Добър ум, който прилага знанието, прави човека разумно същество, подготвено за живота
Проф. Венелин Терзиев насочва своя привет към българските учители във връзка 24 май – Денят на българската култура и култура и на славянската книжовност:
Със основаването на света се появява и индивидът. Още от раждането си той стартира да се бори за своето място в обществото. Преминава през доста тествания, с цел да се построи като персона. В продължение на години помъдрява и се трансформира в рационално създание, готово да понесе отговорността за постъпките си и да преодолее всички трудности, които му изпраща Бог. Човекът не се ражда теоретичен, учи го животът. И колкото по-мъдър е един човек, толкоз по-добро държание има. Мъдростта просветлява лицето на индивида. Човек може да придобие необятна осведоменост, може да бъде най-правилно насочен в практическия си живот. Това е потребно за него, само че дали е задоволително – не се знае. Мъдрият освен ползва знанието си в живота, самичък той основава това познание. На него са известни аргументите за протичащото се в света. Той планува крайните резултати, повлиява върху развиването на събитията.
Мъдрият живее в света и в това време е над света. Той може да се дистанцира от него, да го огледа от горната страна или отвред, може да го вмести в мозъка си. Мъдростта ни оказва помощ да се ориентираме в действителността, в която живеем, и в това време – да се съобразяваме с правилата на общността. Защото всеки от нас има разум, само че не всеки знае по какъв начин да го употребява, а счита, че откакто е интелигентен, е съвършеният и може всичко.
Това надалеч не е по този начин, тъй като не е задоволително да имаш добър разум. Далеч по-важно е добре да го прилагаш. Умът може да ни помогне при разрешаването на избрани обстановки. Чрез мозъка си можем да спасим човешки живот, да спечелим доверието на избрани персони, да успеем в живота – в персонален и професионален проект, само че и да създадем неща, за които може да съжаляваме след това. Умът може да ни послужи в учебно заведение, в университета, в работата… Трябва да внимаваме по какъв начин използваме мозъка си. Знанието е висока цел на хората. Именно то, знанието, им обезпечава рационален и сполучлив живот. Стремежът към познание се стимулира освен от неговата полза. Особено основни са задачите, за които ще се употребява, както и моралните съображения, с които подхождаме към неговото придобиване. Затова и придобиването на познание би трябвало да се предшества от израстване – морално и интелектуално, с ясни показа за следствията от делата на индивида. Понякога се случва, стремежът към познание да докара до възгордяване на неблагородния човек.
Само по себе си знанието е мощ. Чрез него човек може да се осъществя във всички области на науката и да се трансформира в най-хубавия експерт. Защото то е самоцелно богатство, за което човек би трябвало да се труди повече, в сравнение с за спечелването на сребро и злато. Със знанието не могат да се сравнят нито скъпоценните камъни, нито блясъкът на царските дворци. Всички тези полезности украсяват тялото на индивида, а знанието е постоянно бижу на безсмъртния дух. Плодовете на знанието личат в рационалните каузи и житейските триумфи, само че най-ярко се демонстрират в спокойствието на духа – висша зряла възраст на човешката дарба да съжителства с хората като с братя. Знанието можем да назовем още дърво за живот на ония, които го получават. То удовлетворява духовните потребности на хората и ги храни. Знанието е залог за безконечен живот. Подтиква хората към персонално съвършенство, въодушевява човешкото творчество и придвижва международния прогрес. Комбинацията или съчетанието от добър разум, който ползва знанието, вършат индивида рационално създание, квалифицирано за живота. Вярвайте в себе си и във вашите благоприятни условия, само че не прекалявайте! Бъдете такива, каквито сте!
Николай Гочев в едно свое изложение беше написал:
"...Много са хората, които стартират да учат нещо и то да учат с години. Човек подозира, че може да стигне до познание бързо – прочита някоя книга, учи език, чува имена на хора, прочули се като знаещи („ учени “), слуша нечии изложби („ лекции “) по елементи от някаква просвета. Или пък просто се среща с някои, минаващи за учени, беседва с тях. Може би в душата на подобен човек пораства фантазия – да бъде „ академик “ (интелигентен, образован). Но този път е сложен, и прекомерно постоянно изисква да се взимат решения – какво и какъв брой да върша и от какво и какъв брой да се откажа. И по какъв начин въпреки всичко наподобява знанието, което желая? Днес има организации, наречени учебни заведения и университети. Те оферират цяла система за придобиване на познания. Но това, в случай че погледнем към цялата история, е неотдавна. Платон не е приключил нищо, сходно на университет. Авторът на „ Премъдрост Соломонова “ – също. Достоевски е учил за инженер, само че тъкмо това обучение не проличава да е послужило в писателската му работа. Тези тримата обаче са напълно образовани хора. Аз познавам мнозина, които са прекарали живота си около някакви действия, свързани с образованието (четене, говорене пред обучаеми, писане и издаване на публикации, есета, книги, преводи и др.). Те са на друга възраст, нямам поради единствено най-възрастните. Трудно е да се каже кои от тях са образовани. Но си мисля, че някои, и то не малко, живеят с чувството, че са претърпели крах по този път – че не са съумели „ да се изучат “.
Възможно е подобен човек да си споделя (или единствено да усеща, въпреки и без да изрича на глас) следното: „ Ако аз съм просветен, то по какъв начин може да се твърди, че от образованието има изгода? Та аз по себе си виждам, че изгода няма – ето, нито съм богат, нито ме почитат, нито съм благополучен. Нима съм академик? Та аз просто дублирам думи. Ако „ огромните “ учени са такива като мен, кое им е „ огромното “? Те, в случай че съществуват, по-скоро не са такива като мен. Значи съм се объркал, не съм схванал какво би трябвало да се прави. “
Накрая бих желал да споделим една мисъл на Стив Джобс, която добре разказва нашето ежедневие…
„ За лудите, за другите, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за тези, които виждат нещата по друг метод – те не обичат… правилата… Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, само че единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, тъй като те трансформират нещата… Те бутат човечеството напред и въпреки и някои да ги считат за луди, ние виждаме в тях гении, тъй като тези, които са задоволително луди, с цел да мислят, че могат да трансформират света, са тези, които в действителност го вършат. “
Нашата скромна причина да се обърнем към Вас e обвързвана преди всичко с уважението ни към българския преподавател, чиято задача е да води обществото в неговото развиване, както и персонално към всички Вас за това, че успявате да съхраните Храма на Българското обучение и просвета в едно много комплицирано и спорно време!
С благопожелание да бъдете здрави, мощни! Пазете и бъдете Храм на мъдростта!
Честит 24 май!
Проф. Венелин Терзиев е лекар на науките по „ Национална сигурност “, научна компетентност „ Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане “ в Националния боен университет „ Васил Левски “ – гр. Велико Търново, лекар на икономическите науки по научна компетентност „ Финанси “ в Стопанската академия „ Димитър Апостолов Ценов “ – гр. Свищов, лекар на обществените науки на Бургаския свободен университет. Проф. Венелин Терзиев е постоянен професор във Военната академия „ Георги Стойков Раковски “ – София и Русенския университет „ Ангел Кънчев “, основен теоретичен секретар в Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Канев “ АД – гр. Русе.
Със основаването на света се появява и индивидът. Още от раждането си той стартира да се бори за своето място в обществото. Преминава през доста тествания, с цел да се построи като персона. В продължение на години помъдрява и се трансформира в рационално създание, готово да понесе отговорността за постъпките си и да преодолее всички трудности, които му изпраща Бог. Човекът не се ражда теоретичен, учи го животът. И колкото по-мъдър е един човек, толкоз по-добро държание има. Мъдростта просветлява лицето на индивида. Човек може да придобие необятна осведоменост, може да бъде най-правилно насочен в практическия си живот. Това е потребно за него, само че дали е задоволително – не се знае. Мъдрият освен ползва знанието си в живота, самичък той основава това познание. На него са известни аргументите за протичащото се в света. Той планува крайните резултати, повлиява върху развиването на събитията.
Мъдрият живее в света и в това време е над света. Той може да се дистанцира от него, да го огледа от горната страна или отвред, може да го вмести в мозъка си. Мъдростта ни оказва помощ да се ориентираме в действителността, в която живеем, и в това време – да се съобразяваме с правилата на общността. Защото всеки от нас има разум, само че не всеки знае по какъв начин да го употребява, а счита, че откакто е интелигентен, е съвършеният и може всичко.
Това надалеч не е по този начин, тъй като не е задоволително да имаш добър разум. Далеч по-важно е добре да го прилагаш. Умът може да ни помогне при разрешаването на избрани обстановки. Чрез мозъка си можем да спасим човешки живот, да спечелим доверието на избрани персони, да успеем в живота – в персонален и професионален проект, само че и да създадем неща, за които може да съжаляваме след това. Умът може да ни послужи в учебно заведение, в университета, в работата… Трябва да внимаваме по какъв начин използваме мозъка си. Знанието е висока цел на хората. Именно то, знанието, им обезпечава рационален и сполучлив живот. Стремежът към познание се стимулира освен от неговата полза. Особено основни са задачите, за които ще се употребява, както и моралните съображения, с които подхождаме към неговото придобиване. Затова и придобиването на познание би трябвало да се предшества от израстване – морално и интелектуално, с ясни показа за следствията от делата на индивида. Понякога се случва, стремежът към познание да докара до възгордяване на неблагородния човек.
Само по себе си знанието е мощ. Чрез него човек може да се осъществя във всички области на науката и да се трансформира в най-хубавия експерт. Защото то е самоцелно богатство, за което човек би трябвало да се труди повече, в сравнение с за спечелването на сребро и злато. Със знанието не могат да се сравнят нито скъпоценните камъни, нито блясъкът на царските дворци. Всички тези полезности украсяват тялото на индивида, а знанието е постоянно бижу на безсмъртния дух. Плодовете на знанието личат в рационалните каузи и житейските триумфи, само че най-ярко се демонстрират в спокойствието на духа – висша зряла възраст на човешката дарба да съжителства с хората като с братя. Знанието можем да назовем още дърво за живот на ония, които го получават. То удовлетворява духовните потребности на хората и ги храни. Знанието е залог за безконечен живот. Подтиква хората към персонално съвършенство, въодушевява човешкото творчество и придвижва международния прогрес. Комбинацията или съчетанието от добър разум, който ползва знанието, вършат индивида рационално създание, квалифицирано за живота. Вярвайте в себе си и във вашите благоприятни условия, само че не прекалявайте! Бъдете такива, каквито сте!
Николай Гочев в едно свое изложение беше написал:
"...Много са хората, които стартират да учат нещо и то да учат с години. Човек подозира, че може да стигне до познание бързо – прочита някоя книга, учи език, чува имена на хора, прочули се като знаещи („ учени “), слуша нечии изложби („ лекции “) по елементи от някаква просвета. Или пък просто се среща с някои, минаващи за учени, беседва с тях. Може би в душата на подобен човек пораства фантазия – да бъде „ академик “ (интелигентен, образован). Но този път е сложен, и прекомерно постоянно изисква да се взимат решения – какво и какъв брой да върша и от какво и какъв брой да се откажа. И по какъв начин въпреки всичко наподобява знанието, което желая? Днес има организации, наречени учебни заведения и университети. Те оферират цяла система за придобиване на познания. Но това, в случай че погледнем към цялата история, е неотдавна. Платон не е приключил нищо, сходно на университет. Авторът на „ Премъдрост Соломонова “ – също. Достоевски е учил за инженер, само че тъкмо това обучение не проличава да е послужило в писателската му работа. Тези тримата обаче са напълно образовани хора. Аз познавам мнозина, които са прекарали живота си около някакви действия, свързани с образованието (четене, говорене пред обучаеми, писане и издаване на публикации, есета, книги, преводи и др.). Те са на друга възраст, нямам поради единствено най-възрастните. Трудно е да се каже кои от тях са образовани. Но си мисля, че някои, и то не малко, живеят с чувството, че са претърпели крах по този път – че не са съумели „ да се изучат “.
Възможно е подобен човек да си споделя (или единствено да усеща, въпреки и без да изрича на глас) следното: „ Ако аз съм просветен, то по какъв начин може да се твърди, че от образованието има изгода? Та аз по себе си виждам, че изгода няма – ето, нито съм богат, нито ме почитат, нито съм благополучен. Нима съм академик? Та аз просто дублирам думи. Ако „ огромните “ учени са такива като мен, кое им е „ огромното “? Те, в случай че съществуват, по-скоро не са такива като мен. Значи съм се объркал, не съм схванал какво би трябвало да се прави. “
Накрая бих желал да споделим една мисъл на Стив Джобс, която добре разказва нашето ежедневие…
„ За лудите, за другите, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за тези, които виждат нещата по друг метод – те не обичат… правилата… Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, само че единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, тъй като те трансформират нещата… Те бутат човечеството напред и въпреки и някои да ги считат за луди, ние виждаме в тях гении, тъй като тези, които са задоволително луди, с цел да мислят, че могат да трансформират света, са тези, които в действителност го вършат. “
Нашата скромна причина да се обърнем към Вас e обвързвана преди всичко с уважението ни към българския преподавател, чиято задача е да води обществото в неговото развиване, както и персонално към всички Вас за това, че успявате да съхраните Храма на Българското обучение и просвета в едно много комплицирано и спорно време!
С благопожелание да бъдете здрави, мощни! Пазете и бъдете Храм на мъдростта!
Честит 24 май!
Проф. Венелин Терзиев е лекар на науките по „ Национална сигурност “, научна компетентност „ Организация и ръководство отвън сферата на материалното произвеждане “ в Националния боен университет „ Васил Левски “ – гр. Велико Търново, лекар на икономическите науки по научна компетентност „ Финанси “ в Стопанската академия „ Димитър Апостолов Ценов “ – гр. Свищов, лекар на обществените науки на Бургаския свободен университет. Проф. Венелин Терзиев е постоянен професор във Военната академия „ Георги Стойков Раковски “ – София и Русенския университет „ Ангел Кънчев “, основен теоретичен секретар в Университетската многопрофилна болница за интензивно лекуване „ Канев “ АД – гр. Русе.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ