъж се разтриса, локомотивът надува свирка и влакът потегля. Мъжете се молят, целият вагон плаче. "

След къс престой в промеждутъчен лагер, смъртоносното странствуване не престава към Аушвиц-Биркенау. Там нацистите правят " селекция ": съвсем цялото семейство, с изключение на Шайнди, е изпратено в газовите камери. Нея макар че я оставят жива, с цел да работи в една оръжейна фабрика. Шайнди взима със себе си омачканите и към този момент разпадащи се странициот дневника. По време на промените си във фабриката тя събира от пода изхвърлени картотечни бланки, върху които преписва записките си.

" Нещо такова не трябва даже да се сънува "

" Боли ме гърбът. И ръцете ме болят. Няма потребност да се обличам заран. Спя с облеклата. Много желая да се изкъпя, само че няма вода. Колко хубаво щеше да бъде, в случай че всичко това беше някакъв призрачен сън. Но не, нещо такова човек даже не трябва и да сънува. "

С риск за живота си Шайнди съумява да укрие дневника даже до освобождаването си от лагера напролет на 1945 година. От цялото огромно семейство най-после оцеляват единствено Шайнди, по-огромната ѝ сестра Жити и брат им Йезезиел.

1944: Унгарски евреи при идването си в Аушвиц

По мотив 75-годишнината от освобождаванетона Аушвиц, Германският исторически музей в Берлин откри непрекъсната галерия, представяща записките наШайнди Милър-Еренвалд.

(аг, аа, бц, Германскиятисторически музей)

Източник: dw.com