Без качествени медии обществото е незащитено
Проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и лекар на политологическите науки, пред Deutsche Welle
Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден е в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
Проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и лекар на политологическите науки, пред Deutsche Welle
Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден е в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
Вълната от дезинформация заварва нашето общество мощно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват осведомителната среда: част от тях го вършат заради немарливост и ниска медийна просветеност, друга - изцяло предумишлено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните полезности. Струва ми се, че българската публицистика към момента не оказва помощ задоволително дейно на хората да вършат осведомен избор.
Лъжата не е " друга позиция ", тя няма място в медиите и това би трябвало да е разбиране и на публицистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха завладяни от последователи на рискови за здравето теории. Това ни трансформира в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна още веднъж сме едно незащитено общество заради гладко ширещите се хибридни закани. Дори публичната телевизия и публичното радио приютяват " другата позиция " и всяко предложение за реакция шумно се афишира за цензура. Колкото и да повтаряме, че " фашизмът не е мнение, фашизмът е закононарушение ", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да позволяваме да се възстановяват като събитие .
Реклама
Няма вълшебен и бърз път за справяне с дезинформацията, демокрацията изисква обучение, повишение на равнището на медийна просветеност, вярна оценка на източниците и разграничаване на подвеждащата и погрешна информация. Изследване на институт " Отворено общество " - " Индекс на медийната просветеност ", стабилно слага България на последно място измежду страните в Европейски Съюз. Това би трябвало да се промени. Държавата може да направи и повече - да изисква бистрота и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространяване на дезинформация. Европейски ограничения последователно влизат в действие, въпросът е да се ползват дейно и у нас.
Последвалите след Борисов ръководещи конфигурации към момента не показват задоволително ясно, че слагат подобен фокус. Препоръките на " Репортери без граници ", които Борисов даде обещание да извърши, и в този момент остават на хартия. Интересно наблюдаване е, че въздействието на Борисов в медиите продължава. Мисията на ОССЕ, която следи парламентарните избори, има усещане, че даже когато не е първа политическа мощ, партията на Борисов резервира въздействието си в публичната телевизия .
Всяка страна от Европейски Съюз е задължена да има медиен регулатор, който да ползва политиката на съюза в електронните медии, да пази свободата и плурализма на медиите, да глоби за нелегално наличие, застрашаващо аудиторията и изключително децата. Българският медиен регулатор среща компликации в реализиране на функционалностите си. Председателката му гласоподава въздържала се за използването на регламента против прокремълската агитация. През годината беше желана оставката на председателката, само че неотдавна с три гласа, сред които нейният личен, и от едвам четвърто гласоподаване Момчилова получи и втори мандат.
SLAPP делата са корист с право за да се заглушат сериозни гласове. Два такива образеца от последно време са исковете за 1 млн. лева по каузи на " Еврохолд " против " Бивол " и на " Лев инс " против " Медиапул ". Европейски Съюз готви ограничения против такава процедура. Обсъждат се инструкция и рекомендация, които имат за цел ранно преустановяване на сходни каузи, както и други процесуални гаранции в отбрана на сериозните гласове, медии, правозащитници, откриватели.
Реклама
Щеше да е добре в действителност да има и колегия, тъй като сега има тежки, даже от време на време необясними разделения в журналистическата специалност. Солидарността е първата стъпка към сполучливата отбрана на журналистическия труд.
Свързани публикации България се изкачи в класирането на " Репортери без граници ", само че не се усъвършенства 3 май 2023, 12:12 Делата-шамари в България - първи опит за преглед и разбор 25 април 2023, 16:35
Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден е в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
Проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право и лекар на политологическите науки, пред Deutsche Welle
Медиите не са промишленост като всички други, от тях зависи качеството на демокрацията. Голямото предизвикателство през днешния ден е в това, че качествената публицистика, подчиняваща се на открити стандарти, последователно губи ролята си на наложителен медиатор сред хората и света. Не намира задоволително добър отговор казусът с противозаконното наличие в платформите. Задълбочават се и разликите от позиция на достъп до качествени медии, заприказва се за така наречен новинарски пустини.
Вълната от дезинформация заварва нашето общество мощно уязвимо. Не са малко медиите, които замърсяват осведомителната среда: част от тях го вършат заради немарливост и ниска медийна просветеност, друга - изцяло предумишлено, като оръжие в хибридната война, която цели да дезориентира, обърка, отклони хората от демократичните полезности. Струва ми се, че българската публицистика към момента не оказва помощ задоволително дейно на хората да вършат осведомен избор.
Лъжата не е " друга позиция ", тя няма място в медиите и това би трябвало да е разбиране и на публицистите, и на аудиторията, и на регулатора. По време на пандемията медиите бяха завладяни от последователи на рискови за здравето теории. Това ни трансформира в най-незащитеното общество в света. По време на войната в Украйна още веднъж сме едно незащитено общество заради гладко ширещите се хибридни закани. Дори публичната телевизия и публичното радио приютяват " другата позиция " и всяко предложение за реакция шумно се афишира за цензура. Колкото и да повтаряме, че " фашизмът не е мнение, фашизмът е закононарушение ", фашизирани гласове не липсват в българските медии. Не бива да позволяваме да се възстановяват като събитие .
Реклама
Няма вълшебен и бърз път за справяне с дезинформацията, демокрацията изисква обучение, повишение на равнището на медийна просветеност, вярна оценка на източниците и разграничаване на подвеждащата и погрешна информация. Изследване на институт " Отворено общество " - " Индекс на медийната просветеност ", стабилно слага България на последно място измежду страните в Европейски Съюз. Това би трябвало да се промени. Държавата може да направи и повече - да изисква бистрота и отчетност от онлайн платформите, които са най-мощният фактор за разпространяване на дезинформация. Европейски ограничения последователно влизат в действие, въпросът е да се ползват дейно и у нас.
Последвалите след Борисов ръководещи конфигурации към момента не показват задоволително ясно, че слагат подобен фокус. Препоръките на " Репортери без граници ", които Борисов даде обещание да извърши, и в този момент остават на хартия. Интересно наблюдаване е, че въздействието на Борисов в медиите продължава. Мисията на ОССЕ, която следи парламентарните избори, има усещане, че даже когато не е първа политическа мощ, партията на Борисов резервира въздействието си в публичната телевизия .
Всяка страна от Европейски Съюз е задължена да има медиен регулатор, който да ползва политиката на съюза в електронните медии, да пази свободата и плурализма на медиите, да глоби за нелегално наличие, застрашаващо аудиторията и изключително децата. Българският медиен регулатор среща компликации в реализиране на функционалностите си. Председателката му гласоподава въздържала се за използването на регламента против прокремълската агитация. През годината беше желана оставката на председателката, само че неотдавна с три гласа, сред които нейният личен, и от едвам четвърто гласоподаване Момчилова получи и втори мандат.
SLAPP делата са корист с право за да се заглушат сериозни гласове. Два такива образеца от последно време са исковете за 1 млн. лева по каузи на " Еврохолд " против " Бивол " и на " Лев инс " против " Медиапул ". Европейски Съюз готви ограничения против такава процедура. Обсъждат се инструкция и рекомендация, които имат за цел ранно преустановяване на сходни каузи, както и други процесуални гаранции в отбрана на сериозните гласове, медии, правозащитници, откриватели.
Реклама
Щеше да е добре в действителност да има и колегия, тъй като сега има тежки, даже от време на време необясними разделения в журналистическата специалност. Солидарността е първата стъпка към сполучливата отбрана на журналистическия труд.
Свързани публикации България се изкачи в класирането на " Репортери без граници ", само че не се усъвършенства 3 май 2023, 12:12 Делата-шамари в България - първи опит за преглед и разбор 25 април 2023, 16:35
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ