Ние сме създадени, за да се допълваме взаимно на много дълбоко ниво - ДЕЗМЪНД ТУТУ
Професорът по теология Дезмънд Туту (род. 1931) получава Нобеловата премия за 1984 “за своята битка против расовата дискриминация в ЮАР ”. През 1978 Дезмънд Туту е определен за общоприет секретар на Южноафриканския съвет на църквите. През 1986 той става архиепископ. Понастоящем той живее в Кейптаун (ЮАР) и е професор по теология в университетите в Кембридж (Масачусетс) и Атланта (Джорджия).
Така сме основани. Програмирани сме да бъдем състрадателни. Създадени сме да се грижим за другите и да сме великодушни един към различен.
Линеем, когато е невероятно да поддържаме връзка. Отчасти тъкмо поради това строгият тъмничен затвор е така ужасяващо наказване. Зависим от другите, с цел да сме изцяло себе си.
У нас, в ЮАР, имаме едно разбиране – убунту (ubunto). Това значи „ човек е човек с помощта на другите хора “. Според убунту, когато имам коричка самун, за мен е добре да я споделя с теб.
Защото в последна сметка никой не е пристигнал самичък на този свят. За да ни има, сме имали потребност от двама души.
Библията, свещената книга и за евреите, и за християните, споделя една красива история. Бог споделил: „ Не е добре за Адам да бъде самичък. “
И осъзнаваш, че по напълно явен метод ние сме основани, с цел да се допълваме взаимно на доста надълбоко равнище. Такава е природата на нещата.
Ето, аз не бих могъл да приказвам по метода, по който приказвам, да вървя, да мисля като човешко създание, в случай че не бях научил това от други човешки същества.
Ние всички принадлежим на тази деликатна мрежа. И това е извънредно мъдро…
За страдание, в днешния свят имаме податливост да оставаме слепи за връзките между тях, до момента в който не се случи някое огромно злощастие.
Тогава откриваме, че ни е грижа за хората в Тимбукту, които в никакъв случай не сме срещали, а и евентуално няма да срещнем, до момента в който не пристигна време да се съберем в отвъдното.
При все това отваряме сърцето си. Даваме им неща, с които да им помогнем, тъй като разбираме, че сме свързани. И можем да бъдем човешки същества само когато сме дружно.
Бог е общественост, задруга. След като сме основани от Бог, основани сме, с цел да процъфтяваме. А процъфтяваме в общественост.
Когато се фокусираме единствено в себе си, когато мислим единствено за нас, можем да сме изцяло сигурни, че един ден в душата си ще открием дълбока, доста дълбока незадоволеност.
