Само един уверен в себе си Запад може да повлияе на посоката на Русия
Проф. Стефан Колев, учител по стопанска система в Унивеситета по приложни науки в Цвикау, Германия, в публикация, оповестена във " Франкфуртер алгемайне цайтунг " под заглавие " Нов мит за Запада "
В началото на доста публични и стопански системи е залегнал основополагащ мит. Ваймарската и Федералната република, Съединените Щати, Европейският съюз: всички те имат своите истории и облици от етапа на тяхното учредяване, които оформят идентичността им за дълъг интервал. Такъв вид легенди могат да избледнеят и да изчезнат изцяло от груповата памет, само че също и да се преобразуват и да бъдат образувани още веднъж, постоянно в моменти на рецесия на системата. Кризата, в която Путин въвлече интернационалните връзки, е спор точно на съревноваващи се легенди, освен това със основна икономическа значителност.
Надеждата на Путин за бърза победа и леки стопански последствия се основаваха на едно съмнение: слабостта на Запада. И прозападното държавно управление в Киев, и държавните управления в Европейски Съюз и Съединени американски щати бяха преценени като слаби. Една от аргументите за голямата неточност на Путин в Украйна е, че обстоятелствата могат да бъдат засенчени от легенди. Митът за декадентния, западащ Запад - без значение дали в Киев, Берлин или Вашингтон - е в основата на основополагащия мит на Путиновата Русия. В огромния идеологически план на последните две десетилетия, който дефинирам като " духовна ресъветизация " на Русия, възхваляването на остарялата руска система е също толкоз значимо, колкото и охулването на Запада.
Западната система на страната, стопанската система и обществото, която се появи в Украйна след Оранжевата гражданска война през 2004 година макар всички компликации, съставлява пагубна опасност за плана за ресъветизацията. Но не по военни аргументи. Именно тъй като Путин преглежда втората по величина някогашна руска република като " братска " страна, би било съдбовно, в случай че посредством народна власт, пазарна стопанска система и господство на закона се сътвори едно западно общество точно там. Но тъкмо тази западна система устоя на офанзивата. Не беше Потьомкиновото село, което кремълските стратези възнамеряваха да бутнат елементарно - оказа се, че е по-скоро Давид, за който съветският Голиат не беше квалифициран.
Реклама
Военното проваляне за Путин, което се обрисува, е сравнимо с това на Съветския Съюз в Афганистан през 80-те години. Но провалянето в Укайна е още по-унизително. Защото макар общата културна, езикова и религиозна принадлежност, украинците демонстрират с героичната си опозиция, че изцяло отхвърлят ресъветизацията като тяхно бъдеще. Що се отнася до различната система, към която те се стремят, думата " запад " постоянно се появява в отговорите, дадени в интервютата от мястото на събитята - макар че мнозина не са били нито на Запад, нито приказват западен език.
Раздяла с Изтока към един по-добър, само че чужд свят
Този блян по " Запада " припомня на духа в страните на прехода от началото на 90-те години. В страните от Централна и Източна Европа имаше сходно изрично отменяне на остарялата руска система, съчетано с желанието да се запътим на Запад. Това, което сплотява днешните украинци с жителите на страните на прехода от 90-те, е, че този блян постоянно не се основава на лични знания за " действително съществуващия " Запад, а на истории и облици от Запада, били те от малкия екран или от опит, преразказан от други.
В началото на дългия път към Запада стои митът за един по-добър свят, който самите жители постоянно не познават.
Защо въобще в днешно време науката би трябвало да се занимава с легенди, откакто още Макс Вебер преди повече от век диагностицира в модерния възходяща демистификация и модернизация? Културната философия на хамбургския мъдрец Ернст Касирер предлага забавен отговор. През 20-те години на предишния век Касирер демонстрира в главния си труд " Философия на символичните форми " по какъв начин митът ще остане значима част от мисленето в модерния свят. Според него митичното мислене е било толкоз фундаментално за възникването на нашето мислене като човечество, че макар целия напредък на науката, митът ще остане независим метод към усещането ни на обществената реалност.
Реклама
Митът за Запада в Източна Европа през 90-те години е добър образец за това. Нямаше съвсем никакви емпирични данни: никой не разбираше нивото на качеството на живот в Западна Германия или какъв брой бързо можем да я настигем. Също толкоз малко се знаеше за основополагащите институции на Запада: не беше ясно по какъв начин тъкмо действат демокрацията, пазарната стопанска система и върховенството на закона; имаше единствено истории от предвоенното потомство и олицетворение на тези системи в персони като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Хелмут Кол. Неясната емпирика, беглите понятия за институциите и персонифицирано възприеманите системи бяха групово вплетени в мита за Запада.
Идеята, че митовете могат да бъдат също толкоз значими в обществената реалност, колкото и научното знание, е анти-интуитивна за икономистите - въпреки всичко стопанската система изследва рационализацията на света повече от всяка друга обществена просвета. Но мисленето в разнообразни алегорични форми може да обогати икономическия спор. Ключът се крие в понятието " алегорична политика " . Символичната политика най-често се дефинира като диаметралност на емпирично обоснованата икономическата политика, която мисли в категориите на цели и средства. По този метод символичната политика умишлено е дискредитирана. Но една вярно разбрана алегорична политика би могла да изиграе основна роля като учредителен принцип както за превъзмогването на войната, по този начин и за оформянето на следвоенните връзки.
Дебатът за другата суровост на наказания е добър образец. Фокусът на дебата е върху цената на глобите, а се подценява, че те имат голяма алегорична стойност, която би трябвало да се вземе поради в политически проект. Въпросът какъв брой строго работи Западът, какъв брой вреди приема умишлено и в каква изразителност оповестява тези ограничения е от голямо значение за това по какъв начин Западът се възприема - и в кратковременен, и средносрочен проект. Дали Западът се възприема като мощен или слаб, в кратковременен проект може да ускори бойната мощ на украинската войска против агресора, само че също по този начин и да понижи агресивността на Китай към Тайван.
Краткосрочният взор върху Русия е изключително значим. Почти всички икономисти в дебата за глобите допускат, че властта на Путин в Москва е постоянна. Въпреки че за страха му може да има и действителни аргументи. Унижена на бойното поле войска, отчаян стратегически сътрудник като Китай (лишен от краткосрочните си варианти за Тайван); олигарси, наранени от санкциите; самоуверено гражданско общество; пресъхващо финансиране за обществената страна: нито един от тези фактори не е удобен за оцеляването на режима и в частност на Путин. Един Запад, който се възприема като мощен и съдбоносен, може да докара до непредвидена коалиция на недоволните в нестабилната властова конструкция в Москва, която би свалила Путин, с цел да не бъде повече унижавана.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
В средносрочна вероятност става въпрос за повече от смяна на усещанията. Възможно е сега да се преобразуват и самите легенди - в самия Запад. Многобройните речи на президента Зеленски, както и речта във Варшава на президента Байдън са тъкмо такова превръщане на легенди посредством експлицитното потребление на политически знаци, т.е. посредством алегорична политика. За мнозина на Запад тези речи звучат патетично, също така употребяват храбър език, който някои наблюдаващи подлагат на критика като прекомерно неустрашим. Но тъкмо този дискомфорт към патоса и героичния език демонстрира, че може би нещо сега се трансформира. Украйна не се бори единствено за личната си независимост и тази на прилежащите страни. С тази битка украинците оферират на Запада опцията за едно фундаментално преосмисляне на себе си, на своите лични знаци, легенди и с това на личната си еднаквост.
Западът в личните си очи: нерешителен и колеблив
Какъв е още смисълът от Европейски Съюз през днешния ден? Имат ли към момента някакъв смисъл трансатлантическите връзки? Имаме ли още потребност от НАТО? На всички тези въпроси внезапно се появяват изцяло нови отговори - с помощта на копнежа на украинците по мита за Запада. Фактът, че мнозина на Запад изпитват компликации да дадат каквито и да е отговори на тези въпроси, демонстрира, че знаците и митовете, които Украйна цени толково високо в битката си за оцеляване, в последно време са много избледнели на Запад.
През последните десетилетия западната цивилизация изпадна в една отбранителна позиция. Много от тези, които говореха за " Запада " в университетите от двете страни на Атлантика, постоянно се сблъсква с обвинявания и рецензия, които не насърчаваха нужния спор, да вземем за пример за историческата трудност на колониалното завещание.
За някой като мен израснал в страна на прехода през 90-те години с мита за Запада като централна насочна точка в тези сложни години, днешният Запад наподобява необичайно нерешителен и колеблив. Дали това ще се промени и дали митът за Запада ще придобие нов искра, може да се реши още през идващите седмици и месеци. Дискусията за Украйна - и с Украйна - е от решаващо значение. Например потребните провокации на украинския дипломат в Германия Андрий Мелник съставляват едно положително начало. Недипломатичният му език ясно демонстрира, че политически правилната изразителност не постоянно е удачна, изключително по време на такава рецесия. Посланик Мелник също по този начин припомня, че Федералната република има историческа отговорност освен към Русия. Тази отговорност в действителност важи за всички тези страни, попаднали в месомелачката сред Хитлер и Сталин.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
В началото на доста публични и стопански системи е залегнал основополагащ мит. Ваймарската и Федералната република, Съединените Щати, Европейският съюз: всички те имат своите истории и облици от етапа на тяхното учредяване, които оформят идентичността им за дълъг интервал. Такъв вид легенди могат да избледнеят и да изчезнат изцяло от груповата памет, само че също и да се преобразуват и да бъдат образувани още веднъж, постоянно в моменти на рецесия на системата. Кризата, в която Путин въвлече интернационалните връзки, е спор точно на съревноваващи се легенди, освен това със основна икономическа значителност.
Надеждата на Путин за бърза победа и леки стопански последствия се основаваха на едно съмнение: слабостта на Запада. И прозападното държавно управление в Киев, и държавните управления в Европейски Съюз и Съединени американски щати бяха преценени като слаби. Една от аргументите за голямата неточност на Путин в Украйна е, че обстоятелствата могат да бъдат засенчени от легенди. Митът за декадентния, западащ Запад - без значение дали в Киев, Берлин или Вашингтон - е в основата на основополагащия мит на Путиновата Русия. В огромния идеологически план на последните две десетилетия, който дефинирам като " духовна ресъветизация " на Русия, възхваляването на остарялата руска система е също толкоз значимо, колкото и охулването на Запада.
Западната система на страната, стопанската система и обществото, която се появи в Украйна след Оранжевата гражданска война през 2004 година макар всички компликации, съставлява пагубна опасност за плана за ресъветизацията. Но не по военни аргументи. Именно тъй като Путин преглежда втората по величина някогашна руска република като " братска " страна, би било съдбовно, в случай че посредством народна власт, пазарна стопанска система и господство на закона се сътвори едно западно общество точно там. Но тъкмо тази западна система устоя на офанзивата. Не беше Потьомкиновото село, което кремълските стратези възнамеряваха да бутнат елементарно - оказа се, че е по-скоро Давид, за който съветският Голиат не беше квалифициран.
Реклама
Военното проваляне за Путин, което се обрисува, е сравнимо с това на Съветския Съюз в Афганистан през 80-те години. Но провалянето в Укайна е още по-унизително. Защото макар общата културна, езикова и религиозна принадлежност, украинците демонстрират с героичната си опозиция, че изцяло отхвърлят ресъветизацията като тяхно бъдеще. Що се отнася до различната система, към която те се стремят, думата " запад " постоянно се появява в отговорите, дадени в интервютата от мястото на събитята - макар че мнозина не са били нито на Запад, нито приказват западен език.
Раздяла с Изтока към един по-добър, само че чужд свят
Този блян по " Запада " припомня на духа в страните на прехода от началото на 90-те години. В страните от Централна и Източна Европа имаше сходно изрично отменяне на остарялата руска система, съчетано с желанието да се запътим на Запад. Това, което сплотява днешните украинци с жителите на страните на прехода от 90-те, е, че този блян постоянно не се основава на лични знания за " действително съществуващия " Запад, а на истории и облици от Запада, били те от малкия екран или от опит, преразказан от други.
В началото на дългия път към Запада стои митът за един по-добър свят, който самите жители постоянно не познават.
Защо въобще в днешно време науката би трябвало да се занимава с легенди, откакто още Макс Вебер преди повече от век диагностицира в модерния възходяща демистификация и модернизация? Културната философия на хамбургския мъдрец Ернст Касирер предлага забавен отговор. През 20-те години на предишния век Касирер демонстрира в главния си труд " Философия на символичните форми " по какъв начин митът ще остане значима част от мисленето в модерния свят. Според него митичното мислене е било толкоз фундаментално за възникването на нашето мислене като човечество, че макар целия напредък на науката, митът ще остане независим метод към усещането ни на обществената реалност.
Реклама
Митът за Запада в Източна Европа през 90-те години е добър образец за това. Нямаше съвсем никакви емпирични данни: никой не разбираше нивото на качеството на живот в Западна Германия или какъв брой бързо можем да я настигем. Също толкоз малко се знаеше за основополагащите институции на Запада: не беше ясно по какъв начин тъкмо действат демокрацията, пазарната стопанска система и върховенството на закона; имаше единствено истории от предвоенното потомство и олицетворение на тези системи в персони като Роналд Рейгън, Маргарет Тачър и Хелмут Кол. Неясната емпирика, беглите понятия за институциите и персонифицирано възприеманите системи бяха групово вплетени в мита за Запада.
Идеята, че митовете могат да бъдат също толкоз значими в обществената реалност, колкото и научното знание, е анти-интуитивна за икономистите - въпреки всичко стопанската система изследва рационализацията на света повече от всяка друга обществена просвета. Но мисленето в разнообразни алегорични форми може да обогати икономическия спор. Ключът се крие в понятието " алегорична политика " . Символичната политика най-често се дефинира като диаметралност на емпирично обоснованата икономическата политика, която мисли в категориите на цели и средства. По този метод символичната политика умишлено е дискредитирана. Но една вярно разбрана алегорична политика би могла да изиграе основна роля като учредителен принцип както за превъзмогването на войната, по този начин и за оформянето на следвоенните връзки.
Дебатът за другата суровост на наказания е добър образец. Фокусът на дебата е върху цената на глобите, а се подценява, че те имат голяма алегорична стойност, която би трябвало да се вземе поради в политически проект. Въпросът какъв брой строго работи Западът, какъв брой вреди приема умишлено и в каква изразителност оповестява тези ограничения е от голямо значение за това по какъв начин Западът се възприема - и в кратковременен, и средносрочен проект. Дали Западът се възприема като мощен или слаб, в кратковременен проект може да ускори бойната мощ на украинската войска против агресора, само че също по този начин и да понижи агресивността на Китай към Тайван.
Краткосрочният взор върху Русия е изключително значим. Почти всички икономисти в дебата за глобите допускат, че властта на Путин в Москва е постоянна. Въпреки че за страха му може да има и действителни аргументи. Унижена на бойното поле войска, отчаян стратегически сътрудник като Китай (лишен от краткосрочните си варианти за Тайван); олигарси, наранени от санкциите; самоуверено гражданско общество; пресъхващо финансиране за обществената страна: нито един от тези фактори не е удобен за оцеляването на режима и в частност на Путин. Един Запад, който се възприема като мощен и съдбоносен, може да докара до непредвидена коалиция на недоволните в нестабилната властова конструкция в Москва, която би свалила Путин, с цел да не бъде повече унижавана.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Свят 1 Войната в Украйна 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
В средносрочна вероятност става въпрос за повече от смяна на усещанията. Възможно е сега да се преобразуват и самите легенди - в самия Запад. Многобройните речи на президента Зеленски, както и речта във Варшава на президента Байдън са тъкмо такова превръщане на легенди посредством експлицитното потребление на политически знаци, т.е. посредством алегорична политика. За мнозина на Запад тези речи звучат патетично, също така употребяват храбър език, който някои наблюдаващи подлагат на критика като прекомерно неустрашим. Но тъкмо този дискомфорт към патоса и героичния език демонстрира, че може би нещо сега се трансформира. Украйна не се бори единствено за личната си независимост и тази на прилежащите страни. С тази битка украинците оферират на Запада опцията за едно фундаментално преосмисляне на себе си, на своите лични знаци, легенди и с това на личната си еднаквост.
Западът в личните си очи: нерешителен и колеблив
Какъв е още смисълът от Европейски Съюз през днешния ден? Имат ли към момента някакъв смисъл трансатлантическите връзки? Имаме ли още потребност от НАТО? На всички тези въпроси внезапно се появяват изцяло нови отговори - с помощта на копнежа на украинците по мита за Запада. Фактът, че мнозина на Запад изпитват компликации да дадат каквито и да е отговори на тези въпроси, демонстрира, че знаците и митовете, които Украйна цени толково високо в битката си за оцеляване, в последно време са много избледнели на Запад.
През последните десетилетия западната цивилизация изпадна в една отбранителна позиция. Много от тези, които говореха за " Запада " в университетите от двете страни на Атлантика, постоянно се сблъсква с обвинявания и рецензия, които не насърчаваха нужния спор, да вземем за пример за историческата трудност на колониалното завещание.
За някой като мен израснал в страна на прехода през 90-те години с мита за Запада като централна насочна точка в тези сложни години, днешният Запад наподобява необичайно нерешителен и колеблив. Дали това ще се промени и дали митът за Запада ще придобие нов искра, може да се реши още през идващите седмици и месеци. Дискусията за Украйна - и с Украйна - е от решаващо значение. Например потребните провокации на украинския дипломат в Германия Андрий Мелник съставляват едно положително начало. Недипломатичният му език ясно демонстрира, че политически правилната изразителност не постоянно е удачна, изключително по време на такава рецесия. Посланик Мелник също по този начин припомня, че Федералната република има историческа отговорност освен към Русия. Тази отговорност в действителност важи за всички тези страни, попаднали в месомелачката сред Хитлер и Сталин.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ