Едуард Лукас: Европа трябва да осъзнае, че Русия ще бъде проблем през следващите десетилетия
ПрофилЕдуард Лукас е английски публицист, експерт по сигурността и политик. От 1986 година отразява протичащото се в политиката, стопанската система и сигурността в Централна и Източна Европа. До 2018 година е старши редактор в сп. Economist. Сега е колумнист в The Times и анализатор в Center for European Policy Analysis (CEPA). Автор е на книгата " Новата студена война: Русия на Путин и опасността за Запада ", в която още през 2008 година написа: " Кремъл съставлява заплаха както за Русия, по този начин и за света. " ПрофилЕдуард Лукас е английски публицист, експерт по сигурността и политик. От 1986 година отразява протичащото се в политиката, стопанската система и сигурността в Централна и Източна Европа. До 2018 година е старши редактор в сп. Economist. Сега е колумнист в The Times и анализатор в Center for European Policy Analysis (CEPA). Автор е на книгата " Новата студена война: Русия на Путин и опасността за Запада ", в която още през 2008 година написа: " Кремъл съставлява заплаха както за Русия, по този начин и за света. " Дали към момента има някой, който знае какво става в главата на Владимир Путин?
Дори самият Путин не знае какво се случва в главата на Путин. В една естествена политическа система има институции, които трансформират от време на време непредвидимите и склонни към неточности мисловни процеси на водача в предвидими и ефикасни политики. В една система, която е на мястото си, президентът или министър председателят може да се е събудил и да има неприятен ден или неприятна концепция, само че системата е там, с цел да му каже: Почакай, в действителност ли смяташ да направиш това, дано да прегледаме вариантите! И това се следи в множеството демократични и даже някои властнически страни.
Това, което прави Путин обаче, е да изпразни от наличие системата за взимане на решения в Русия. И всеки гадае какво тъкмо желае шефът, всеки прави това, което счита, че той желае, и се пробва да му се хареса. Но това е изцяло непредвидимо и рисково - за нас, за Русия и за самия Путин.
Трябва ли промяна на режима в Русия, с цел да бъде спряна тази война?
Смятам, че е противоположното. По-вероятно е военни неуспехи на бойното поле да доведат или до промяна в границите на режима, или до промяна на режима. И това са две разнообразни неща. Вероятно първото, което ще стане, са военни проблеми и по-късно политически промени.
Ако попитате украинците дали биха избрали 95% от територията на страната си и НАТО, или 100%, само че без участие в НАТО, те биха избрали първото. Реклама Как бихте дефинирали една " победа " за Украйна? Тъй като има голям брой формулировки за края на тази рецесия - краткотрайно прекъсване на огъня, замразен спор и така нататък
В това има доста детайли. Някои са нужни, а други са задоволителни. Възстановяването на границите от 1991 година може да включва някаква степен на неизясненост по отношение на някои от териториите. Възможно е да си представим някакво интернационално наблюдаване като при Югославия на правата на малцинствата в Крим, както и някакъв специфичен статут на Донбас. Има място за договаряния по тези въпроси. Но на фундаментално равнище украинците желаят да почувстват, че техният териториален интегритет е спазван. Тогава остава въпросът за репарациите и военните закононарушения и дали ще има някакви поети задължения, както би желал Киев. Дали ще ги получи обаче е различен въпрос.
Но най-важни във всичко това са суверенитетът и сигурността на следвоенна Украйна. Защото няма да има смисъл в печеленото на всеки сантиметър изгубена територия, в случай че нямаш гаранции, че Русия няма да нападне още веднъж, и не си сигурен, че ще можеш да се защитиш. За мен най-важна е траекторията към участие в Европейски Съюз и НАТО и гаранциите за сигурността, които идват с нея. Мисля, че в случай че попитате украинците дали биха избрали 95% от територията на страната си и НАТО, или 100%, само че без участие в НАТО, те евентуално биха избрали първото. Ключовото е Украйна да бъде сполучлива история като политика, стопанска система и сигурност, когато спрат боевете.
Разбира се, част от това е Крим. Защото не можеш да разполагаш с всичко това, в случай че имаш съветска морска база в Севастопол. Затова ще е извънредно значима демилитаризацията на полуострова и напускането на съветските военни. Всичко това ще бъдат индикатори, когато бъдещите генерации погледнат обратно, с цел да решат дали Украйна в действителност е спечелила, или изгубила.
Ако Крим стане сложен за обитаване от позиция на руснаците и никой руснак не желае да живее там, ще се трансформира от съветски трофей в съветски пленник. Ще усилят ли обаче опитите на Киев да си върне Крим риска от съветски нуклеарен отговор?
Не би трябвало да си разрешаваме да бъдем въвлечени в този разказ за нуклеарна ескалация. Това е светогледът, който Русия преследва. Не считам, че украинците мислят, че могат да завземат назад Крим във боен смисъл. Смятам, че те ще създадат контрола на руснаците там нестабилен, тъй че Москва да би трябвало да седне на масата за договаряния. Крим е в обсега на украинските ракетни и артилерийски удари.
Реклама
Така че политическото решение ще пристигна след военните неуспехи. И в случай че Крим стане сложен за обитаване от позиция на руснаците и никой руснак не желае да живее там, ще се трансформира от съветски трофей в съветски пленник. И това може да бъде основата за бъдещи договаряния.
Лукас твърди, че Путин е изпразнил от наличие системата за взимане на решения в Русия - всеки гадае какво тъкмо желае шефът и се пробва да му се хареса Източник: Reuters Смятате ли, че продължаването на западната поддръжка ще зависи от това, което украинците реализиран при контраофанзивата?
Ако Украйна претърпяваше огромно проваляне, мисля, че Западът щеше да си каже: Почакай, в действителност ли им оказваме помощ с това ориентиране на оръжие към съдружник, който губи толкоз доста. И щеше да посъветва украинците: Вижте каква най-хубава договорка можете да постигнете. Но това не се случва. Украйна явно не губи и не виждам някакви условия, при които ще претърпи тежка загуба. Ситуацията е или война до безсилие, при която силите ще са на същите позиции идната година, или проваляне към съветски неуспехи.
Твърдият краен период за Украйна е януари 2025 година, в случай че имаме Доналд Тръмп за президент в Съединени американски щати. Защото в случай че американците врътнат кранчето на военните доставки, ще се озовем в доста друга обстановка, защото европейците не разполагат с ресурсите, с цел да запълнят оставената празнота. Ако стартира да се вижда, че Тръмп ще завоюва, тогава Украйна ще бъде изправена пред много тежки ограничавания във връзка с външната поддръжка.
Ситуацията е или война до безсилие, при която силите ще са на същите позиции идната година, или проваляне към съветски неуспехи. Как тази война трансформира Европа? Дали събуждането за енергийната взаимозависимост и отбранителната беззащитност на континента ще остави трайни следи?
Това е трансформиращ миг за Европа. И въпреки да се чуват отзиви, че континентът е можел да направи повече по-рано, фактът, че направи, каквото направи, към този момент е задоволително впечатляващ. Виждаме Европейската комисия да поема ролята на същински геополитически състезател, към Украйна са ориентирани огромни количества европейски пари, Германия изоставя своята хероинова взаимозависимост от съветския газ. Това е изумително ниво на единение. Не съм очаквал, че новият италиански министър председател Джорджа Мелони ще бъде подобен покровител на Киев. Имаме известни проблеми с Унгария, може би в случай че се вгледаме по-задълбочено, и с Кипър. Но като цяло Европа се изправи против провокациите по метод, по който сподели, че европесимистите бъркат. Въз основа на 2007 година, 2008 година, 2014 година не смятах, че континентът ще реагира толкоз изрично.
Дори самият Путин не знае какво се случва в главата на Путин. В една естествена политическа система има институции, които трансформират от време на време непредвидимите и склонни към неточности мисловни процеси на водача в предвидими и ефикасни политики. В една система, която е на мястото си, президентът или министър председателят може да се е събудил и да има неприятен ден или неприятна концепция, само че системата е там, с цел да му каже: Почакай, в действителност ли смяташ да направиш това, дано да прегледаме вариантите! И това се следи в множеството демократични и даже някои властнически страни.
Това, което прави Путин обаче, е да изпразни от наличие системата за взимане на решения в Русия. И всеки гадае какво тъкмо желае шефът, всеки прави това, което счита, че той желае, и се пробва да му се хареса. Но това е изцяло непредвидимо и рисково - за нас, за Русия и за самия Путин.
Трябва ли промяна на режима в Русия, с цел да бъде спряна тази война?
Смятам, че е противоположното. По-вероятно е военни неуспехи на бойното поле да доведат или до промяна в границите на режима, или до промяна на режима. И това са две разнообразни неща. Вероятно първото, което ще стане, са военни проблеми и по-късно политически промени.
Ако попитате украинците дали биха избрали 95% от територията на страната си и НАТО, или 100%, само че без участие в НАТО, те биха избрали първото. Реклама Как бихте дефинирали една " победа " за Украйна? Тъй като има голям брой формулировки за края на тази рецесия - краткотрайно прекъсване на огъня, замразен спор и така нататък
В това има доста детайли. Някои са нужни, а други са задоволителни. Възстановяването на границите от 1991 година може да включва някаква степен на неизясненост по отношение на някои от териториите. Възможно е да си представим някакво интернационално наблюдаване като при Югославия на правата на малцинствата в Крим, както и някакъв специфичен статут на Донбас. Има място за договаряния по тези въпроси. Но на фундаментално равнище украинците желаят да почувстват, че техният териториален интегритет е спазван. Тогава остава въпросът за репарациите и военните закононарушения и дали ще има някакви поети задължения, както би желал Киев. Дали ще ги получи обаче е различен въпрос.
Но най-важни във всичко това са суверенитетът и сигурността на следвоенна Украйна. Защото няма да има смисъл в печеленото на всеки сантиметър изгубена територия, в случай че нямаш гаранции, че Русия няма да нападне още веднъж, и не си сигурен, че ще можеш да се защитиш. За мен най-важна е траекторията към участие в Европейски Съюз и НАТО и гаранциите за сигурността, които идват с нея. Мисля, че в случай че попитате украинците дали биха избрали 95% от територията на страната си и НАТО, или 100%, само че без участие в НАТО, те евентуално биха избрали първото. Ключовото е Украйна да бъде сполучлива история като политика, стопанска система и сигурност, когато спрат боевете.
Разбира се, част от това е Крим. Защото не можеш да разполагаш с всичко това, в случай че имаш съветска морска база в Севастопол. Затова ще е извънредно значима демилитаризацията на полуострова и напускането на съветските военни. Всичко това ще бъдат индикатори, когато бъдещите генерации погледнат обратно, с цел да решат дали Украйна в действителност е спечелила, или изгубила.
Ако Крим стане сложен за обитаване от позиция на руснаците и никой руснак не желае да живее там, ще се трансформира от съветски трофей в съветски пленник. Ще усилят ли обаче опитите на Киев да си върне Крим риска от съветски нуклеарен отговор?
Не би трябвало да си разрешаваме да бъдем въвлечени в този разказ за нуклеарна ескалация. Това е светогледът, който Русия преследва. Не считам, че украинците мислят, че могат да завземат назад Крим във боен смисъл. Смятам, че те ще създадат контрола на руснаците там нестабилен, тъй че Москва да би трябвало да седне на масата за договаряния. Крим е в обсега на украинските ракетни и артилерийски удари.
Реклама
Така че политическото решение ще пристигна след военните неуспехи. И в случай че Крим стане сложен за обитаване от позиция на руснаците и никой руснак не желае да живее там, ще се трансформира от съветски трофей в съветски пленник. И това може да бъде основата за бъдещи договаряния.
Лукас твърди, че Путин е изпразнил от наличие системата за взимане на решения в Русия - всеки гадае какво тъкмо желае шефът и се пробва да му се хареса Източник: Reuters Смятате ли, че продължаването на западната поддръжка ще зависи от това, което украинците реализиран при контраофанзивата?
Ако Украйна претърпяваше огромно проваляне, мисля, че Западът щеше да си каже: Почакай, в действителност ли им оказваме помощ с това ориентиране на оръжие към съдружник, който губи толкоз доста. И щеше да посъветва украинците: Вижте каква най-хубава договорка можете да постигнете. Но това не се случва. Украйна явно не губи и не виждам някакви условия, при които ще претърпи тежка загуба. Ситуацията е или война до безсилие, при която силите ще са на същите позиции идната година, или проваляне към съветски неуспехи.
Твърдият краен период за Украйна е януари 2025 година, в случай че имаме Доналд Тръмп за президент в Съединени американски щати. Защото в случай че американците врътнат кранчето на военните доставки, ще се озовем в доста друга обстановка, защото европейците не разполагат с ресурсите, с цел да запълнят оставената празнота. Ако стартира да се вижда, че Тръмп ще завоюва, тогава Украйна ще бъде изправена пред много тежки ограничавания във връзка с външната поддръжка.
Ситуацията е или война до безсилие, при която силите ще са на същите позиции идната година, или проваляне към съветски неуспехи. Как тази война трансформира Европа? Дали събуждането за енергийната взаимозависимост и отбранителната беззащитност на континента ще остави трайни следи?
Това е трансформиращ миг за Европа. И въпреки да се чуват отзиви, че континентът е можел да направи повече по-рано, фактът, че направи, каквото направи, към този момент е задоволително впечатляващ. Виждаме Европейската комисия да поема ролята на същински геополитически състезател, към Украйна са ориентирани огромни количества европейски пари, Германия изоставя своята хероинова взаимозависимост от съветския газ. Това е изумително ниво на единение. Не съм очаквал, че новият италиански министър председател Джорджа Мелони ще бъде подобен покровител на Киев. Имаме известни проблеми с Унгария, може би в случай че се вгледаме по-задълбочено, и с Кипър. Но като цяло Европа се изправи против провокациите по метод, по който сподели, че европесимистите бъркат. Въз основа на 2007 година, 2008 година, 2014 година не смятах, че континентът ще реагира толкоз изрично.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ