С рекорди тръгна Пролетният базар на книгата в парка на НДК
Пролетният панаир на книгата беше открит през вчерашния ден с няколко върха — посетителите ще могат да избират от над 20 хиляди заглавия, показани са 120 издателства, ситуирани в 54 шатри, заяви БНР.
От няколко години, вместо в НДК, пролетната версия на събитието се организира навън в парка на НДК и това е отлично, особено когато грее слънце. Макар че лекият пролетен дъждец надали ще спре някого. За посетителите на базара и подготвена богатата културна програма предвидени с към 100 културни събития. Освен да си купите нова книга с понижена цена, можете да посетите премиеи, срещи с писатели, дискусии…
Например на следващия ден, 2 юни, от 11:00 часа в жълтата шатра на Литературния ъгъл, ситуирана в парка пред НДК, писателят Алек Попов, издателят и преводач Манол Пейков, създателят на ИК Хермес Стойо Вартоломеев и журналистката Тереза Захариева ще беседват за понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите - отколешна фантазия в брашна - и каква изгода ще имат от това всички българи в дълготраен проект.
Тази тематика е залегнала и в мотото на тазгодишният Пролетен базар на книгата: „ 9% Данък добавена стойност върху книгите за по-четяща и по-образована нация ”. Посетителите могат да поддържат петиция, с която издателите упорстват по-ниската 9-процентна ставка на Данък добавена стойност за книгите да стане непрекъсната.
5 обстоятелството от историята на книгоиздаването у нас
Въпреки пандемията, наподобява, че през последните години българското общество чете повече. Това съобщи в изявление за БГНЕС Иван Кънчев от сдружение „ Българска история “, което също е част от Пролетния базар. Миналата година сдружението спечели премията „ Златен лъв “ на Асоциация Българска книга в категорията за издателски план с най-голяма социална значителност. Този път младите историци са избрали да срещнат читателите с пет забавни обстоятелства за българското книгопечатане и неговото развиване в предишното.
Първата българска печатна книга с детайли на новобългарски език се счита, че е „ Абагар “ от Филип Станиславов (1608-1674), отпечатан през 1651 г, в Рим. Изданието съставлява дребна книжка с молебствия, предопределена за персонална приложимост. Филип Станиславов е български католик, родом от с. Ореш, Никополско, учил в Чипровци и след това в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Бил е епископ на Никополската католическа епархия. В плевенското село Трънчовица съгражда второто граматическо училище в България след това в Чипровци.
Първата печатна книга изцяло на новобългарски език е „ Буквар с разнообразни поуки “ на доктор Петър Берон, прочут още като „ Рибния буквар “ е отпечатан през 1824 година в Брашов. Според последните проучвания това е станало в Сибиу, Трансилвания. В подготвеното от издателството фототипно издание на буквара читателят може да следи истинския текст и да го съпоставя с осъвременения. „ Това е скъпото на това издание – може да се наблюдава по какъв начин еволюира езикът. От метода, по който Петър Берон е писал своите разсъждения и познания, до метода, по който ги четем през днешния ден “, показа Иван Кънчев.
Първата печатарска преса в българските земи е закупена през 1828 година от учителя от Самоков Никола Карастоянов, само че в началото на нея са отпечатвани единствено доста известните в тези години щампи с религиозна тема. Букви са закупени от Будапеща 7 години по-късно и от 1835 година от започва печатане на книги. Някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „ Любословие ”, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, през 1846 година, се пазят през днешния ден в Историческия музей в Самоков.
За начало на българското книгоиздаване се посочва 1855 година, когато Христо Г. Данов издава в Белград календарчето „ Старопланинче “ „ в изгода роду и народу “. Две години по-късно е учредена „ Дружествена книговезница “, преименувана през 1963 година на „ Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие “ разказа още Иван Кънчев и акцентира, че в българската историческа просвета Христо Данов е именуван „ татко на българското книгоиздаване “. Неговата къща-музей се намира в Пловдив.
Първото българско издание на „ Под игото “ е отпечатано от „ Издателство Т. Ф. Чипев “ през 1894 година Почти година по-рано романът е отпечатан в Англия, в поредицата „ Международна библиотека “ на лондонското издателство „ Хайнеман “. Но първата обява на романа, въпреки и на части, е у нас. В края на ноември 1889 година в първия том на „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “ излиза първата част на „ Под игото “, а на идната година – и останалите две.
„ Издателство Т. Ф. Чипев “ разгласява общо 18 книги на Иван Вазов. Книжарницата на Чипев се е намирала на мястото на Президентството и е разрушена при бомбардировките над София.
От няколко години, вместо в НДК, пролетната версия на събитието се организира навън в парка на НДК и това е отлично, особено когато грее слънце. Макар че лекият пролетен дъждец надали ще спре някого. За посетителите на базара и подготвена богатата културна програма предвидени с към 100 културни събития. Освен да си купите нова книга с понижена цена, можете да посетите премиеи, срещи с писатели, дискусии…
Например на следващия ден, 2 юни, от 11:00 часа в жълтата шатра на Литературния ъгъл, ситуирана в парка пред НДК, писателят Алек Попов, издателят и преводач Манол Пейков, създателят на ИК Хермес Стойо Вартоломеев и журналистката Тереза Захариева ще беседват за понижената ставка на Данък добавена стойност върху книгите - отколешна фантазия в брашна - и каква изгода ще имат от това всички българи в дълготраен проект.
Тази тематика е залегнала и в мотото на тазгодишният Пролетен базар на книгата: „ 9% Данък добавена стойност върху книгите за по-четяща и по-образована нация ”. Посетителите могат да поддържат петиция, с която издателите упорстват по-ниската 9-процентна ставка на Данък добавена стойност за книгите да стане непрекъсната.
5 обстоятелството от историята на книгоиздаването у нас
Въпреки пандемията, наподобява, че през последните години българското общество чете повече. Това съобщи в изявление за БГНЕС Иван Кънчев от сдружение „ Българска история “, което също е част от Пролетния базар. Миналата година сдружението спечели премията „ Златен лъв “ на Асоциация Българска книга в категорията за издателски план с най-голяма социална значителност. Този път младите историци са избрали да срещнат читателите с пет забавни обстоятелства за българското книгопечатане и неговото развиване в предишното.
Първата българска печатна книга с детайли на новобългарски език се счита, че е „ Абагар “ от Филип Станиславов (1608-1674), отпечатан през 1651 г, в Рим. Изданието съставлява дребна книжка с молебствия, предопределена за персонална приложимост. Филип Станиславов е български католик, родом от с. Ореш, Никополско, учил в Чипровци и след това в Италия, със стипендия, отпусната от Ватикана. Бил е епископ на Никополската католическа епархия. В плевенското село Трънчовица съгражда второто граматическо училище в България след това в Чипровци.
Първата печатна книга изцяло на новобългарски език е „ Буквар с разнообразни поуки “ на доктор Петър Берон, прочут още като „ Рибния буквар “ е отпечатан през 1824 година в Брашов. Според последните проучвания това е станало в Сибиу, Трансилвания. В подготвеното от издателството фототипно издание на буквара читателят може да следи истинския текст и да го съпоставя с осъвременения. „ Това е скъпото на това издание – може да се наблюдава по какъв начин еволюира езикът. От метода, по който Петър Берон е писал своите разсъждения и познания, до метода, по който ги четем през днешния ден “, показа Иван Кънчев.
Първата печатарска преса в българските земи е закупена през 1828 година от учителя от Самоков Никола Карастоянов, само че в началото на нея са отпечатвани единствено доста известните в тези години щампи с религиозна тема. Букви са закупени от Будапеща 7 години по-късно и от 1835 година от започва печатане на книги. Някои от отпечатаните от нея издания (първото българско списание, „ Любословие ”, на Константин Фотинов от 1844 година, Взаимоучителната таблица на Карастоянов, през 1846 година, се пазят през днешния ден в Историческия музей в Самоков.
За начало на българското книгоиздаване се посочва 1855 година, когато Христо Г. Данов издава в Белград календарчето „ Старопланинче “ „ в изгода роду и народу “. Две години по-късно е учредена „ Дружествена книговезница “, преименувана през 1963 година на „ Книгоиздателство Хр. Г. Данов и сие “ разказа още Иван Кънчев и акцентира, че в българската историческа просвета Христо Данов е именуван „ татко на българското книгоиздаване “. Неговата къща-музей се намира в Пловдив.
Първото българско издание на „ Под игото “ е отпечатано от „ Издателство Т. Ф. Чипев “ през 1894 година Почти година по-рано романът е отпечатан в Англия, в поредицата „ Международна библиотека “ на лондонското издателство „ Хайнеман “. Но първата обява на романа, въпреки и на части, е у нас. В края на ноември 1889 година в първия том на „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “ излиза първата част на „ Под игото “, а на идната година – и останалите две.
„ Издателство Т. Ф. Чипев “ разгласява общо 18 книги на Иван Вазов. Книжарницата на Чипев се е намирала на мястото на Президентството и е разрушена при бомбардировките над София.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ