Прогимназиалните учители в България се смятат за висококвалифицирани, но недооценени

...
Прогимназиалните учители в България се смятат за висококвалифицирани, но недооценени
Коментари Харесай

94% от учителите в прогимназиален етап са професионално удовлетворени от работата си

Прогимназиалните учители в България се считат за висококвалифицирани, само че недооценени от обществото, сочи изследване на интернационалното относително проучване на изискванията за преподаване и учене в разнообразни просветителни системи - TALIS (Teaching and Learning International Survey). Това стана ясно на конференция на МОН, на която бяха показани резултатите от провелото се проучване от 2008 до 2013 година в десетки страни по света. Първият цикъл на изследване е обхванал 24 страни през 2008 година, а вторият - 34 страни през 2013 година В него са взели участие по 2975 учители от 200 учебни заведения от всяка една изследвана страна (за България - 197 училища). Според проучването типичният прогимназиален преподавател в България е жена на 47 години и с 22 години трудов стаж. В поддръжка на това са данните, че през 2013 година учителите под 25 години в страната са 0,6%, до момента в който междинното равнище за TALIS е 1,9%. Преподавателите сред 25 и 29 година са 2,8% спрямо 10% междинна численост в останалите страни, тези сред 30 и 39 година у нас са 18,3%, а в чужбина са 29,2%. Педагозите на възраст сред 40 и 49 година в България са 31,6% от общата численост, до момента в който междинното равнище за изследването е 28,8%. Учителите в страната ни сред 50 и 59 година са 40,9%, а тези в чужбина - 23,8%.

 Типичното учебно заведение в България е с 345 възпитаници и 26 учители и междинна величина на паралелките от 22 възпитаници. Учителите показват, че максимален проблем им е закъсняването на учениците, следвано от бягането от час и заканите и обидите сред децата. Българските учители показват положителни равнища на професионално развиване с присъединяване в разнообразни действия, в някои от които превъзхождат задграничните си сътрудници. Според МОН финансовата поддръжка, която страната оказва на учителите, с цел да се развиват професионално, е на положително равнище, в графиката по-долу обаче се вижда, че страната ни оказва помощ на преподавателите си под междинното интернационално равнище.

 Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева съобщи, че политиката на страната ни по отношение на образованието върви в добра посока, съизмерима с тази на останалите европейски страни. Според нея МОН " съзидателно надгражда " положителните политики, заложени във времето, което ще докара до възстановяване на междинното обучение и резултатите на българчетата на интернационалните проучвания. 94% от родните преподаватели в прогимназиален стадий са професионално задоволени от работата си, което ги слага измежду челните места в класацията, само че едвам 20% от тях считат, че обществото има позитивна настройка към специалността преподавател.

 В България терзанията произтичат най-много от непрекъснато възходящата междинна възраст на учителите, основно заради незадоволителното включване на млади учители в системата, възможността от отвращение за смяна и оказване на опозиция за нововъведения измежду по-опитните учители, нехомогенното систематизиране на възпитаници от разнообразни непривилегировани групи от обществото – да вземем за пример с майчин език, друг от българския, или от обществено слаби фамилии. МОН е на мнение, че за оправянето с тези проблеми е належащо да се изготви тактика с политики, ориентирани главно към начини за привличане, насърчаване и задържане на млади учители, осигуряване на поддръжка на учителите, съобразена с техните потребности, осигуряване на спомагателна педагогическа поддръжка и запаси за преподавателите, работещи с възпитаници, за които българският език не е майчин, или които идват от обществено слаби фамилии. Кастрева разяснява, че се работи по наказванията за прикриването на мъртви души в учебните заведения и преписването на матури, само че те са в компетенцията на правосъдното министерство, а не на просветителното. Тя уточни, че за 2014 година над 500 души са разкрити като крайно непосещаващи учебно заведение, като те са най-вече измежду хората в независима и задочна форма на образование.

Фиг. 1. Области, в които учителите показват, че имат най-голяма нужда от професионално развиване.

Фиг. 2. Фактори, влияещи върху учебния климат.

Фиг. 3. Нива на присъединяване на прогимназиалните учители в действия за професионало развиване.

Фиг. 4. Финансова поддръжка за присъединяване в действия за професионално развиване.

Инфо: www.offnews.bg

Източник: uchiteli.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР