Проф. Тодор Кантарджиев е на първа линия в борбата с

Проф. Тодор Кантарджиев е на първа линия в битката с ковид от март месец насам и българите привикнаха с ежедневното му наличие на телевизионния екран като член на Националния действен щаб за битка с Ковид-19. Кантарджиев е топимунулог, микробиолог и потомствен доктор със забележителна кариера, само че рядко приказва за персоналния си живот.

Само преди месец професорът навърши 65 години, а най-големият подарък за персоналния му празник е появяването на първородния му внук Тодор, с който го подариха синът му Весел Кантарджиев – влиятелен доктор като татко си с триумфи в специалността, и неговата половинка Илиана.

Проф. Кантарджиев споделя, че е благополучен татко и дядо, само че животът му е взел доста. Най-голямата му загуба в персонален проект е тази на починалата му брачната половинка Таня, с която се срещат и влюбват още като младежи. Запознават се в Медицинския университет, където били състуденти.

" Тя беше в 12-а група, аз в 11-а. Бях по-голям, тъй като имаше наложителна работа в казармата по тези години. Иначе студентска обич. Но то си беше обикновено това. Доста фамилии се сътвориха по време на следването “, връща лентата лекарят. За жена си той разкрива, че е била прелестен рентгенолог, а около нея и той се научил да разчита рентгенови фотоси, за което другари го молели и до през днешния ден. Първите години от брака им били и хубави, и сложни. " Жена ми, когато стартира работа, тъй като тя приключи една година по-късно, с цел да гледа сина ни – беше се родил, та тя стартира като аспирант след конкурс със 110 лв. заплата. Иначе лекарите започвахме със 155 лв.. Първо бях в Белово – през 1981 година, Боже, какъв брой неща ми минаха през главата, по-късно се явих на конкурс във ВМА. И по този начин започнах “, споделя Кантарджиев. Днес той има три специалности.

" Аз съм микробиолог със специалности " Клинична имунология " и " Епидемиология “, а още през 1978 година бях един от дребното кръжочници по вирусология “, разяснява професорът, спечелил доверието на българите.

Извън медицината, която е негово предопределение, той има всестранни ползи. Малцина знаят, че като по-млад е упражнявал джудо.

" Не че не ядяхме и ние пердах, само че тимът на Медицинска академия стигна до републиканското състезание по джудо. Маса сътрудници от тима в този момент са професори. Професор Добрин Свинаров ми беше спаринг сътрудник. Той в този момент управлява Катедрата по клинична лаборатория на Медицинския университет в София. Един от най-хубавите наши ревматолози проф. Златимир Коларов също бе от тима ни по джудо. И още редица професори. Тренирахме три пъти седмично, а вечер, откакто си на тренировки от 18 до към 21 часа, след това не можеш да се прибереш у дома. Трудно се качвах до шестия етаж на тавана със сака. Но толкоз ни беше забавно, че и в събота се събирахме “, споделя проф. Кантарджиев, който още помни хватките от бойния спорт. Другата му огромна пристрастеност е лулата, която обича да пуши понякога, а също така е фен на животните, има свое куче, на което наложително всеки ден отделя време за разходки на открито.

Топимунологът не крои проекти за бъдещето на своя внук, само че ще се радва, в случай че и той някой ден тръгне по пътя на медицината. В рода Кантарджиеви, който е на 300 години, има редица изявени лекари, включително и синът на професора, който оглавява дерматологичната клиника към ВМА. Макар да е към този момент дядо и неотдавна да отпразнува 65, Тодор Кантарджиев е безапелационен, че не е подготвен за пенсия и ще продължава да бъде деен, до момента в който може.