Кратки разкази от ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ
ПРОФ. ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ, д.м.н., е създател и съавтор в над 590 научни труда, на над 19 художествени книги и други Написал е 20 сюжета за документални, игрални и научно-популярни филми. Председател е на Българското здравно сдружение по остеопороза и остеоартроза и на Съюза на писателите лекари в България " Димитър Димов ", заместник-председател на Българското сдружение по ревматология, заместник-секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите писатели). Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Съюза на българските кино дейци - секция " Сценаристи ", Съюза на публицистите в България, Българската асоциация на филмовите, театралните и радиосценаристите и други Отличен е с 65 национални и интернационалните номинации и награди, като 30 от тях са за литература, измежду които " Димитър Димов " и " Георги Караславов ".
СТАРЕЦЪТ И ГЪЛЪБИТЕ
Всеки път, когато отивах да търча, го виждах на пейката при входа на парка - изпит, изгърбен, в посивял костюм, осемдесет и няколко годишен, заобиколен от ято гълъби. Имаше всевъзможни - шарени, сиви, черни, бели... Суетяха се, перпеляха, гукаха към краката му, оправяха с човка перата на гърдите си и покриваха земята с пух. Кацаха на пейката до него и пърхаха с крила. После се връщаха на земята. Накокошинваха се, въртяха се в кръг и гърлено и надълбоко гукаха, с цел да впечатлят женските. Те не им обръщаха внимание и кълвяха нещо по земята. Той ги гледаше, главата му леко потрепваше, бастунчето тъмнееше сред краката му.
Един ден излязох по-рано от нормалното. Видях го да поема от продавачката на количката кифла в амбалажна хартия и да прибира стотинките в портмонето си. Бастунчето висеше на китката му. Обърна се и потегли към входа на парка.
Гълъбите го чакаха пред пейката. Видяха го, запляскаха с крила, разхвърчаха се, още веднъж накацаха на земята и загукаха нетърпеливо. Мъжките не помниха да ухажват женските и се запровираха сред другите, с цел да са по-близо до краката му. Той седна на мястото си, отчупи парченце от кифлата, разрони го с костеливите си, разтреперани пръсти и поръси земята с кафяви кифлени трошици. Гълъбите се нахвърлиха и за секунди ги изкълваха. Така няколко пъти. После той извади от джоба на сакото си найлонов плик, загъна остатъка от кифлата и го пъхна деликатно в джоба на сакото си. Не разбрах за какво прибра кифлата - с цел да я орони и даде на гълъбите на идващия ден, да я резервира за себе си за закуска или да я занесе на някой, който го чака у дома...
ТАТКО, ТАТКО...
Татко, баща - застана против мен три-четири годишен синеок малчуган, обърна се и се смеси с другите деца от детската градина - чакаха родителите си да ги отведат у дома.
Взех сина ми и тръгнахме.
Татко, баща - прозвуча зад мен.
Обърнах се - хлапакът бе застанал против висок мъж и го гледаше със сините си очи отдолу-нагоре. Смееше се и подскачаше на място. Обърна се и избяга при другите деца. Продължи да се смее и да скача.
На идната заран попитах възпитателката за какво малчуганът споделя " баща " на непознатите татковци.
Не осъзнава смисъла на думата " баща " - сподели тя.
Как по този начин? - попитах аз.
Родителите се развели, преди да се роди - отговори тя.
Погледнах встрани. Хлапакът се гонеше с другите деца из двора на градината.
ВЕТЕРАНЪТ
С маскировъчна избеляла униформа, бели коси до раменете и сиви, безизразни очи ветеранът седеше на пейката в парка до кошчето с отпадък, отпиваше бира от пластмасова бутилка и хвърляше ядки на катеричките в краката си. На гърдите му тъмнееше ръждясал кръст за смелост.
Какво мислиш за убитите по бойните полета? - седнах до него и посегнах към бутилката с бира.
За мъртвите нещастието стартира с мобилизацията и свършва на бойното поле - отговори той.
А за живите? - отпих от бирата и му върнах бутилката.
И за живите нещастието стартира с мобилизацията, само че продължава до края на живота - отпи и добави: - Войната трансформира и мъртвите, и живите в животни.
Какво разбра след толкоз победи? - показах кръста на гърдите му.
Във войната няма спечелили, има единствено победени - отговори той.
Как по този начин? - продължих да запитвам.
Убитият губи живота си на бойното поле, а оживелият душата си. Аз съм от оживелите - избърса с длан устните си и хвърли бутилката в кошчето до себе си. /> Творбите в новата книга на Златимир Коларов " Кеш. Балада за късия роман. Много къси разкази ", изд. КЛМН (2025), са книжовен опит текстът да се свие оптимално, без да се изгуби въздействащата мощ. Най-късият роман е четири реда, най-дългият е една машинописна страница. Подредени са в четири елементи по 10 описа, разграничени от пет фрагмента от есе " Балада за късия роман ", което да държи разказите компактно притиснати един към различен като перли в огърлица, с цел да не се разпилеят по земята. Идеята е, че не размерът, а наличието трансформира текста в роман, че разказът е оттатък това, което е написано. В премълчаното, в неказаното, в стаеното са отзвукът и провокацията да се замислим и да се променим към по-добро.
СТАРЕЦЪТ И ГЪЛЪБИТЕ
Всеки път, когато отивах да търча, го виждах на пейката при входа на парка - изпит, изгърбен, в посивял костюм, осемдесет и няколко годишен, заобиколен от ято гълъби. Имаше всевъзможни - шарени, сиви, черни, бели... Суетяха се, перпеляха, гукаха към краката му, оправяха с човка перата на гърдите си и покриваха земята с пух. Кацаха на пейката до него и пърхаха с крила. После се връщаха на земята. Накокошинваха се, въртяха се в кръг и гърлено и надълбоко гукаха, с цел да впечатлят женските. Те не им обръщаха внимание и кълвяха нещо по земята. Той ги гледаше, главата му леко потрепваше, бастунчето тъмнееше сред краката му.
Един ден излязох по-рано от нормалното. Видях го да поема от продавачката на количката кифла в амбалажна хартия и да прибира стотинките в портмонето си. Бастунчето висеше на китката му. Обърна се и потегли към входа на парка.
Гълъбите го чакаха пред пейката. Видяха го, запляскаха с крила, разхвърчаха се, още веднъж накацаха на земята и загукаха нетърпеливо. Мъжките не помниха да ухажват женските и се запровираха сред другите, с цел да са по-близо до краката му. Той седна на мястото си, отчупи парченце от кифлата, разрони го с костеливите си, разтреперани пръсти и поръси земята с кафяви кифлени трошици. Гълъбите се нахвърлиха и за секунди ги изкълваха. Така няколко пъти. После той извади от джоба на сакото си найлонов плик, загъна остатъка от кифлата и го пъхна деликатно в джоба на сакото си. Не разбрах за какво прибра кифлата - с цел да я орони и даде на гълъбите на идващия ден, да я резервира за себе си за закуска или да я занесе на някой, който го чака у дома...
ТАТКО, ТАТКО...
Татко, баща - застана против мен три-четири годишен синеок малчуган, обърна се и се смеси с другите деца от детската градина - чакаха родителите си да ги отведат у дома.
Взех сина ми и тръгнахме.
Татко, баща - прозвуча зад мен.
Обърнах се - хлапакът бе застанал против висок мъж и го гледаше със сините си очи отдолу-нагоре. Смееше се и подскачаше на място. Обърна се и избяга при другите деца. Продължи да се смее и да скача.
На идната заран попитах възпитателката за какво малчуганът споделя " баща " на непознатите татковци.
Не осъзнава смисъла на думата " баща " - сподели тя.
Как по този начин? - попитах аз.
Родителите се развели, преди да се роди - отговори тя.
Погледнах встрани. Хлапакът се гонеше с другите деца из двора на градината.
ВЕТЕРАНЪТ
С маскировъчна избеляла униформа, бели коси до раменете и сиви, безизразни очи ветеранът седеше на пейката в парка до кошчето с отпадък, отпиваше бира от пластмасова бутилка и хвърляше ядки на катеричките в краката си. На гърдите му тъмнееше ръждясал кръст за смелост.
Какво мислиш за убитите по бойните полета? - седнах до него и посегнах към бутилката с бира.
За мъртвите нещастието стартира с мобилизацията и свършва на бойното поле - отговори той.
А за живите? - отпих от бирата и му върнах бутилката.
И за живите нещастието стартира с мобилизацията, само че продължава до края на живота - отпи и добави: - Войната трансформира и мъртвите, и живите в животни.
Какво разбра след толкоз победи? - показах кръста на гърдите му.
Във войната няма спечелили, има единствено победени - отговори той.
Как по този начин? - продължих да запитвам.
Убитият губи живота си на бойното поле, а оживелият душата си. Аз съм от оживелите - избърса с длан устните си и хвърли бутилката в кошчето до себе си. /> Творбите в новата книга на Златимир Коларов " Кеш. Балада за късия роман. Много къси разкази ", изд. КЛМН (2025), са книжовен опит текстът да се свие оптимално, без да се изгуби въздействащата мощ. Най-късият роман е четири реда, най-дългият е една машинописна страница. Подредени са в четири елементи по 10 описа, разграничени от пет фрагмента от есе " Балада за късия роман ", което да държи разказите компактно притиснати един към различен като перли в огърлица, с цел да не се разпилеят по земята. Идеята е, че не размерът, а наличието трансформира текста в роман, че разказът е оттатък това, което е написано. В премълчаното, в неказаното, в стаеното са отзвукът и провокацията да се замислим и да се променим към по-добро.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ