Зеленият свят - утопия само за богати
Прогресивните старания за създаване на бъдеще, основополагащо се на цифрова и зелена стопанска система, могат да се окажат химера единствено за богати.
В изказване от края на март, ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, уточни, че COVID-19 пандемията може да попречи на страните с ниски приходи да вземат участие в историческия преход към зелена и цифрова стопанска система.
" Суровата действителност е, че по-бедните народи са изложени на риск да пропуснат историческата промяна към нова световна стопанска система, построена на зелени и цифрови основи ", показва Георгиева в изказване оповестено на уеб страницата на МВФ.
![{{ otherArticle[0].article.title }}]( https://i1.actualno.com/actualno_2013/upload/news/2019/01/22/0697482001548168721_717682_300x165.webp )
Дигитализацията може да бъде идващият огромен мотор на ик...
Глобалната пандемия се развихря в миг, в който развитите пазари водят света към преход към зелена и цифрова стопанска система. Това е развой, който изисква средства и самообладание при по-слаборазвити страни. Особено когато приказваме за преход към стопанска система, чийто главен фокус е отбрана на околната среда.
Според изследване на МВФ, страните с ниски приходи би трябвало да отделят към 200 милиарда $ през идните 5 години единствено с цел да се борят с пандемията. Средствата, които ще бъдат нужни за възобновяване след този интервал възлизат на нови 250 милиарда $, демонстрира проучването.
Ако прогнозите се осъществен, през идното десетилетие страните с ниски приходи ще би трябвало да се борят по всевъзможен начин единствено с цел да се окажат в изходната си позиция отпреди COVID-19 обстановката.
Според взаимно изследване на китайската компания Huawei и Oxford Economics от 2017 година, през 2025 година 24.3% от международния Брутният вътрешен продукт ще се дължи на цифровата стопанска система. Това се равнява на 23 трилиона $. В същото време, съгласно изследване на Световната банка, едвам към 35% от популацията на разрастващите се страни има достъп до интернет по отношение на към 80% от популацията на напредналите стопански системи.
Казано с други думи – до момента в който в някои страни с ниски приходи достъпът до интернет към момента е разкош, то развитите стопански системи към този момент мислят за цифрово бъдеще.
Това се удостоверява и от отчета Digital Economy Outlook 2020 на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) – организицията на страните с най-развити стопански системи в света.
" Мерките за ограничение на COVID-19 пандемията засегнаха надълбоко взаимоотношенията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз с цифровите технологии. Навярно в никакъв случай преди нашата световна взаимозависимост от цифровите технологии не е докосвала всички аспекти на обществото – от образованието до опазването на здравето ", написа в отчета. " Споделянето и колаборацията в изследването на данните доближиха невиждани равнища. "
Зеленият курс – бонус единствено за богатите
Що се отнася до прехода към зелена стопанска система, още веднъж развитите страни са водещ фактор. Според изследване на МВФ, стимулиране на зелени инфраструктурни планове в композиция с цените на въглеродните излъчвания, може да усили международния Брутният вътрешен продукт през идващите 15 години с 0.7%, както и да сътвори милиони нови работни места.
Тази прогноза звучи добре, когато приказваме за огромни стопански системи. От позиция на страните с ниски приходи обаче, горепосоченият растеж не наподобява впечатляващ, защото те изхождат от доста ниска база. Този спомагателен напредък няма да е задоволителен за догонване на развитите страни.
Държавите, които отделят най-вече въглеродни излъчвания
Още повече, че преходът към зелена стопанска система изисква вложения на държавно равнище - нещо, което едва развитите стопански системи не могат да си разрешат. Така по административен метод се пресича стремежът на бедните страни към икономическо развиване, макар че по-богатите са постигнали равнището си точно посредством употреба на въглища и нефт, трансформирайки се в главните виновници за нездравословните излъчвания по света.
А когато страните с ниски благоприятни условия не могат да осъществят лична индустриална гражданска война, построена на база изкопаеми горива, на " помощ " ще се притекат задграничните вложители от по-богатите стопански системи.
COVID-19 пандемията и новите зелени регулации могат да усилят даже още повече дистанцията сред развитите и разрастващите се стопански системи, издигайки една нова Берлинска стена. Този път цифрова и със зелен цвят.
Автор: Мартин Леков
В изказване от края на март, ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, уточни, че COVID-19 пандемията може да попречи на страните с ниски приходи да вземат участие в историческия преход към зелена и цифрова стопанска система.
" Суровата действителност е, че по-бедните народи са изложени на риск да пропуснат историческата промяна към нова световна стопанска система, построена на зелени и цифрови основи ", показва Георгиева в изказване оповестено на уеб страницата на МВФ.
Дигитализацията може да бъде идващият огромен мотор на ик...
Глобалната пандемия се развихря в миг, в който развитите пазари водят света към преход към зелена и цифрова стопанска система. Това е развой, който изисква средства и самообладание при по-слаборазвити страни. Особено когато приказваме за преход към стопанска система, чийто главен фокус е отбрана на околната среда.
Според изследване на МВФ, страните с ниски приходи би трябвало да отделят към 200 милиарда $ през идните 5 години единствено с цел да се борят с пандемията. Средствата, които ще бъдат нужни за възобновяване след този интервал възлизат на нови 250 милиарда $, демонстрира проучването.
Ако прогнозите се осъществен, през идното десетилетие страните с ниски приходи ще би трябвало да се борят по всевъзможен начин единствено с цел да се окажат в изходната си позиция отпреди COVID-19 обстановката.
Според взаимно изследване на китайската компания Huawei и Oxford Economics от 2017 година, през 2025 година 24.3% от международния Брутният вътрешен продукт ще се дължи на цифровата стопанска система. Това се равнява на 23 трилиона $. В същото време, съгласно изследване на Световната банка, едвам към 35% от популацията на разрастващите се страни има достъп до интернет по отношение на към 80% от популацията на напредналите стопански системи.
Казано с други думи – до момента в който в някои страни с ниски приходи достъпът до интернет към момента е разкош, то развитите стопански системи към този момент мислят за цифрово бъдеще.
Това се удостоверява и от отчета Digital Economy Outlook 2020 на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР) – организицията на страните с най-развити стопански системи в света.
" Мерките за ограничение на COVID-19 пандемията засегнаха надълбоко взаимоотношенията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и раз с цифровите технологии. Навярно в никакъв случай преди нашата световна взаимозависимост от цифровите технологии не е докосвала всички аспекти на обществото – от образованието до опазването на здравето ", написа в отчета. " Споделянето и колаборацията в изследването на данните доближиха невиждани равнища. "
Зеленият курс – бонус единствено за богатите
Що се отнася до прехода към зелена стопанска система, още веднъж развитите страни са водещ фактор. Според изследване на МВФ, стимулиране на зелени инфраструктурни планове в композиция с цените на въглеродните излъчвания, може да усили международния Брутният вътрешен продукт през идващите 15 години с 0.7%, както и да сътвори милиони нови работни места.
Тази прогноза звучи добре, когато приказваме за огромни стопански системи. От позиция на страните с ниски приходи обаче, горепосоченият растеж не наподобява впечатляващ, защото те изхождат от доста ниска база. Този спомагателен напредък няма да е задоволителен за догонване на развитите страни.
Държавите, които отделят най-вече въглеродни излъчвания
Още повече, че преходът към зелена стопанска система изисква вложения на държавно равнище - нещо, което едва развитите стопански системи не могат да си разрешат. Така по административен метод се пресича стремежът на бедните страни към икономическо развиване, макар че по-богатите са постигнали равнището си точно посредством употреба на въглища и нефт, трансформирайки се в главните виновници за нездравословните излъчвания по света.
А когато страните с ниски благоприятни условия не могат да осъществят лична индустриална гражданска война, построена на база изкопаеми горива, на " помощ " ще се притекат задграничните вложители от по-богатите стопански системи.
COVID-19 пандемията и новите зелени регулации могат да усилят даже още повече дистанцията сред развитите и разрастващите се стопански системи, издигайки една нова Берлинска стена. Този път цифрова и със зелен цвят.
Автор: Мартин Леков
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ