Петър Стоянович: Миналото трябва да се разглежда безстрастно, неидеологически
Проф. Петър Стоянович, историк, публицист, политик и някогашен министър на културата, ръководител на Царското историческо общество, е Главен воин в предаването " Нашият ден ".
Монографията „ Пътят към София “ е една " забележителна и умна (като създателя си) книга, която предизвика да погледнем на историята си съвременно и обективно. Колкото и да опонира на чернобелия народен епос, най-малко професионалната колегия е морално задължена да премисли процесите и функциите в тях на редица лица от времето на националното ни събуждане насам. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто изискуем най-малко едно: обективно оценяване на осъщественото, безстрастно балансиране на заслугите и освобождение му от ролята на универсалния виновник на новата ни история . Едва тогава и доста бързо ще осъзнаем, че ролята му на лидер на страната, на образец, съдия и дипломат на европеизацията на Ориента, е била от особена значимост за България, споделя създателят за своята нова книга. – Безвъзвратното придвижване на България по европейския път – това е в края на краищата главната заслуга на цар Фердинанд, без значение че за него могат да се кажат още доста неща, и доста положителни, и прекомерно негативни. Колкото и да опонира на чернобелия народен епос, най-малко професионалната колегия е морално задължена да премисли процесите и функциите в тях на редица лица от времето на националното ни събуждане насам. "
" Аз се занимавам с Третото българско царство и с връзките сред Европа и България много от дълго време, само че с тези последни документи – през последните 2-3 години.
Модерното не изключва обективното и би трябвало да си дадем ясно сметка, че сме в 21-ви век, във време, което изисква последователно най-малко две наложителни неща във връзка с предишното – едното е, то да бъде обсъждано оптимално безстрастно, неидеологически. Второто наложително за модерните хора, е да умеем да признаваме несъмнено позитивното, като това по никакъв метод не трансформира нашата книга в някакъв панегирик . А когато имаме в лицето на нашия някогашен държател Фердинанд I само и единствено тъмночерна багра, това е в някаква степен неглижиране и оскърбление към нашите 25 години европейско присъединяван в края на 19-и век.
Аз се занимавам с история и с обстоятелства. И нямам задължението и периода да връщам похабени монументи на техния блестящ фундамент. Интересно ми е да изуча, разуча и покажа на нашего брата тази забавна амалгама сред ориенталско и европейско, която имаме налице след Освобождението . Постепенното основаване и набира на кураж, които са трансформирали България в навечерието на Балканските войни в една същински европейска страна, на моменти каквато и през днешния ден я няма. "
Чуйте повече от звуковия файл.Снимки – изд. Фабер
„...Резултатът е едно завладяващо четиво, освен заради лекия и занимателен жанр на писане, само че и заради типичната за проф. Стоянович обвързаност към детайлите, нюансите, аргументираната сдържаност, логика и смелост в обосноваването и отбраната на смели тези. Представеният облик на „ младия “ Фердинанд е компактен и нюансиран, психически прецизен, пораждащ благосклонност, само че надалеч от безкритичната апологетика и ограниченост. Изследването развенчава наложени легенди, поправя неточни или предумишлено заблуждаващи изказвания, дава отговори и предлага тълкования на значими въпроси, имащи отношение освен към прецизната биографичност на принц Фердинанд, само че и към ориста на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, само че съм уверен, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане апатичен. “ (проф. доктор Веселин Янчев)
Монографията „ Пътят към София “ е една " забележителна и умна (като създателя си) книга, която предизвика да погледнем на историята си съвременно и обективно. Колкото и да опонира на чернобелия народен епос, най-малко професионалната колегия е морално задължена да премисли процесите и функциите в тях на редица лица от времето на националното ни събуждане насам. На едно от първите места в това генерално преосмисляне седи цар Фердинанд, комуто изискуем най-малко едно: обективно оценяване на осъщественото, безстрастно балансиране на заслугите и освобождение му от ролята на универсалния виновник на новата ни история . Едва тогава и доста бързо ще осъзнаем, че ролята му на лидер на страната, на образец, съдия и дипломат на европеизацията на Ориента, е била от особена значимост за България, споделя създателят за своята нова книга. – Безвъзвратното придвижване на България по европейския път – това е в края на краищата главната заслуга на цар Фердинанд, без значение че за него могат да се кажат още доста неща, и доста положителни, и прекомерно негативни. Колкото и да опонира на чернобелия народен епос, най-малко професионалната колегия е морално задължена да премисли процесите и функциите в тях на редица лица от времето на националното ни събуждане насам. "
" Аз се занимавам с Третото българско царство и с връзките сред Европа и България много от дълго време, само че с тези последни документи – през последните 2-3 години.
Модерното не изключва обективното и би трябвало да си дадем ясно сметка, че сме в 21-ви век, във време, което изисква последователно най-малко две наложителни неща във връзка с предишното – едното е, то да бъде обсъждано оптимално безстрастно, неидеологически. Второто наложително за модерните хора, е да умеем да признаваме несъмнено позитивното, като това по никакъв метод не трансформира нашата книга в някакъв панегирик . А когато имаме в лицето на нашия някогашен държател Фердинанд I само и единствено тъмночерна багра, това е в някаква степен неглижиране и оскърбление към нашите 25 години европейско присъединяван в края на 19-и век.
Аз се занимавам с история и с обстоятелства. И нямам задължението и периода да връщам похабени монументи на техния блестящ фундамент. Интересно ми е да изуча, разуча и покажа на нашего брата тази забавна амалгама сред ориенталско и европейско, която имаме налице след Освобождението . Постепенното основаване и набира на кураж, които са трансформирали България в навечерието на Балканските войни в една същински европейска страна, на моменти каквато и през днешния ден я няма. "
Чуйте повече от звуковия файл.Снимки – изд. Фабер
„...Резултатът е едно завладяващо четиво, освен заради лекия и занимателен жанр на писане, само че и заради типичната за проф. Стоянович обвързаност към детайлите, нюансите, аргументираната сдържаност, логика и смелост в обосноваването и отбраната на смели тези. Представеният облик на „ младия “ Фердинанд е компактен и нюансиран, психически прецизен, пораждащ благосклонност, само че надалеч от безкритичната апологетика и ограниченост. Изследването развенчава наложени легенди, поправя неточни или предумишлено заблуждаващи изказвания, дава отговори и предлага тълкования на значими въпроси, имащи отношение освен към прецизната биографичност на принц Фердинанд, само че и към ориста на Европа и България. Сигурен съм, че не всеки ще се съгласи с констатациите и оценките на проф. Петър Стоянович, само че съм уверен, че никой, докоснал се до написаното от него, няма да остане апатичен. “ (проф. доктор Веселин Янчев)
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ