Прокълнатият фар Тевенек, на който пазачите полудяват един след друг
Прокълнатият фар Тевенек, на който пазачите полудяват един след различен … В западния завършек на район Бретан във Франция се намира проливът Раз-дьо-Сен, посипан с верига от безплодни скалисти островчета и плитчини, безмилостно атакувани от солидни талази с височина до 20 метра. В предишното мястото е представлявало опасност за корабите, заради това на един от островите, наименуван Тевенек, е повдигнат фара Fare de Theveneck. Той към момента е там, извисяващ се над рисковите талази. Прилича на локация от филм на ужасите, което е напълно разумно, тъй като този изолиран дребен фар има много тъмна история. Известен е като едно от най-обитаваните от духове прокълнати места във Франция. Заради острите скали и бурните талази покрай Тевенек плуването около него наподобява еднакво на самоубийство. Скалите на Тевенек са толкоз безмилостни и смъртоносни, че моряците споделят, че Анку – бретонското въплъщение на гибелта, живее на острова, и че той „ притегля душите на моряците към себе си през водата “. Легендата споделя, че човек може да чуе ужасните писъци на Анку над бумтящите талази и ветрове. Като цяло, това е място, което се заобикаля, доколкото е допустимо, а моряците назовават тази област с думата „ Ад “. И това не са просто суеверия. Безброй кораби и хора срещат гибелта си там, изключително по време на Наполеоновите войни, когато през 1796 година френският транспортен съд “Séduisant ” се разрушава в скалите край Тевенек, а стотици моряци умират във „ водния гроб “. Фарът Тевенек е повдигнат там през 1870-те години. Той е планиран по подобен метод, че да се обслужва единствено от един човек, който живее на острова една година, преди да бъде заменен от различен надзирател.
Това не е лесна работа, защото да съществуваш на парче канара, заобиколен от смъртоносната простор на студеното море и безкрайните мощни ветрове, самичък със личните си мисли, е необикновено предизвикателство. За пазачите месеците на острова наподобяват като години. Първият надзирател на фара е човек на име Анри Гезенек. Той незабавно стартира да следи на острова странни феномени. Твърди, че вижда сенчести фигури, дебнещи по скалите, а безплътни призрачни гласове непрестанно му повтарят да напусне острова. Тогава подозрителни произшествия стартират да се случват с Анри, като че ли някой чужд обезверено желае да го прогони или е решил да го убие. Мъжът стартира да полудява, не може да спи и да работи обикновено. Той устоя единствено няколко месеца на острова. Умът му е толкоз комплициран, че тези, които му носят храна, виждат смяната в него. Анри е уволнен, като се показва, че “се държи като вманиачен от психиатрична болница, разказвайки несвързано за призраците, които го атакуват и изтезават “. Момче на име Мину е изпратено да замести Анри и … след няколко седмици то също полудява. Четете още: Прокълнати реки, които носят гибел и се появяват аномални явления Двамата пазачи на фара губят мозъка си толкоз бързо един след различен, че всичко наподобява доста съмнително и необичайно. Властите обаче считат, че повода е самотата и вземат решение на острова да живеят по двама души. Но и това не оказва помощ … През първата година един от двамата нови пазачи на фара Тевенек умира при чудноват случай, а вторият умира скоро по-късно. Причината за гибелта му по този начин и не е изяснена. Един от идващите пазачи, които са изпратени, е открит мъртъв в леглото си. Новата двойка пазачи, които идват на острова са татко и наследник. След известно време бащата стартира да полудява и прерязва гърлото си с бръснач. След тази странна поредност от смъртни случаи стартира да се приказва, че фарът е анатемосан, населяван от зли духове и призраци. Призован е духовник, който да прогони злото. Но визитата на свещеника, който слага дървени разпятия към фара, забивайки ги в скалите, също не оказва помощ. Тогава управляващите вземат решение да изпратят пазачи със съпругите им. Първоначално наподобява, че решението е положително, тъй като първите няколко двойки нямат съществени психологични проблеми, с изключение на меланхолия от локалните условия.
Но тогава в фамилията, което е на острова, се случва покруса – мъжът ненадейно пада и се намушква с нож. А през 1907 година брачната половинка на различен надзирател ражда по време на стихия и вятърът поврежда стената на къщата им, която се срутва върху леглото, убивайки дамата и бебето. Всичко това води до легендите за прокълнатия остров, а френският публицист Жан-Кристоф Фишу го назовава „ едно от най-странните места в историята на фаровете “. През 1910 година фарът стартира да работи в автоматизиран режим и пазачи към този момент не са нужни. През идващите десетилетия фарът Тевенек остава ненаселен и изцяло отбягван от суеверните локални поданици, само че моряците от преминаващите кораби следят на острова странни светлини и други неразбираеми феномени. Доскоро, даже откриватели на паранормални феномени заобикалят да вървят на Тевенек. През 2015 година Марк Пойнтюд, президент на Националното сдружение за завещание на фаровете, идва там и взема решение да остане два месеца, като част от акция за отбрана и възобновяване на историческите фарове на Франция. Марк не се плаши от приказките за призраци и проклятия, от проблемите с връзката и закъсненията на храната, заради неприятното време, и идва на острова с хеликоптер. Живее там безпроблемно два месеца в нищожни условия. Когато по-късно го питат дали е претърпял нещо паранормално, Пойнтюд декларира, че не е видял нищо, и че евентуално пазачите на фара са били доста религиозни и суеверни хора, заради което са виждали и чували несъществуващи неща … Но, дали е по този начин …?
Това не е лесна работа, защото да съществуваш на парче канара, заобиколен от смъртоносната простор на студеното море и безкрайните мощни ветрове, самичък със личните си мисли, е необикновено предизвикателство. За пазачите месеците на острова наподобяват като години. Първият надзирател на фара е човек на име Анри Гезенек. Той незабавно стартира да следи на острова странни феномени. Твърди, че вижда сенчести фигури, дебнещи по скалите, а безплътни призрачни гласове непрестанно му повтарят да напусне острова. Тогава подозрителни произшествия стартират да се случват с Анри, като че ли някой чужд обезверено желае да го прогони или е решил да го убие. Мъжът стартира да полудява, не може да спи и да работи обикновено. Той устоя единствено няколко месеца на острова. Умът му е толкоз комплициран, че тези, които му носят храна, виждат смяната в него. Анри е уволнен, като се показва, че “се държи като вманиачен от психиатрична болница, разказвайки несвързано за призраците, които го атакуват и изтезават “. Момче на име Мину е изпратено да замести Анри и … след няколко седмици то също полудява. Четете още: Прокълнати реки, които носят гибел и се появяват аномални явления Двамата пазачи на фара губят мозъка си толкоз бързо един след различен, че всичко наподобява доста съмнително и необичайно. Властите обаче считат, че повода е самотата и вземат решение на острова да живеят по двама души. Но и това не оказва помощ … През първата година един от двамата нови пазачи на фара Тевенек умира при чудноват случай, а вторият умира скоро по-късно. Причината за гибелта му по този начин и не е изяснена. Един от идващите пазачи, които са изпратени, е открит мъртъв в леглото си. Новата двойка пазачи, които идват на острова са татко и наследник. След известно време бащата стартира да полудява и прерязва гърлото си с бръснач. След тази странна поредност от смъртни случаи стартира да се приказва, че фарът е анатемосан, населяван от зли духове и призраци. Призован е духовник, който да прогони злото. Но визитата на свещеника, който слага дървени разпятия към фара, забивайки ги в скалите, също не оказва помощ. Тогава управляващите вземат решение да изпратят пазачи със съпругите им. Първоначално наподобява, че решението е положително, тъй като първите няколко двойки нямат съществени психологични проблеми, с изключение на меланхолия от локалните условия.
Но тогава в фамилията, което е на острова, се случва покруса – мъжът ненадейно пада и се намушква с нож. А през 1907 година брачната половинка на различен надзирател ражда по време на стихия и вятърът поврежда стената на къщата им, която се срутва върху леглото, убивайки дамата и бебето. Всичко това води до легендите за прокълнатия остров, а френският публицист Жан-Кристоф Фишу го назовава „ едно от най-странните места в историята на фаровете “. През 1910 година фарът стартира да работи в автоматизиран режим и пазачи към този момент не са нужни. През идващите десетилетия фарът Тевенек остава ненаселен и изцяло отбягван от суеверните локални поданици, само че моряците от преминаващите кораби следят на острова странни светлини и други неразбираеми феномени. Доскоро, даже откриватели на паранормални феномени заобикалят да вървят на Тевенек. През 2015 година Марк Пойнтюд, президент на Националното сдружение за завещание на фаровете, идва там и взема решение да остане два месеца, като част от акция за отбрана и възобновяване на историческите фарове на Франция. Марк не се плаши от приказките за призраци и проклятия, от проблемите с връзката и закъсненията на храната, заради неприятното време, и идва на острова с хеликоптер. Живее там безпроблемно два месеца в нищожни условия. Когато по-късно го питат дали е претърпял нещо паранормално, Пойнтюд декларира, че не е видял нищо, и че евентуално пазачите на фара са били доста религиозни и суеверни хора, заради което са виждали и чували несъществуващи неща … Но, дали е по този начин …?
Източник: zona666.com
КОМЕНТАРИ