Прогнозната обстановка по отношение на актуализацията на бюджета подсказва, че

Прогнозната конюнктура във връзка с актуализацията на бюджета подсказва, че се отива към значителен бюджетен недостиг, което ще попречи през идващите години да претендираме за влизане в Еврозоната. Това сподели в изявление за " Фокус " икономистът проф. Боян Дуранкев.

Той акцентира, че за актуализация на бюджета не е задоволително да се изискат пари, които да бъдат ориентирани нанякъде, а да се реши общата картина на стопанската система и обществото в България и то в изискванията на длъжностен, а не на постоянен кабинет.

Прогнозите на държавното управление са за стопански напредък от 3,5% за година и инфлация от 2,5%. По линия на растежа той е недооценен като опция за годината, а що се отнася до инфлацията е мощно подценена. Вече формалната инфлация е над 2%, а до края на годината остават три месеца. Неприятно е, че отстъпваме от критериите, които би трябвало да изпълняваме до приемането на страната в Еврозоната – за така наречен бюджетен недостиг, който не би трябвало да бъде над 3%, а е записано, че ще бъде 4,4%, добави той.

Прогнозната конюнктура подсказва, че стопанската система има капацитет за някаква смяна на бюджета, признат предходната година и неактуализиран към този миг, само че се отива към значителен бюджетен недостиг, което ще попречи през идващите години, минимум до 2025, да претендираме за влизане в Еврозоната. България остава единствената страна, която не е подготвила и не е предала своя вид на Плана за резистентност и в развиване, откъдето чакахме много солидна сума, при което бюджетният недостиг нямаше да бъде подобен, какъвто е сега, изясни още икономистът.

Проф. Боян Дуранкев разяснява, че Еврозоната има своите несъмнени прерогативи, измежду тях и по-солидна поддръжка при рецесии, каквато е пандемията.