Април донесе полъх на размразяване
Пролетният месец април сякаш донесе лек лъх на топене на интернационалната сцена. Да, става дума единствено за полъх, който още не е дълготраен и е доста надалеч от в действителност необратимо стопляне, само че той можеше да се почувствува в събития, позиции, апели и оценки.
Той се появи на фона на острата борба на Запада с Русия, която по всеобщо самопризнание доближи по-високи равнища от времето на Студената война. Достатъчно е да кажем, че сред тези два геополитически полюси просто няма разговор.
На подобен точно декор на 4 април във Вашингтон бе маркиран 70-годишният празник на НАТО с присъединяване на генералния му секретар Йенс Столтенберг и външните министри на алианса. Президентът Доналд Тръмп преди срещата му със Столтенберг е бил запитан какъв брой огромна съгласно него е съветската опасност за НАТО. " Надявам се, че няма да има никаква опасност за сигурността. Мисля, че ще се разберем с Русия. Наистина считам по този начин ", бил отговорът на Тръмп.
Разбира се, Йенс Столтенберт не пропусна в изказванията си във Вашингтон да приказва за възпирането на Русия и по какъв начин НАТО ускорява военното си наличие край границите й. Но в тези изказвания, в това число на заключителната му конференция, към този момент се долавяха нови нотки:
" Не желаеме да изолираме Русия. Стремим се към по-добри връзки с Русия "
Норвежкият генсек нееднократно е казвал това в последните месеци, само че за пръв кол го прави на подобен висок конгрес на алианса.
На конференцията Столтенберг се въздържа и от готовността на НАТО да подсигурява на Украйна свободното прекосяване на нейните кораби през Керченския проток. Отказът от такава подготвеност е доста индикативен. Може да си представим какво би станало, в случай че в бъдеще украинските кораби биха били придружавани от натовски, с цел да минават през Керченския проток. Сигналът е напълно явен - НАТО заобикаля конфликтните точки с Русия.
Норвежецът удостовери и сдържания метод на НАТО по отношение на погребването на ракетния контракт сред Съединени американски щати и Русия, който директно визира Европа: " НАТО няма желание да разполага в Европа нуклеарни ракети с наземно базиране ". А се очакваше таман противоположното.
Помолен да разяснява думите на Тръмп, генсекът изтъкнал, че няма несъгласие сред възпирането, защитата и разговора. " Може да водим разговор с Русия ", били са думите му.
Десетина дни по-късно апел за нова политика на Съединени американски щати към Русия насочиха в взаимна публикация във в. " Уолстрийт джърнъл " трима ветерани на американската политика. Това са 99-годишният Джордж Щулц, първият посланик на Съединени американски щати при целия мандат на президента републиканец Рейгън (1982-1987), Уилям Пери, 91 година, някогашен министър на защитата при президента демократ Бил Клинтън (1993-1997), и някогашният законодател Самюел (Сам) Нън, 80 година, който четвърт век е бил сенатор (1972-1997). Това, че са все някогашни, не значи, че е бивше и мисленето им. Тримата считат, че в този момент
равнището на опасност е по-високо от времето на Студената война
За да стартира Вашингтон нова политика по отношение на Русия, те оферират сформирането в Конгреса на двупартийна група, която да дава отговор за връзките с Русия и укрепването на НАТО. Подобен механизъм е оказал помощ преди време със Съюз на съветските социалистически републики. Авторите поучават също водачите на Съединени американски щати и Русия да развиват връзките.
А няколко дни по-късно апел за другарство с Русия изрази в изявление за Асошиейтед прес висшият главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Къртис Скапароти. По думите му даже по времето на " желязната завеса " сред алианса и Съюз на съветските социалистически републики е имало разговор. " Ние разбирахме сигналите си. Говорихме си ", твърди той. Генералът се безпокои, че всички контакти сред страните са замразени и НАТО не знае какви са проектите на Русия. Затова той счита, че общуването сред военните е значима част от политиката на възпиране, тъй като когато съперниците знаят опциите и желанията си, е по-малко евентуално да стартират спор. " Затова си мисля, че би трябвало да поддържаме връзка повече с Русия. Това подсигурява, че ние се разбираме един различен и за какво вършим това, което вършим ", съобщи Скапароти.
На 16-17 април на посещаване в Москва бе американската президентска съветничка Фиона Хил. С домакините тя е разискала опциите за по-нататъшното съдействие сред Вашингтон и Москва в областта на сигурността, както и други интернационалните въпроси.
Според съветския зам. външен министър Сергей Рябков, който е преговарял с Фиона Хил, сирийският проблем се е обсъждал " като една от тематиките, по които сред Москва и Вашингтон върви задоволително работлив разговор ". " Обсъдена бе и Венецуела, само че разговорът е разкрил съществени дълбоки несъгласия и огромни разминавания в методите ", както писаха съветските медии.
Оказва се, че Фиона Хил не за пръв идва в Москва за съвещания, само че Вашингтон упорствал визитите й да не бъдат афиширани по чисто вътрешни аргументи. Очевидно да не се стоварват спомагателни главоболия върху Тръмп от страна на " дълбоката страна ", до момента в който е траело следствието за негов сговор с Русия, с цел да завоюва изборите през 2016 година Но това удостоверява цитираните му нагоре думи и желанието му да води разговор, да възстановява връзките с Кремъл.
Междувременно на 9-10 април в Санкт Петербург се организира форумът " Арктика територия на разговора ". Всъщност
това бе скандинавски десант
в родния град на Владимир Путин. Там пристигнаха шведският и норвежкият министър председател Стефан Льовен и Ерна Сулберг, също финландският и исландският президент Саули Ниинистьо и Гудни Йохансон. На пленарното съвещание и в двустранните диалози те разискаха необятен кръг въпроси - от опазването на Арктика и развиването на риболова там до поддържането на политическия разговор, сигурността, бизнеса, човешките контакти, опазването на здравето и други. Логично бе вниманието да бъде заострено към гостите от Швеция и Норвегия. Първата страна е измежду най-антируски настроените страни в Европейски Съюз, а втората е член на НАТО, въпреки да не изпада в русофобската тресчица на Стокхолм. Преговорите пък на Стефан Льовен и Ерна Сулберг с Владимир Путин бяха първите на такова ниво през последните 5 години или от началото на украинския спор.
Разбира се, че по Украйна позициите на гостите и домакина се разминаха. Но ето какво е споделил шведският министър председател Льовен измежду срещата с Путин: " Ценя опцията да се разисква политиката на такова ниво и съм надъхан за продължение на политическите договаряния. Трябва постоянно да имаме колкото се може по-добри връзки с Русия. " Единият от предшествениците му като министър председател Карл Билдт, за който се приказва, че е бил човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, несъмнено си е " глътнал мисълта ", когато е прочел тези редове. Между другото на срещата Путин-Льовен преводачът е позволил една " вярна неточност ". Путин е употребявал думата " другари ", когато е приказвал за 500-те шведски компании с бизнес в Русия, където са вложили 5 милиарда вложения, само че в превода на шведски думата била " сътрудници ". След като изслушал превода, Путин, който поназнайва шведски, го поправил: " Аз споделих " другари ", а той преведе " сътрудници ", след което шеговито добавил: " Направо престъпник. " Всъщност разликата сред двете понятия не подсказва ли, че пред новия полъх има положителни вероятности?
Очевидно Стокхолм е желал категорично да подчертае смяната в метода си, тъй като тя бе маркирана освен от премиера, само че и в особено изказване на многопартийното държавно управление, в което се споделя, че кабинетът " ще се стреми да задълбочи съдействието с Русия по въпроси, представляващи интерес за Швеция ". А до момента Стокхолм избягваше разговора с Москва даже и по такива проблеми. Не е изключено тази смяна да е била съгласувана в ръководещата коалиция още преди идването на Льовен в града на Нева.
Желание за бъдещо съдействие изрази и норвежката премиерка Ерна Сулберг: " Нашата среща е добър старт за по-нататъшното съдействие. Имаше предпочитание за осъществяване на среща на високо ниво, с цел да се види в кои сфери ще може повече да взаимодействаме ". Според нея това са бизнесът, морето, северните райони.
Арктическият конгрес обаче не се ограничи единствено с Арктика. " Ако желаеме да вървим напред, би трябвало да го използваме (форума) като модел за понижаване на напрежението в други региони ", посочи Саули Ниинистьо на пленарната сесия. А Гудни Йоханесон прикани към това, което споделяха Столтенберг, тримата ветерани или Скапароти, въпреки и по различен метод: открит разговор сред Запада и Русия, с цел да се понижат неразбирането и рискът от спорове.
Всъщност от Санкт Петербург скандинавските стани изпратиха до Европейски Съюз и НАТО сигнал, че желаят съдействие, а не спорове с Русия. Те не се оповестиха против антируските наказания, само че самият факт, че
са подготвени за съдействие с Москва, е към този момент антисанкционен метод
Изброените дотук априлски признаци на по-топъл лъх надали са изолирани един от различен и инцидентно съвпаднали по време. Това не са " свободни електрони " със личен ход. По всичко проличава, че става дума за съгласувани дейности. Генерал Скапароти надали щеше да приказва по този начин, в случай че ги нямаше преди този момент сигналите на Столтенберг от Вашингтон. Нищо чудно, в случай че след време разберем, че публикацията на тримата ветерани от Съединени американски щати не е самодейна акция, а е била съгласувана с Белия дом или със Столтенберг. А и дали Скапароти щеше да приказва за разговор с Русия без апела на тримата отпреди изявлението му? Не мисля, че и скандинавският десант в Санкт Петербург е " свободен електрон ". Да, такива " десанти " се приготвят с месеци, само че надали норвежката премиерка Ерна Сулберг е пропуснала да се обади на сънародника си в НАТО Столтенберг за уточняване на позиции преди форума в Санкт Петербург.
Симптоми за полъх на съгласие в действителност има, само че може да се чакат и насрещни антициклони, които ще тръгнат най-много от " дълбоката страна " в Съединени американски щати. А в Европа ще бъдат носени от персони като Карл Билдт, към момента ръководещите в Лондон, или от полските водачи. Очевидно ще би трябвало още да зъзнем в чакаме на стоплянето в геополитиката.
Той се появи на фона на острата борба на Запада с Русия, която по всеобщо самопризнание доближи по-високи равнища от времето на Студената война. Достатъчно е да кажем, че сред тези два геополитически полюси просто няма разговор.
На подобен точно декор на 4 април във Вашингтон бе маркиран 70-годишният празник на НАТО с присъединяване на генералния му секретар Йенс Столтенберг и външните министри на алианса. Президентът Доналд Тръмп преди срещата му със Столтенберг е бил запитан какъв брой огромна съгласно него е съветската опасност за НАТО. " Надявам се, че няма да има никаква опасност за сигурността. Мисля, че ще се разберем с Русия. Наистина считам по този начин ", бил отговорът на Тръмп.
Разбира се, Йенс Столтенберт не пропусна в изказванията си във Вашингтон да приказва за възпирането на Русия и по какъв начин НАТО ускорява военното си наличие край границите й. Но в тези изказвания, в това число на заключителната му конференция, към този момент се долавяха нови нотки:
" Не желаеме да изолираме Русия. Стремим се към по-добри връзки с Русия "
Норвежкият генсек нееднократно е казвал това в последните месеци, само че за пръв кол го прави на подобен висок конгрес на алианса.
На конференцията Столтенберг се въздържа и от готовността на НАТО да подсигурява на Украйна свободното прекосяване на нейните кораби през Керченския проток. Отказът от такава подготвеност е доста индикативен. Може да си представим какво би станало, в случай че в бъдеще украинските кораби биха били придружавани от натовски, с цел да минават през Керченския проток. Сигналът е напълно явен - НАТО заобикаля конфликтните точки с Русия.
Норвежецът удостовери и сдържания метод на НАТО по отношение на погребването на ракетния контракт сред Съединени американски щати и Русия, който директно визира Европа: " НАТО няма желание да разполага в Европа нуклеарни ракети с наземно базиране ". А се очакваше таман противоположното.
Помолен да разяснява думите на Тръмп, генсекът изтъкнал, че няма несъгласие сред възпирането, защитата и разговора. " Може да водим разговор с Русия ", били са думите му.
Десетина дни по-късно апел за нова политика на Съединени американски щати към Русия насочиха в взаимна публикация във в. " Уолстрийт джърнъл " трима ветерани на американската политика. Това са 99-годишният Джордж Щулц, първият посланик на Съединени американски щати при целия мандат на президента републиканец Рейгън (1982-1987), Уилям Пери, 91 година, някогашен министър на защитата при президента демократ Бил Клинтън (1993-1997), и някогашният законодател Самюел (Сам) Нън, 80 година, който четвърт век е бил сенатор (1972-1997). Това, че са все някогашни, не значи, че е бивше и мисленето им. Тримата считат, че в този момент
равнището на опасност е по-високо от времето на Студената война
За да стартира Вашингтон нова политика по отношение на Русия, те оферират сформирането в Конгреса на двупартийна група, която да дава отговор за връзките с Русия и укрепването на НАТО. Подобен механизъм е оказал помощ преди време със Съюз на съветските социалистически републики. Авторите поучават също водачите на Съединени американски щати и Русия да развиват връзките.
А няколко дни по-късно апел за другарство с Русия изрази в изявление за Асошиейтед прес висшият главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа военачалник Къртис Скапароти. По думите му даже по времето на " желязната завеса " сред алианса и Съюз на съветските социалистически републики е имало разговор. " Ние разбирахме сигналите си. Говорихме си ", твърди той. Генералът се безпокои, че всички контакти сред страните са замразени и НАТО не знае какви са проектите на Русия. Затова той счита, че общуването сред военните е значима част от политиката на възпиране, тъй като когато съперниците знаят опциите и желанията си, е по-малко евентуално да стартират спор. " Затова си мисля, че би трябвало да поддържаме връзка повече с Русия. Това подсигурява, че ние се разбираме един различен и за какво вършим това, което вършим ", съобщи Скапароти.
На 16-17 април на посещаване в Москва бе американската президентска съветничка Фиона Хил. С домакините тя е разискала опциите за по-нататъшното съдействие сред Вашингтон и Москва в областта на сигурността, както и други интернационалните въпроси.
Според съветския зам. външен министър Сергей Рябков, който е преговарял с Фиона Хил, сирийският проблем се е обсъждал " като една от тематиките, по които сред Москва и Вашингтон върви задоволително работлив разговор ". " Обсъдена бе и Венецуела, само че разговорът е разкрил съществени дълбоки несъгласия и огромни разминавания в методите ", както писаха съветските медии.
Оказва се, че Фиона Хил не за пръв идва в Москва за съвещания, само че Вашингтон упорствал визитите й да не бъдат афиширани по чисто вътрешни аргументи. Очевидно да не се стоварват спомагателни главоболия върху Тръмп от страна на " дълбоката страна ", до момента в който е траело следствието за негов сговор с Русия, с цел да завоюва изборите през 2016 година Но това удостоверява цитираните му нагоре думи и желанието му да води разговор, да възстановява връзките с Кремъл.
Междувременно на 9-10 април в Санкт Петербург се организира форумът " Арктика територия на разговора ". Всъщност
това бе скандинавски десант
в родния град на Владимир Путин. Там пристигнаха шведският и норвежкият министър председател Стефан Льовен и Ерна Сулберг, също финландският и исландският президент Саули Ниинистьо и Гудни Йохансон. На пленарното съвещание и в двустранните диалози те разискаха необятен кръг въпроси - от опазването на Арктика и развиването на риболова там до поддържането на политическия разговор, сигурността, бизнеса, човешките контакти, опазването на здравето и други. Логично бе вниманието да бъде заострено към гостите от Швеция и Норвегия. Първата страна е измежду най-антируски настроените страни в Европейски Съюз, а втората е член на НАТО, въпреки да не изпада в русофобската тресчица на Стокхолм. Преговорите пък на Стефан Льовен и Ерна Сулберг с Владимир Путин бяха първите на такова ниво през последните 5 години или от началото на украинския спор.
Разбира се, че по Украйна позициите на гостите и домакина се разминаха. Но ето какво е споделил шведският министър председател Льовен измежду срещата с Путин: " Ценя опцията да се разисква политиката на такова ниво и съм надъхан за продължение на политическите договаряния. Трябва постоянно да имаме колкото се може по-добри връзки с Русия. " Единият от предшествениците му като министър председател Карл Билдт, за който се приказва, че е бил човек на Централно разузнавателно управление на САЩ, несъмнено си е " глътнал мисълта ", когато е прочел тези редове. Между другото на срещата Путин-Льовен преводачът е позволил една " вярна неточност ". Путин е употребявал думата " другари ", когато е приказвал за 500-те шведски компании с бизнес в Русия, където са вложили 5 милиарда вложения, само че в превода на шведски думата била " сътрудници ". След като изслушал превода, Путин, който поназнайва шведски, го поправил: " Аз споделих " другари ", а той преведе " сътрудници ", след което шеговито добавил: " Направо престъпник. " Всъщност разликата сред двете понятия не подсказва ли, че пред новия полъх има положителни вероятности?
Очевидно Стокхолм е желал категорично да подчертае смяната в метода си, тъй като тя бе маркирана освен от премиера, само че и в особено изказване на многопартийното държавно управление, в което се споделя, че кабинетът " ще се стреми да задълбочи съдействието с Русия по въпроси, представляващи интерес за Швеция ". А до момента Стокхолм избягваше разговора с Москва даже и по такива проблеми. Не е изключено тази смяна да е била съгласувана в ръководещата коалиция още преди идването на Льовен в града на Нева.
Желание за бъдещо съдействие изрази и норвежката премиерка Ерна Сулберг: " Нашата среща е добър старт за по-нататъшното съдействие. Имаше предпочитание за осъществяване на среща на високо ниво, с цел да се види в кои сфери ще може повече да взаимодействаме ". Според нея това са бизнесът, морето, северните райони.
Арктическият конгрес обаче не се ограничи единствено с Арктика. " Ако желаеме да вървим напред, би трябвало да го използваме (форума) като модел за понижаване на напрежението в други региони ", посочи Саули Ниинистьо на пленарната сесия. А Гудни Йоханесон прикани към това, което споделяха Столтенберг, тримата ветерани или Скапароти, въпреки и по различен метод: открит разговор сред Запада и Русия, с цел да се понижат неразбирането и рискът от спорове.
Всъщност от Санкт Петербург скандинавските стани изпратиха до Европейски Съюз и НАТО сигнал, че желаят съдействие, а не спорове с Русия. Те не се оповестиха против антируските наказания, само че самият факт, че
са подготвени за съдействие с Москва, е към този момент антисанкционен метод
Изброените дотук априлски признаци на по-топъл лъх надали са изолирани един от различен и инцидентно съвпаднали по време. Това не са " свободни електрони " със личен ход. По всичко проличава, че става дума за съгласувани дейности. Генерал Скапароти надали щеше да приказва по този начин, в случай че ги нямаше преди този момент сигналите на Столтенберг от Вашингтон. Нищо чудно, в случай че след време разберем, че публикацията на тримата ветерани от Съединени американски щати не е самодейна акция, а е била съгласувана с Белия дом или със Столтенберг. А и дали Скапароти щеше да приказва за разговор с Русия без апела на тримата отпреди изявлението му? Не мисля, че и скандинавският десант в Санкт Петербург е " свободен електрон ". Да, такива " десанти " се приготвят с месеци, само че надали норвежката премиерка Ерна Сулберг е пропуснала да се обади на сънародника си в НАТО Столтенберг за уточняване на позиции преди форума в Санкт Петербург.
Симптоми за полъх на съгласие в действителност има, само че може да се чакат и насрещни антициклони, които ще тръгнат най-много от " дълбоката страна " в Съединени американски щати. А в Европа ще бъдат носени от персони като Карл Билдт, към момента ръководещите в Лондон, или от полските водачи. Очевидно ще би трябвало още да зъзнем в чакаме на стоплянето в геополитиката.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ